Алфа Рисърч: В клопката на оптимизма - българинът е рекордно удовлетворен
В края на 2018 година персоналната равносметка за отминаващата година, както и упованията за идната се резервират на рекордно високи равнища - по отношение на декември 2017 година с съвсем 10 на 100 нарастват позитивните оценки за годината, достигайки 35 на 100. Това демонстрират данни от представително за пълнолетното население на страната проучване на " Алфа рисърч ", направено в интервала 8 -14 декември измежду 1030 пълнолетни жители.
Социолозите, озаглавили своя разбор " В клопката на оптимизма ", разясняват, че за последните 20 години единствено в 1998-а е имало сходно чувство за задоволеност.
Отрицателните оценки нарастват с 2 на 100 по отношение на предходната година, само че остават вторите най-ниски за целия този интервал. Най-голям дял от хората (46 на сто) още веднъж заемат неутрална позиция - " годината беше същата като предходната ", само че за първи път позитивните оценки надвишават съвсем два пъти отрицателните (35:19). Това е най-благоприятното съответствие за интервала 1998- 2018.
Впечатление прави продължаващият към този момент пета година растеж в позитивния взор към близкото бъдеще. 57 % чакат 2019-та да бъде по-добра от 2018-та против едвам 12 на 100, които плануват по-лоша година. Впечатлява и необятно разтворената ножица сред оптимисти и песимисти (5:1), което, даже и да се окаже краткотраен, е необикновен за България феномен.
Този блестящо изразен самостоятелен оптимизъм контрастира мощно със запазващата се обществена тревога за икономическото развиване на страната - в съответствие 37:14 на 100 българите считат, че икономическото положение на страната не се усъвършенства, а се утежнява, разясняват социолозите. Те означават, че и тук отрицателните оценки бележат спад (с 12 на 100 по отношение на предходната година), само че позитивните не вървят нагоре.
Подобна е картината и при упованията за бъдещото положение на стопанската система. Оптимизмът доминира над скептицизма, (40 на 100 към 22 процента), само че е надалеч от свръхсилните персонални упования, които не престават да порастват, до момента в който тези за обществената среда стартират да се утежняват.
Противоречието сред самостоятелните равносметки и отрицателните настройки към управническите политики може да се дължи частично на съответния обществен подтекст и обстановка, само че анализът демонстрира, че зад него стоят и много по-съществени трансформации в българското общество през последните години, установяват социолозите. Те показват, че в обстановка на растящо съмнение към институциите, политиката, партиите и политическия хайлайф и при отсъствието на ентусиазиращ обществен план, все по-голяма част от сънародниците ни построяват своя свят към най-близкия си обществен кръг - фамилията, приятелите, сътрудниците, работата, съидейниците по ползи. Така прочувствените връзки, фамилията, приятелите стартират във все по-голяма степен да дефинират равносметката за самостоятелния витален път, а отношението към властта и политиката - за обществените хоризонти.
Социолозите, озаглавили своя разбор " В клопката на оптимизма ", разясняват, че за последните 20 години единствено в 1998-а е имало сходно чувство за задоволеност.
Отрицателните оценки нарастват с 2 на 100 по отношение на предходната година, само че остават вторите най-ниски за целия този интервал. Най-голям дял от хората (46 на сто) още веднъж заемат неутрална позиция - " годината беше същата като предходната ", само че за първи път позитивните оценки надвишават съвсем два пъти отрицателните (35:19). Това е най-благоприятното съответствие за интервала 1998- 2018.
Впечатление прави продължаващият към този момент пета година растеж в позитивния взор към близкото бъдеще. 57 % чакат 2019-та да бъде по-добра от 2018-та против едвам 12 на 100, които плануват по-лоша година. Впечатлява и необятно разтворената ножица сред оптимисти и песимисти (5:1), което, даже и да се окаже краткотраен, е необикновен за България феномен.
Този блестящо изразен самостоятелен оптимизъм контрастира мощно със запазващата се обществена тревога за икономическото развиване на страната - в съответствие 37:14 на 100 българите считат, че икономическото положение на страната не се усъвършенства, а се утежнява, разясняват социолозите. Те означават, че и тук отрицателните оценки бележат спад (с 12 на 100 по отношение на предходната година), само че позитивните не вървят нагоре.
Подобна е картината и при упованията за бъдещото положение на стопанската система. Оптимизмът доминира над скептицизма, (40 на 100 към 22 процента), само че е надалеч от свръхсилните персонални упования, които не престават да порастват, до момента в който тези за обществената среда стартират да се утежняват.
Противоречието сред самостоятелните равносметки и отрицателните настройки към управническите политики може да се дължи частично на съответния обществен подтекст и обстановка, само че анализът демонстрира, че зад него стоят и много по-съществени трансформации в българското общество през последните години, установяват социолозите. Те показват, че в обстановка на растящо съмнение към институциите, политиката, партиите и политическия хайлайф и при отсъствието на ентусиазиращ обществен план, все по-голяма част от сънародниците ни построяват своя свят към най-близкия си обществен кръг - фамилията, приятелите, сътрудниците, работата, съидейниците по ползи. Така прочувствените връзки, фамилията, приятелите стартират във все по-голяма степен да дефинират равносметката за самостоятелния витален път, а отношението към властта и политиката - за обществените хоризонти.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ