Доверието в парламента удари дъното с 9%
В края на 2017 година доверието на българите в институциите още веднъж пада до сериозни равнища, демонстрира национално представително проучване на "Алфа Рисърч ". И без това нищожните 12% поддръжка за 44-тото национално заседание при започване на мандата му в този момент са спаднали до 9%. Изцяло негативна оценка му присъждат 49 на 100, а цели 42 на 100 не знаят какво да кажат.
Неудовлетвореността е ориентирана към всички парламентарни групи и господства измежду последователите на всички партии, отбелязва в. „ Сега “. Най-високи нива обаче доближава измежду симпатизантите на Българска социалистическа партия и на извънпарламентарната съпротива, сочат социолозите.
Недоволството от работата на Народното събрание може да се конкурира само с неприятните оценки по отношение на правораздавателните институции. Половината българи считат, че съдът и прокуратурата не правят добра работа. Едва 10% от интервюираните утвърждават активността им. Слабо нараства утвърждението към полицията - от 22 до 27% през последните три месеца против 30% отрицание.
Всеки трети българин не харесва държавното управление. Подкрепата си му дават 21%.
Силната сдържаност по отношение на институциите контрастира на фона на повишения стопански оптимизъм на българите. 55% чакат 2018 година да е по-добра, а едвам 9% - по-лоша. Социолозите означават, че обстановката е била сходна единствено през 1998-а - една година след така наречен Виденова зима.
Над половината (57%) считат, че изтичащата година е била същата като предходната, 26% - по-добра, а 17% - по-лоша. За съпоставяне, в интервала от 1998 година до момента отрицателните оценки са надвишавали от 2 до 5 пъти позитивните. "В основата на оптимизма несъмнено стои икономическото раздвижване, спадът на безработицата и основаването на добре платени работни места, изискващи високообразована и квалифицирана работна мощ ", считат откривателите. И допълват, че в случай че продължи плавният растеж на приходите и концентрацията на високотехнологични производства в няколко района, ще се усилват и условията към ръководещите за по-добра среда на живот и обществени услуги в огромните градове.
Неудовлетвореността е ориентирана към всички парламентарни групи и господства измежду последователите на всички партии, отбелязва в. „ Сега “. Най-високи нива обаче доближава измежду симпатизантите на Българска социалистическа партия и на извънпарламентарната съпротива, сочат социолозите.
Недоволството от работата на Народното събрание може да се конкурира само с неприятните оценки по отношение на правораздавателните институции. Половината българи считат, че съдът и прокуратурата не правят добра работа. Едва 10% от интервюираните утвърждават активността им. Слабо нараства утвърждението към полицията - от 22 до 27% през последните три месеца против 30% отрицание.
Всеки трети българин не харесва държавното управление. Подкрепата си му дават 21%.
Силната сдържаност по отношение на институциите контрастира на фона на повишения стопански оптимизъм на българите. 55% чакат 2018 година да е по-добра, а едвам 9% - по-лоша. Социолозите означават, че обстановката е била сходна единствено през 1998-а - една година след така наречен Виденова зима.
Над половината (57%) считат, че изтичащата година е била същата като предходната, 26% - по-добра, а 17% - по-лоша. За съпоставяне, в интервала от 1998 година до момента отрицателните оценки са надвишавали от 2 до 5 пъти позитивните. "В основата на оптимизма несъмнено стои икономическото раздвижване, спадът на безработицата и основаването на добре платени работни места, изискващи високообразована и квалифицирана работна мощ ", считат откривателите. И допълват, че в случай че продължи плавният растеж на приходите и концентрацията на високотехнологични производства в няколко района, ще се усилват и условията към ръководещите за по-добра среда на живот и обществени услуги в огромните градове.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ