Бойко Яръмов и Светлозар Георгиев, "Телерик": Компаниите трябва да инвестират не в крадене, а в създаване на таланти
В края на 2016 година " Академията на Телерик ", която е една от водещите просветителни начинания в България, беше отделена от компанията от " Прогрес " като самостоятелна организация под директното управление на четиримата й създатели Светозар Георгиев, Бойко Яръмов, Васил Терзиев и Христо Косев. За бъдещот развиване на академията и бизнес проектите на създателите й " Дневник " беседва с двама от тях - Бойко Яръмов и Светлозар Георгиев.
Какво се случва след отделянето на " Академията на Телерик "?
Бойко Яръмов: От началото на 2017 година Академията излиза от рамките на организацията, в която беше основана и към този момент обслужва целия бранш. Фокусирана е върху цифровите пълномощия, само че не ги слагаме в границите на софтуерната академия, тъй като има още доста други умения, в които образоваме експерти. Става дума за съвременни технологии, част от потребностите на фирмите - повече от 30 курса за разнообразни технологии и техники от софтуерното инженерство - неща, които до момента никой не е обслужвал.
Насочени сме към цялата система, ние сме фасилитатор на фирмите и можем да превърнем съответните им бизнес потребности в просветителна стратегия, която да ги обслужи. Проактивно търсим и мотивираме и самите компании да станат сътрудници, да търсят решение на проблемите си посредством компании като нас, а не да се избавят сами.
Светлозар Георгиев: Откакто сме независими, една от главните ни действия е валидация на пазара, срещнахме се с огромна част от фирмите, с цел да изследваме какъв е спектърът им от проблеми и потребности. Най-голямото изобретение действително е, не че има апетит за фрагменти, а че
има разчупване на процеса на образование
При положителния сюжет хората биват подготвени и когато стартират първа работа, " катастрофират ". Липса им знание за пазара, какви са опциите в Българиия, липсва схващане за вида работодатели, плюсове и минуси да работиш тук или там. Липсват им умения отвън строго техническите, които, става известно, са много по-ценени за работодателите. Техническите умения се сменят и надграждат всяка година и би трябвало нон стоп да учиш. Работодателите имат проблеми с търсене, намиране и въвеждане на фрагменти в работния развой.
Този развой има потребност от помощ извън и ние сега построяваме партньорска стратегия, която цели двете страни да бъдат събрани и да им се помогне, да вкара интензивно фирмите в този развой. Те би трябвало да трансформират своя светоглед от позиция на основаването на гении и вложенията, които вършат за попълване на редиците си с хора. Защото какво се случва сега? Имаме търсене на готови фрагменти и
гениите нормално са откраднати от друга компания,
което не оказва помощ на никого. Ако не се крадат гении, се влагат много средства за увеличение на заплатите - с цел да се привлекат повече хора. Или пък се влага в посока богатства за чиновниците (като да вземем за пример офис масажи), за които е потвърдено, че не са мотиватор. Това обаче не е метод за привличане на фрагменти. Освен това той не е предвидим.
© Георги Кожухаров
Светозар Георгиев
И какво става? На микрониво разноските на фирмите се подвигат. На макрониво, след 5-10 години ние ще станем неконкурентни и промишлеността ще отиде във Виетнам да вземем за пример. Тъй като IT промишлеността е по-изолирана, при нея малко по-бавно ще се случи. Но при други промишлености ще се случи с по бързи темпове.
По-добре да се влагат пари в основаването на нов гений, по систематичен и предвидим метод. Това изисква смяна на манталитета в самите компании. Те би трябвало да са подготвени да поемат младши гений и той да пораства систематично. Ние в " Телерик " преди много години взехме безусловно целеустремено такова решение. Компаниите би трябвало да влагат в тази тенденция и в случай че това не се случи,
този балон, в който се намираме сега, ще се спука
Трябва да се откри баланс сред работливост и равнища на заплатите.
Хубавото е, че много компании към този момент имат стажантски стратегии, само че те не са градивни и способени, тъй като се водят от старши техни експерти, които не постоянно имат толкоз време и предпочитание. По-ефективно би било, в случай че се потърсят компании като нашата, фокусирани върху образованието. В пилотния ни план, който завърши през април, открихме доста смисъл в процеса на работа с двайсетината компании, с които работим.
Консултирате фирмите в тяхната политика за човешки запаси, или им помагате на място да изградят процеса на основаване на стратегия и развиване и образование на фрагменти?
С. Г.: Консултиране на надълбоко равнище нямаме потенциала и мащаба да вършим. Но към този момент дискутирахме стратегии, които реализират значително този резултат. Сплитане на специфики на компанията в процеса на образование беше моделът на " Телерик ".
Технологичните компании влагат от ден на ден в брандинг и реклама, даже без да имат директна потребност, а единствено за известност - когато търсят хора. Доколко има потребност от това?
Б. Я.: Има доста доби практики, които някои компании следват. Когато дадена компания подтиква акции свързани с бездомни животни или деца в неравностойно състояние, тя сигурно реализира видимост и известност като бранд. Обаче в случай че разчита единствено на това, в дълготраен проект не е добре.
Работите с 20 компании. Възнамерявате ли да разширите активността си? Какво е бъдещето развиване на Академията?
С. Г.: Това беше първият ни план, който направихме напролет, действително това беше партньорска стратегия. Много е значима ролята на един тип уеднаквител на пазара. Не е почтено и редно фирмите, които имат най-хубава известност или най-големите на пазара постоянно да обират най-хубавите претенденти, тъй като те не постоянно са най-хубавият дом за тези хора. Всеки вид компания си има плюсове и минуси и би трябвало да се даде късмет на всички, с цел да няма разочаровани.
Има доста благоприятни условия за помощ на фирмите, тъй като някои действително не знаят какво е брандинг и на какво да наблегнат, не знаят по какъв начин да показват вярно това, което ги отличава, с цел да привлекат верните за тях хора. И там можем да помогнем.
Участваме и като ментори на преприемаческата екосистема. Защото тя към момента е дребна и нежна, значимо е да има първи триумфи и в същото време е доста стимулиращо да се работи с младежи, които са доста по-добри и забавни спрямо нас на тези години. И бихме желали да им помогнем да съумеят.
© Георги Кожухаров
Бойко Яръмов
Мислите ли да разширите активността си отвън България?
Б. Я.: България по никакъв метод не е по-специална от проблематиката, с която се сблъскват и страни от района, по този начин и световно. За момента фокусът ни е България, има доста неща, които бихме могли да създадем тука и резултатът да е мигновен. Същевременно това би бил моментът, в който ще можем с по-голяма убеденост да погледнем на открито.
Академията към този момент трансформира ли се в обособен бизнес план?
С. Г.: Академията има бизнес модел в този смисъл тя към този момент е бизнес план. Важното е бариерата за обучавания да е нулева откъм финанси. Тоест желаеме да се влагат старания, да се учи, само че не желаеме да слагаме финансов предел, не желаеме тази преграда. Образованието ще си остане гратис и това ни отличава от някои други модели на пазара. Хората са ни значими. Също и тези, които се ориентират от други специалности към цифровите.
Какъв % от приключилите образованието в " Академията на Телерик " се осъществят като програмисти?
Б. Я.: Сто %. 75% си намират работа още в първите два месеца, идващите два месеца - всички. Гладът за фрагменти е по-голям от преди. Всеки от студентите прави самичък своя избор на шеф. Ние не вършим селекция, а даваме еднакъв старт и на чиновници, и на работодатели.
Какво се случва след отделянето на " Академията на Телерик "?
Бойко Яръмов: От началото на 2017 година Академията излиза от рамките на организацията, в която беше основана и към този момент обслужва целия бранш. Фокусирана е върху цифровите пълномощия, само че не ги слагаме в границите на софтуерната академия, тъй като има още доста други умения, в които образоваме експерти. Става дума за съвременни технологии, част от потребностите на фирмите - повече от 30 курса за разнообразни технологии и техники от софтуерното инженерство - неща, които до момента никой не е обслужвал.
Насочени сме към цялата система, ние сме фасилитатор на фирмите и можем да превърнем съответните им бизнес потребности в просветителна стратегия, която да ги обслужи. Проактивно търсим и мотивираме и самите компании да станат сътрудници, да търсят решение на проблемите си посредством компании като нас, а не да се избавят сами.
Светлозар Георгиев: Откакто сме независими, една от главните ни действия е валидация на пазара, срещнахме се с огромна част от фирмите, с цел да изследваме какъв е спектърът им от проблеми и потребности. Най-голямото изобретение действително е, не че има апетит за фрагменти, а че
има разчупване на процеса на образование
При положителния сюжет хората биват подготвени и когато стартират първа работа, " катастрофират ". Липса им знание за пазара, какви са опциите в Българиия, липсва схващане за вида работодатели, плюсове и минуси да работиш тук или там. Липсват им умения отвън строго техническите, които, става известно, са много по-ценени за работодателите. Техническите умения се сменят и надграждат всяка година и би трябвало нон стоп да учиш. Работодателите имат проблеми с търсене, намиране и въвеждане на фрагменти в работния развой.
Този развой има потребност от помощ извън и ние сега построяваме партньорска стратегия, която цели двете страни да бъдат събрани и да им се помогне, да вкара интензивно фирмите в този развой. Те би трябвало да трансформират своя светоглед от позиция на основаването на гении и вложенията, които вършат за попълване на редиците си с хора. Защото какво се случва сега? Имаме търсене на готови фрагменти и
гениите нормално са откраднати от друга компания,
което не оказва помощ на никого. Ако не се крадат гении, се влагат много средства за увеличение на заплатите - с цел да се привлекат повече хора. Или пък се влага в посока богатства за чиновниците (като да вземем за пример офис масажи), за които е потвърдено, че не са мотиватор. Това обаче не е метод за привличане на фрагменти. Освен това той не е предвидим.
© Георги Кожухаров
Светозар Георгиев
И какво става? На микрониво разноските на фирмите се подвигат. На макрониво, след 5-10 години ние ще станем неконкурентни и промишлеността ще отиде във Виетнам да вземем за пример. Тъй като IT промишлеността е по-изолирана, при нея малко по-бавно ще се случи. Но при други промишлености ще се случи с по бързи темпове.
По-добре да се влагат пари в основаването на нов гений, по систематичен и предвидим метод. Това изисква смяна на манталитета в самите компании. Те би трябвало да са подготвени да поемат младши гений и той да пораства систематично. Ние в " Телерик " преди много години взехме безусловно целеустремено такова решение. Компаниите би трябвало да влагат в тази тенденция и в случай че това не се случи,
този балон, в който се намираме сега, ще се спука
Трябва да се откри баланс сред работливост и равнища на заплатите.
Хубавото е, че много компании към този момент имат стажантски стратегии, само че те не са градивни и способени, тъй като се водят от старши техни експерти, които не постоянно имат толкоз време и предпочитание. По-ефективно би било, в случай че се потърсят компании като нашата, фокусирани върху образованието. В пилотния ни план, който завърши през април, открихме доста смисъл в процеса на работа с двайсетината компании, с които работим.
Консултирате фирмите в тяхната политика за човешки запаси, или им помагате на място да изградят процеса на основаване на стратегия и развиване и образование на фрагменти?
С. Г.: Консултиране на надълбоко равнище нямаме потенциала и мащаба да вършим. Но към този момент дискутирахме стратегии, които реализират значително този резултат. Сплитане на специфики на компанията в процеса на образование беше моделът на " Телерик ".
Технологичните компании влагат от ден на ден в брандинг и реклама, даже без да имат директна потребност, а единствено за известност - когато търсят хора. Доколко има потребност от това?
Б. Я.: Има доста доби практики, които някои компании следват. Когато дадена компания подтиква акции свързани с бездомни животни или деца в неравностойно състояние, тя сигурно реализира видимост и известност като бранд. Обаче в случай че разчита единствено на това, в дълготраен проект не е добре.
Работите с 20 компании. Възнамерявате ли да разширите активността си? Какво е бъдещето развиване на Академията?
С. Г.: Това беше първият ни план, който направихме напролет, действително това беше партньорска стратегия. Много е значима ролята на един тип уеднаквител на пазара. Не е почтено и редно фирмите, които имат най-хубава известност или най-големите на пазара постоянно да обират най-хубавите претенденти, тъй като те не постоянно са най-хубавият дом за тези хора. Всеки вид компания си има плюсове и минуси и би трябвало да се даде късмет на всички, с цел да няма разочаровани.
Има доста благоприятни условия за помощ на фирмите, тъй като някои действително не знаят какво е брандинг и на какво да наблегнат, не знаят по какъв начин да показват вярно това, което ги отличава, с цел да привлекат верните за тях хора. И там можем да помогнем.
Участваме и като ментори на преприемаческата екосистема. Защото тя към момента е дребна и нежна, значимо е да има първи триумфи и в същото време е доста стимулиращо да се работи с младежи, които са доста по-добри и забавни спрямо нас на тези години. И бихме желали да им помогнем да съумеят.
© Георги Кожухаров
Бойко Яръмов
Мислите ли да разширите активността си отвън България?
Б. Я.: България по никакъв метод не е по-специална от проблематиката, с която се сблъскват и страни от района, по този начин и световно. За момента фокусът ни е България, има доста неща, които бихме могли да създадем тука и резултатът да е мигновен. Същевременно това би бил моментът, в който ще можем с по-голяма убеденост да погледнем на открито.
Академията към този момент трансформира ли се в обособен бизнес план?
С. Г.: Академията има бизнес модел в този смисъл тя към този момент е бизнес план. Важното е бариерата за обучавания да е нулева откъм финанси. Тоест желаеме да се влагат старания, да се учи, само че не желаеме да слагаме финансов предел, не желаеме тази преграда. Образованието ще си остане гратис и това ни отличава от някои други модели на пазара. Хората са ни значими. Също и тези, които се ориентират от други специалности към цифровите.
Какъв % от приключилите образованието в " Академията на Телерик " се осъществят като програмисти?
Б. Я.: Сто %. 75% си намират работа още в първите два месеца, идващите два месеца - всички. Гладът за фрагменти е по-голям от преди. Всеки от студентите прави самичък своя избор на шеф. Ние не вършим селекция, а даваме еднакъв старт и на чиновници, и на работодатели.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ