Конституцията - Христо Иванов получава повече, отколкото навремето искаше
В края на 2015 година тогавашният правосъден министър Христо Иванов, част от тогавашния Реформаторски блок, подаде оставка от второто държавно управление на Бойко Борисов. Причината бе, че измененията в Конституцията, свързани със правосъдната промяна, на които той бе главен мотор, действително бяха неодобрени при второто им четене.
Днес Народното събрание още веднъж се занимава с промени в Конституцията по същата тематика, които даже бяха гласувани на първо четене. Сравнението сред тогава и в този момент демонстрира, че сега Иванов получава повече от това, което тогава искаше. И което не стана и той хвърли оставка.
Защо Христо Иванов си подаде оставката?
Основата концепция Иванов като правосъден министър бе да се отнеме болшинството на прокурорите в тяхната гилдия във Висш съдебен съвет като първа стъпка към някакъв публичен надзор над прокуратурата. На второ четене обаче това бе неодобрено.
При второто четене на измененията в Конституцията решаващото гласоподаване бе за предлагането на Петър Славов (РБ) за смяна в съотношението на Съдийската гилдия във Висш съдебен съвет. Той предложи текстът да бъде признат по този начин, както бе гласуван на първо четене - 13 членове, от които 5 определени от Народното събрание.
В комисия сред първо и второ четене обаче това съответствие бе променено - 14 членове, от които 6 определени от Народното събрание. Така надлежно се промени и съотношението в прокурорската гилдия - вместо 12 членове, 6 от които определени от Народното събрание (паритет сред прокурори и политическа квота), се одобри 11 членове, от които 5 от политическата квота (прокурорите остават 6 и имат мнозинство).
Предложението на Славов не мина и това предопредели крайния резултат.
25 гласоподаваха " за " това предложение, 82-ма " срещу " и 113 " въздържали се ". При гласуването на предлагането на Славов всички 23 депутати от " Реформаторския блок " бяха " за ". Своята поддръжка дадоха 1 от " Патриотичния фронт " и 1 самостоятелен.
Двама от ГЕРБ бяха " срещу " предлагането на Славов, а 81 гласоподаваха " въздържали се ". 35 от Българска социалистическа партия бяха " срещу ". 34 от Движение за права и свободи също, а един гласоподава " въздържал се ". 16 от " Патриотичния фронт " и 12 от БДЦ (това бе групата, влезнала в Народното събрание под водачеството на Николай Бареков) също гласоподаваха " въздържал се ". " Атака " не участваха в гласуването. 10 от " АБВ " също бяха срещу. Един самостоятелен бе срещу, а трима - " въздържали се ".
Особено любопитно бе държанието на Българска социалистическа партия, чиито оратори през целия спор се оповестиха срещу всички промени в Конституцията. В последна сметка обаче текстът, който регламентира прокурорското болшинство в тяхната гилдия във Висш съдебен съвет, бе подсилен и от социалистите.
Общо 204 бяха " за " този текст, 7 " срещу ", а трима се въздържаха. В поддръжка на текста гласоподаваха 83-ма от ГЕРБ, 30 от Българска социалистическа партия, 36 от Движение за права и свободи, 17 от " Патриотичния фронт ", 14 от БДЦ, 11 от " Атака ", 10 от АБВ и трима самостоятелни.
Веднага по-късно гласоподаване Иванов подаде оставка от трибуната на Народното събрание. Това е и почтги единственият случай в историята на прехода, когато министър подава оставка поради противоречие с политиката на държавното управление.
Радан Кънев и ДСБ, чиито водач бе той по това време, пък излязоха в съпротива. Тези две партии през днешния ден са в основата на обединението " Демократична България ".
Какво одобри Народното събрание на първо четене в този момент?
В конституционните промени, които неотдавна бяха признати на първо четене, е записан следният текст:
" Прокурорският съвет се състои от 10 членове и включва по право основния прокурор, двама членове, избирани директно от прокурорите, един избиран директно от следователите и шест членове, избирани от Народното събрание с болшинство от две трети от народните представители ".
Простите сметки демонстрират, че този текст дава повече от това, което Иванов искаше преди 8 години и поради чието неслучване той в последна сметка си подаде оставката. Тогава Иванов искаше паритет сред прокурори и политическа квота - 6:6. Сега в това, което одобри парламентът на първо четене е записано, че има превес на политическата квота - 6:4.
По този въпрос " Демократична България " дотук получава повече от това, което искаше " Реформаторският блок " преди време и което, в последна сметка, не се получи. Днес по този въпрос ГЕРБ и Движение за права и свободи поддържат повече от това, което преди 8 години неодобряваха, дружно с Българска социалистическа партия и останалите.
Христо Иванов получи толкоз доста, че даже Венецианската комисия се възмути.
Oт болшинството обмислят дали да не трансформират квотното систематизиране, като то стане 6 на 5 в интерес на парламентарната квота. Дори и по този начин да стане, това отново ще е повече от това, което Христо Иванов и " Реформатоският блок " желаеха преди 8 години.
Какво ще стане на второ четене обаче следва да забележим. Но от " Демократична България " нееднократно обявиха в прав текст, че в случай че и в този момент измененията в Конституцията бъдат " опраскани ", то те ще изоставен ръководството.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Днес Народното събрание още веднъж се занимава с промени в Конституцията по същата тематика, които даже бяха гласувани на първо четене. Сравнението сред тогава и в този момент демонстрира, че сега Иванов получава повече от това, което тогава искаше. И което не стана и той хвърли оставка.
Защо Христо Иванов си подаде оставката?
Основата концепция Иванов като правосъден министър бе да се отнеме болшинството на прокурорите в тяхната гилдия във Висш съдебен съвет като първа стъпка към някакъв публичен надзор над прокуратурата. На второ четене обаче това бе неодобрено.
При второто четене на измененията в Конституцията решаващото гласоподаване бе за предлагането на Петър Славов (РБ) за смяна в съотношението на Съдийската гилдия във Висш съдебен съвет. Той предложи текстът да бъде признат по този начин, както бе гласуван на първо четене - 13 членове, от които 5 определени от Народното събрание.
В комисия сред първо и второ четене обаче това съответствие бе променено - 14 членове, от които 6 определени от Народното събрание. Така надлежно се промени и съотношението в прокурорската гилдия - вместо 12 членове, 6 от които определени от Народното събрание (паритет сред прокурори и политическа квота), се одобри 11 членове, от които 5 от политическата квота (прокурорите остават 6 и имат мнозинство).
Предложението на Славов не мина и това предопредели крайния резултат.
25 гласоподаваха " за " това предложение, 82-ма " срещу " и 113 " въздържали се ". При гласуването на предлагането на Славов всички 23 депутати от " Реформаторския блок " бяха " за ". Своята поддръжка дадоха 1 от " Патриотичния фронт " и 1 самостоятелен.
Двама от ГЕРБ бяха " срещу " предлагането на Славов, а 81 гласоподаваха " въздържали се ". 35 от Българска социалистическа партия бяха " срещу ". 34 от Движение за права и свободи също, а един гласоподава " въздържал се ". 16 от " Патриотичния фронт " и 12 от БДЦ (това бе групата, влезнала в Народното събрание под водачеството на Николай Бареков) също гласоподаваха " въздържал се ". " Атака " не участваха в гласуването. 10 от " АБВ " също бяха срещу. Един самостоятелен бе срещу, а трима - " въздържали се ".
Особено любопитно бе държанието на Българска социалистическа партия, чиито оратори през целия спор се оповестиха срещу всички промени в Конституцията. В последна сметка обаче текстът, който регламентира прокурорското болшинство в тяхната гилдия във Висш съдебен съвет, бе подсилен и от социалистите.
Общо 204 бяха " за " този текст, 7 " срещу ", а трима се въздържаха. В поддръжка на текста гласоподаваха 83-ма от ГЕРБ, 30 от Българска социалистическа партия, 36 от Движение за права и свободи, 17 от " Патриотичния фронт ", 14 от БДЦ, 11 от " Атака ", 10 от АБВ и трима самостоятелни.
Веднага по-късно гласоподаване Иванов подаде оставка от трибуната на Народното събрание. Това е и почтги единственият случай в историята на прехода, когато министър подава оставка поради противоречие с политиката на държавното управление.
Радан Кънев и ДСБ, чиито водач бе той по това време, пък излязоха в съпротива. Тези две партии през днешния ден са в основата на обединението " Демократична България ".
Какво одобри Народното събрание на първо четене в този момент?
В конституционните промени, които неотдавна бяха признати на първо четене, е записан следният текст:
" Прокурорският съвет се състои от 10 членове и включва по право основния прокурор, двама членове, избирани директно от прокурорите, един избиран директно от следователите и шест членове, избирани от Народното събрание с болшинство от две трети от народните представители ".
Простите сметки демонстрират, че този текст дава повече от това, което Иванов искаше преди 8 години и поради чието неслучване той в последна сметка си подаде оставката. Тогава Иванов искаше паритет сред прокурори и политическа квота - 6:6. Сега в това, което одобри парламентът на първо четене е записано, че има превес на политическата квота - 6:4.
По този въпрос " Демократична България " дотук получава повече от това, което искаше " Реформаторският блок " преди време и което, в последна сметка, не се получи. Днес по този въпрос ГЕРБ и Движение за права и свободи поддържат повече от това, което преди 8 години неодобряваха, дружно с Българска социалистическа партия и останалите.
Христо Иванов получи толкоз доста, че даже Венецианската комисия се възмути.
Oт болшинството обмислят дали да не трансформират квотното систематизиране, като то стане 6 на 5 в интерес на парламентарната квота. Дори и по този начин да стане, това отново ще е повече от това, което Христо Иванов и " Реформатоският блок " желаеха преди 8 години.
Какво ще стане на второ четене обаче следва да забележим. Но от " Демократична България " нееднократно обявиха в прав текст, че в случай че и в този момент измененията в Конституцията бъдат " опраскани ", то те ще изоставен ръководството.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ