Китай има нужда от нов модел на растеж
В края на 2013 година Китайската комунистическа партия (ККП) и нейният нов водач Си Цзинпин оповестиха реформаторска стратегия, целяща да възвърне салдото на втората по величина стопанска система в света в интерес на пазара и частния бранш. Очакванията бяха хватката на страната да отслабне. Ако проектът се приложи, предвидиха тогава анализатори, Китай може да поддържа годишен растеж на Брутният вътрешен продукт от 7% през идващите десетилетия и да направи прехода към групата на страните с високи приходи.
Почти 10 години по-късно и в навечерието 20-ия конгрес на партията, на който се чака президентът Си Цзинпин да си обезпечи невиждан трети мандат, доста от тези обещания остават неизпълнени. Китайската стопанска система е изправена пред намаляващ напредък, откакто години наред разчиташе на подобен, подтикван от дълговия взрив на вложенията в парцели.
Нещо повече - разтресен от спорната политика за нулев коронавирус, засилващите се световни стопански терзания и срутва на жилищния пазар, тази годинаКитайсе чака за пръв път от 90-те годинина предишния век
Реклама
Развитието на строителството и имотния бранш в страната, което задаваше посоката и на международната стопанска система, наподобява, доближи своя лимит. Намирането на различни мотори за китайската стопанска система може да отнеме години. Очевидно е, че най-големият заможен взрив в човешката история завърши. Въпросът е какво може да го размени като източник на напредък и какви са проблемите в ядрото на стопанската система на Китай.
Планина от дълг
Пазарно насочената стратегия за промени беше значително оставена настрани, което докара до по-голяма роля на страната и по-малка на частния бранш. Както споделя Исяо Джоу, специалист по стопанската система на Китай в Australian National University, пред Financial Times, администрацията на Си е пропуснала " прозорец на опция " по време на интервал на относителна икономическа и геополитическа непоклатимост, с цел да предприеме сложни промени в политиката.
В същото време Китай поддържа извънредно високи равнища на вложения по отношение на размера на стопанската система си както в недвижими парцели, по този начин и в инфраструктура, по-дълго в сравнение с доста специалисти считат за допустимо. Сега обаче локалните държавни управления, които финансират своите капиталови действия значително посредством продажба на земя на строителни бизнесмени,вечесе затрудняват да изплащат и обслужват големите си задължения. Това се случва най-много тъй като бизнесмените в този момент имат малко пари или вкус да купуват земята. Почти 20% от тях са в толкоз тежко финансово състояние, че са просрочили заплащания по свои облигации тази година.
Тази динамичност има странични резултати. Механизмите за финансиране на локалните управляващи - хилядите зле контролирани фондове, притежавани от градските управи в цялата страна - са обременени от " скрити " задължения, които Goldman Sachs пресмята на общо 53 трлн. юана, или 8.2 трлн. $, което е 52% от брутния вътрешен артикул. В края на 2020 година Пекин настоя локалните държавни управления да изчистят тези " извънбалансови " заеми. Това обаче докара до внезапно понижение на вложенията в дълготрайни активи, които финансират построяването на градски региони, пътища, железопътни линии, пристанища и хиляди други инфраструктурни обекти. Така стопанската система се лиши от един от главните си мотори. От януари до юли тази година размерът на тези вложения е повишен единствено с 5.7% при приблизително 17.87% сред 1996 и 2022 година
Реклама Нужда от смяна
Предизвикателството пред Китай в този момент, когато отделя релативно малко средства за облекчение на проблемите в имотния бранш, е прекомерно огромно. Ако моторът на растежа, който е съдействал толкоз доста за световния разцвет, в този момент се задъхва от задължения, какво би могло да го размени?
Отговорът е, че Китай би трябвало фундаментално да преориентира стопанската система си от настоящето прекалено разчитане на вложенията към по-големи потребителски разноски. Това беше една от задачите още след световната финансова рецесия, само че до момента тя по този начин и не е изпълнена.
Данните демонстрират, че частното ползване еосигурило38.5% от номиналния Брутният вътрешен продукт в края на предходната година - доста по-ниско равнище в съпоставяне със Съединени американски щати или Европейски Съюз. Това значи, че до момента в който Пекин се старае да позволи проблемите с задълженията на локалните държавни управления през идващите години, няма да може да си разреши да трансферира тежестта върху семействата, част от които към този момент страдат от неизпълнените обещания на строителните бизнесмени.
Пекин би трябвало да се приготви за дълга и сложна икономическа промяна.
Почти 10 години по-късно и в навечерието 20-ия конгрес на партията, на който се чака президентът Си Цзинпин да си обезпечи невиждан трети мандат, доста от тези обещания остават неизпълнени. Китайската стопанска система е изправена пред намаляващ напредък, откакто години наред разчиташе на подобен, подтикван от дълговия взрив на вложенията в парцели.
Нещо повече - разтресен от спорната политика за нулев коронавирус, засилващите се световни стопански терзания и срутва на жилищния пазар, тази годинаКитайсе чака за пръв път от 90-те годинина предишния век
Реклама
Развитието на строителството и имотния бранш в страната, което задаваше посоката и на международната стопанска система, наподобява, доближи своя лимит. Намирането на различни мотори за китайската стопанска система може да отнеме години. Очевидно е, че най-големият заможен взрив в човешката история завърши. Въпросът е какво може да го размени като източник на напредък и какви са проблемите в ядрото на стопанската система на Китай.
Планина от дълг
Пазарно насочената стратегия за промени беше значително оставена настрани, което докара до по-голяма роля на страната и по-малка на частния бранш. Както споделя Исяо Джоу, специалист по стопанската система на Китай в Australian National University, пред Financial Times, администрацията на Си е пропуснала " прозорец на опция " по време на интервал на относителна икономическа и геополитическа непоклатимост, с цел да предприеме сложни промени в политиката.
В същото време Китай поддържа извънредно високи равнища на вложения по отношение на размера на стопанската система си както в недвижими парцели, по този начин и в инфраструктура, по-дълго в сравнение с доста специалисти считат за допустимо. Сега обаче локалните държавни управления, които финансират своите капиталови действия значително посредством продажба на земя на строителни бизнесмени,вечесе затрудняват да изплащат и обслужват големите си задължения. Това се случва най-много тъй като бизнесмените в този момент имат малко пари или вкус да купуват земята. Почти 20% от тях са в толкоз тежко финансово състояние, че са просрочили заплащания по свои облигации тази година.
Тази динамичност има странични резултати. Механизмите за финансиране на локалните управляващи - хилядите зле контролирани фондове, притежавани от градските управи в цялата страна - са обременени от " скрити " задължения, които Goldman Sachs пресмята на общо 53 трлн. юана, или 8.2 трлн. $, което е 52% от брутния вътрешен артикул. В края на 2020 година Пекин настоя локалните държавни управления да изчистят тези " извънбалансови " заеми. Това обаче докара до внезапно понижение на вложенията в дълготрайни активи, които финансират построяването на градски региони, пътища, железопътни линии, пристанища и хиляди други инфраструктурни обекти. Така стопанската система се лиши от един от главните си мотори. От януари до юли тази година размерът на тези вложения е повишен единствено с 5.7% при приблизително 17.87% сред 1996 и 2022 година
Реклама Нужда от смяна
Предизвикателството пред Китай в този момент, когато отделя релативно малко средства за облекчение на проблемите в имотния бранш, е прекомерно огромно. Ако моторът на растежа, който е съдействал толкоз доста за световния разцвет, в този момент се задъхва от задължения, какво би могло да го размени?
Отговорът е, че Китай би трябвало фундаментално да преориентира стопанската система си от настоящето прекалено разчитане на вложенията към по-големи потребителски разноски. Това беше една от задачите още след световната финансова рецесия, само че до момента тя по този начин и не е изпълнена.
Данните демонстрират, че частното ползване еосигурило38.5% от номиналния Брутният вътрешен продукт в края на предходната година - доста по-ниско равнище в съпоставяне със Съединени американски щати или Европейски Съюз. Това значи, че до момента в който Пекин се старае да позволи проблемите с задълженията на локалните държавни управления през идващите години, няма да може да си разреши да трансферира тежестта върху семействата, част от които към този момент страдат от неизпълнените обещания на строителните бизнесмени.
Пекин би трябвало да се приготви за дълга и сложна икономическа промяна.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ