Как хранителните цехове освобождават съветските жени от „скучното“ готвене
В края на 20-те и 30-те години на предишния век Съюз на съветските социалистически републики претърпява подем в строителството на „фабрики-кухни“.
Направено е всичко допустимо, с цел да се улесни животът на работничките и да се възпрат мъжете от корист с алкохол.
През 1920-те години руското държавно управление поема курс към индустриализация. Новите фабрики изискват огромен брой служащи, в това число дами. За да се сътвори централизирано хранене и с цел да се освободят работничките от готвенето у дома, се ражда планът за фабрики-кухни. Освен това управлението се бори с пиянството и счита, че служащите би трябвало да прекарват по-малко време у дома и повече време в работа и даже в свободното си време дружно с други служащи – и че е за предпочитане това да става във въпросните кухни. Те се трансформират в места за хранене, пазаруване на храна за у дома и културно превозване на свободното време – в постройките се обитават универсални магазини, пощи, аптеки, фитнес зали и библиотеки.
Свободни източници
Първоначално промишлените кухни се обитават в съществуващи към този момент здания, само че скоро е създадена архитектурна стратегия за създаване на обособени структури. Това са големи комплекси, които по прилика с „дворците на културата“ се назовават „дворци на храненето“.
Канони за създаване на „дворци на храненето“
Фабрика-кухня № 1. Москва, Ленинградски проспект, 7. 1931 гСвободни източници
Типичната фабрика-кухня е на три или четири етажа, а под нея има мазе с хладилници и хранилища за храна. Има и полуподземен етаж с пекарна и стая за личния състав. На приземния етаж са ситуирани индустриални работилници, лаборатория, дрешник за гости, както и снек бар и магазин за хранителни артикули. На първия етаж са ситуирани трапезарии, а на третия – банкетни зали.
Фабриките-кухни са издигнати с високи прозорци от пода до тавана или с лентовидно остъкляване. И в двата случая залите би трябвало да са светли, с цел да могат посетителите да се хранят на естествена светлина. Това има естетическа стойност и икономисва електрическа енергия. Покривите на фабриките са плоски, с цел да могат през лятото там да се слагат маси и столове и да се употребява храна.
Първите фабрики-кухни
Sputnik
Първата такава кухня е открита през 1925 година в постройката на бивше общежитие на фабрика за щемпел върху тъкани в град Иваново-Вознесенск (днес Иваново). Този град към момента е прочут освен с булките си, само че и с текстилната си индустрия. Въпреки че извън постройката остава непроменена, от вътрешната страна тя е радикално друга. Оборудването за готвене е закупено от Германия, а в постройката са конфигурирани хладилници, подемници, електрически перални, сушилни и машини за рязане на самун.
В края на 1920-те години във фабриката в Иваново всеки ден обядват до 600 души, като се създават и подготвени ястия за осемте фабричен столови. Тогавашният национален комисар по опазването на здравето Николай Семашко назовава фабриката „бомба, хвърлена в остарелия метод на живот“. Той счита плана за сполучлив и скоро сходни заведения се появяват в целия Съюз на съветските социалистически републики.
Известна е Московската фабрика-кухня №1, открита през 1928 година на Ленинградското шосе. Сградата е алегорично ситуирана против ресторант „Яр“ – обичано място за забавление на дореволюционната аристокрация и креативната интелигенция. Сградата е проектирана за първи път от нулата в духа на руския модернизъм от архитекта Алексей Мешков. В постройката е издигната столова за 1200 души. В допълнение към кухнята имаше и снек бар за 250 души, в който се сервира закуска, обяд и вечеря. Има и магазин, спестовна каса, пощенска станция и телеграфна станция. Към 1936 година в Москва има 25 столови, или най-малко толкоз са включени в адресната книга „Цяла Москва“ (1936 г.).
Не е пропуснат и Ленинград (сега Санкт Петербург) – през 1930 година тук са открити по едно и също време четири кухненски заводи. Най-голямата – с повърхност от над 20 000 m² – е комплексът в Кировския регион, който обслужва служащите от фабриката „Красный Путиловец“.
Фабрика във формата на сърп и чук
Kak vse (CC BY-SA 4.0)
През 1929 година администрацията на град Самара взема решение да построи сходно оборудване и за отбранителния цех „Масленников“. Проектът е управителен от първата руска жена проектант – Екатерина Максимова, която по това време към този момент е работила по сходни здания в Москва и други градове като част от група експерти от асоциацията „Нарпита“ (Народна храна).
Максимова счита, че „в бъдеще фабриката-кухня би трябвало … да освободи дамите от скучните домашни отговорности и да им даде опция за пълностоен живот и себеизразяване наедно с мъжете“.
Максимова проектира двуетажна постройка в стила на конструктивизма във формата на сърп и чук – руския знак на единството на селяните и служащите. Изобретен през 1918 година от художника Евгений Камзолкин, той става част от герба на Съветския съюз. Необичайната форма в плана на Максимова оказва помощ за разделянето на постройката във връзка с функционалностите.
На приземния етаж на чука са ситуирани кухнята и техническите пространства, а на сърпа – дрешникът и три столови: за деца, служащи и чиновници на фабриката. Транспортна лента придвижва храната от кухнята в чука до столовата в сърпа. Дневната продуктивност е 9000 ястия, като 3000 ястия се създават като полуфабрикати.
Първият етаж е ангажиран от механически уреди и офиси на личния състав. Шест стълбища свързват етажите, чиито отсеци са украсени с цветни витражи. На покрива е построена тераса, където хората могат да се хранят при хубаво време през лятото. Освен трапезариите в постройката се обитават готварница, библиотека, поща и спортно учебно заведение.
Успешни ли стават кухнените-фабрики?
Тези кухни като заведения за публично хранене имат редица преимущества пред готвенето у дома или храненето на открито в малко кафене: закупуването на артикули на едро и високата продуктивност при механизираните способи на готвене дават опция за подготвяне на обеди на цената на домашните със забележителна спестовност на време. И до момента в който в предишното служащите по време на обяд просто си почиват край стана и хапват парче самун или друга елементарна храна, донесена от у дома, в този момент всички служащи се хранят с ястия, приготвени по обединен стандарт, в ярки столови с чисти порцеланови чинии с лъскави принадлежности.
Въпреки всички плюсове, строителството на кухните-фабрики завършва в средата на 1930-те години. Строежът на големи здания с високотехнологичен заряд е безценен. Рентабилността е ниска, малко по-добре са тези уреди, които продаватхрана на столовите на други заводи на едро. Вярно е, че по това време доста заводи стартират сами да отварят столови и да обезпечават храна на чиновниците си. Освен това по това време интензивно се развива и хранително-вкусовата индустрия и Съюз на съветските социалистически републики стартира да създава консерви, които също улесняват приготвянето на храна вкъщи. Не се стигна до цялостното отменяне на домашно приготвената храна.
Кухните-фабрики работят до разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. През 1990-те години частният бизнес се завръща, само че рентабилността на кухнените не устройва частния бранш. В тях стартират да се откриват магазини и други предприятия, които носят повече доходи.
създател: МАРИЯ АФОНИНА
източник: bg.rbth.com
Направено е всичко допустимо, с цел да се улесни животът на работничките и да се възпрат мъжете от корист с алкохол.
През 1920-те години руското държавно управление поема курс към индустриализация. Новите фабрики изискват огромен брой служащи, в това число дами. За да се сътвори централизирано хранене и с цел да се освободят работничките от готвенето у дома, се ражда планът за фабрики-кухни. Освен това управлението се бори с пиянството и счита, че служащите би трябвало да прекарват по-малко време у дома и повече време в работа и даже в свободното си време дружно с други служащи – и че е за предпочитане това да става във въпросните кухни. Те се трансформират в места за хранене, пазаруване на храна за у дома и културно превозване на свободното време – в постройките се обитават универсални магазини, пощи, аптеки, фитнес зали и библиотеки.
Свободни източници Първоначално промишлените кухни се обитават в съществуващи към този момент здания, само че скоро е създадена архитектурна стратегия за създаване на обособени структури. Това са големи комплекси, които по прилика с „дворците на културата“ се назовават „дворци на храненето“.
Канони за създаване на „дворци на храненето“
Фабрика-кухня № 1. Москва, Ленинградски проспект, 7. 1931 гСвободни източници
Типичната фабрика-кухня е на три или четири етажа, а под нея има мазе с хладилници и хранилища за храна. Има и полуподземен етаж с пекарна и стая за личния състав. На приземния етаж са ситуирани индустриални работилници, лаборатория, дрешник за гости, както и снек бар и магазин за хранителни артикули. На първия етаж са ситуирани трапезарии, а на третия – банкетни зали.
Фабриките-кухни са издигнати с високи прозорци от пода до тавана или с лентовидно остъкляване. И в двата случая залите би трябвало да са светли, с цел да могат посетителите да се хранят на естествена светлина. Това има естетическа стойност и икономисва електрическа енергия. Покривите на фабриките са плоски, с цел да могат през лятото там да се слагат маси и столове и да се употребява храна.
Първите фабрики-кухни
Sputnik Първата такава кухня е открита през 1925 година в постройката на бивше общежитие на фабрика за щемпел върху тъкани в град Иваново-Вознесенск (днес Иваново). Този град към момента е прочут освен с булките си, само че и с текстилната си индустрия. Въпреки че извън постройката остава непроменена, от вътрешната страна тя е радикално друга. Оборудването за готвене е закупено от Германия, а в постройката са конфигурирани хладилници, подемници, електрически перални, сушилни и машини за рязане на самун.
В края на 1920-те години във фабриката в Иваново всеки ден обядват до 600 души, като се създават и подготвени ястия за осемте фабричен столови. Тогавашният национален комисар по опазването на здравето Николай Семашко назовава фабриката „бомба, хвърлена в остарелия метод на живот“. Той счита плана за сполучлив и скоро сходни заведения се появяват в целия Съюз на съветските социалистически републики.
Известна е Московската фабрика-кухня №1, открита през 1928 година на Ленинградското шосе. Сградата е алегорично ситуирана против ресторант „Яр“ – обичано място за забавление на дореволюционната аристокрация и креативната интелигенция. Сградата е проектирана за първи път от нулата в духа на руския модернизъм от архитекта Алексей Мешков. В постройката е издигната столова за 1200 души. В допълнение към кухнята имаше и снек бар за 250 души, в който се сервира закуска, обяд и вечеря. Има и магазин, спестовна каса, пощенска станция и телеграфна станция. Към 1936 година в Москва има 25 столови, или най-малко толкоз са включени в адресната книга „Цяла Москва“ (1936 г.).
Не е пропуснат и Ленинград (сега Санкт Петербург) – през 1930 година тук са открити по едно и също време четири кухненски заводи. Най-голямата – с повърхност от над 20 000 m² – е комплексът в Кировския регион, който обслужва служащите от фабриката „Красный Путиловец“.
Фабрика във формата на сърп и чук
Kak vse (CC BY-SA 4.0) През 1929 година администрацията на град Самара взема решение да построи сходно оборудване и за отбранителния цех „Масленников“. Проектът е управителен от първата руска жена проектант – Екатерина Максимова, която по това време към този момент е работила по сходни здания в Москва и други градове като част от група експерти от асоциацията „Нарпита“ (Народна храна).
Максимова счита, че „в бъдеще фабриката-кухня би трябвало … да освободи дамите от скучните домашни отговорности и да им даде опция за пълностоен живот и себеизразяване наедно с мъжете“.
Максимова проектира двуетажна постройка в стила на конструктивизма във формата на сърп и чук – руския знак на единството на селяните и служащите. Изобретен през 1918 година от художника Евгений Камзолкин, той става част от герба на Съветския съюз. Необичайната форма в плана на Максимова оказва помощ за разделянето на постройката във връзка с функционалностите.
На приземния етаж на чука са ситуирани кухнята и техническите пространства, а на сърпа – дрешникът и три столови: за деца, служащи и чиновници на фабриката. Транспортна лента придвижва храната от кухнята в чука до столовата в сърпа. Дневната продуктивност е 9000 ястия, като 3000 ястия се създават като полуфабрикати.
Първият етаж е ангажиран от механически уреди и офиси на личния състав. Шест стълбища свързват етажите, чиито отсеци са украсени с цветни витражи. На покрива е построена тераса, където хората могат да се хранят при хубаво време през лятото. Освен трапезариите в постройката се обитават готварница, библиотека, поща и спортно учебно заведение.
Успешни ли стават кухнените-фабрики?
Тези кухни като заведения за публично хранене имат редица преимущества пред готвенето у дома или храненето на открито в малко кафене: закупуването на артикули на едро и високата продуктивност при механизираните способи на готвене дават опция за подготвяне на обеди на цената на домашните със забележителна спестовност на време. И до момента в който в предишното служащите по време на обяд просто си почиват край стана и хапват парче самун или друга елементарна храна, донесена от у дома, в този момент всички служащи се хранят с ястия, приготвени по обединен стандарт, в ярки столови с чисти порцеланови чинии с лъскави принадлежности.
Въпреки всички плюсове, строителството на кухните-фабрики завършва в средата на 1930-те години. Строежът на големи здания с високотехнологичен заряд е безценен. Рентабилността е ниска, малко по-добре са тези уреди, които продаватхрана на столовите на други заводи на едро. Вярно е, че по това време доста заводи стартират сами да отварят столови и да обезпечават храна на чиновниците си. Освен това по това време интензивно се развива и хранително-вкусовата индустрия и Съюз на съветските социалистически републики стартира да създава консерви, които също улесняват приготвянето на храна вкъщи. Не се стигна до цялостното отменяне на домашно приготвената храна.
Кухните-фабрики работят до разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. През 1990-те години частният бизнес се завръща, само че рентабилността на кухнените не устройва частния бранш. В тях стартират да се откриват магазини и други предприятия, които носят повече доходи.
създател: МАРИЯ АФОНИНА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ