Краят на Колчак: Крахът на белогвардейски Сибир
В края на 1919 година фронтът на Колчак агонизира [адмирал Колчак е водач на белогвардейците в Сибир, сражаващи се против болшевишката власт в Москва и Петроград, бел.р. Поглед]. Армиите му непрестанно отстъпваха, в тила цареше безпорядък, всички съперници на Върховния държател се активизираха. Съюзниците му обаче също. Чехословаците, които дадоха обещание да управляват железопътната линия, не желаеха повече да останат в Сибир. Те бяха отстранени от позициите си и се придвижиха към Владивосток, без да не помнят материалните си ползи. Съветското разузнаване оповестява:
„ Чехите продадоха цялата плячка от комисарските хранилища: захар, текстил и други Генерал Жанен направи предложение на военачалник Сирови да наеме доброволци от чехословаците, които желаеха да останат в Русия, с цел да се бият с болшевиките. На ешелоните на 4-ти чешки полк, ситуиран покрай Иркутск, се веят червени флагове. Чехите се подиграват с униформени съветски офицери и бият някои от тях, като не ги пускат в колите. "
На 13 ноември 1919 година представителите на новата чехословашка страна в Сибир Вацлав Гирса и Богдан Павлу издават меморандум за нуждата от евакуиране на чехословашките войски от Русия. Той се обръща към съдружниците:
„ Под отбраната на чехословашките щикове локалните съветски военни управляващи си разрешават дейности, които ще ужасят целия цивилизован свят. Палежите на села, побоите на съветски жители със стотици, изтезанията без съд на представители на демокрацията по просто съмнение в политическа неблагонадеждност са постоянно срещано събитие и отговорността за всичко пред съда на целия свят пада върху нас: за какво ние, имайки военна мощ, не се противопоставихме на това безвластие. "
Австро-Унгария не съществува от една година, Германия е победена, ориста на обитаемоте с немци области, претендирани от Прага, е решена, Версайската конференция към този момент е завършила работата си, тъй че полемиките по тематиката за хуманизма и отбраната на народна власт са напълно подобаващи.
Преди това чехите не се свенят от извънсъдебни репресии и наказателни интервенции. Отговорността за реда в железницата е предоставена на локалните поданици. Резултатите от тези дейности, съгласно показанията на главнокомандващия фронта ген.-л. К. В. Сахаров, са ужасни:
„ Бяха осъществени изтезания на села и цели волости. Още след края на борбата на фронта, когато остатъците от нашата войска се придвижваха на изток, ние трябваше да забележим няколко огромни села, изгорени съвсем до основи от тези отряди като наказване за неуспеха да заловят болшевишките разбойници, които правеха зулуми на сектора Тайшет-Клюквенная. "
" Огромни села, разпростряли се на няколко версти, бяха превърнати в руини с овъглени, полуизгорели къщи, стърчащи тук-там. Селското население на такива села се е разпръснало и било обречено на беднотия, апетит и гибел ", продължава той.
Чехословашки легионери
Абсолютно ясно е, че подобен способ на битка с партизаните от страна на Колчак и чехите единствено се усилва броят на последователите на руската власт в Сибир. Що се отнася до грабежа, чехите не са имали желание да ги спрат.
Колчак дава отговор на този меморандум едвам на 25 ноември, той явно не е бил в въодушевление за дипломатическа преписка. Той назовава Гирс и Павел интриганти и изнудвачи, искайки подчинените му да спрат да се занимават с тях и да изискат Прага да ги изтегли от Русия от своя представител във Версай и външния министър С. Д. Сазонов.
Тези митинги не са имали смисъл, чехите стартират да се приготвят за евакуация, която бързо се трансформира в бягство, което довежда до това, че единствената железопътна линия в тила на Колчак, е в положение на безпорядък.
Последните опити да извърнат хода на войната са направени от белите на 14-15 октомври, когато 3-та войска на ген. Сахаров е разрушена. След това отстъплението на колчаците придобива безсистемен темперамент и те към този момент не се пробват да спрат за отбрана.
„ Нашите войски не се разпаднаха, не “, спомня си Сахаров, „ те бяха единствено безумно изтощени, изгубили религия и отслабени. Затова отстъплението им на изток ставаше все по-бързо, съвсем безкрайно ".
За 30 дни, от 14 октомври до 14 ноември, 5-та войска се бие в продължение над 600 благи. На 14 ноември 1919 година краткотрайната столица на бял Сибир Омск е завладяна от алените. Отстъпващите съумяват да спасят по-голямата част от живата мощ, само че въпреки всичко се постанова да изоставят големи хранилища с оръжие, муниции, униформи и храна.
Когато частите на Червената войска се доближават до Омск, в града стартира въстание на служащите, което внезапно утежнява позицията на бранителите.
Командирът на 5-ти М. Н. Тухачевски и ръководителят на Революционния боен съвет И. Н. Смирнов и членът на Революционния боен съвет на армията К. И. Грюнщайн с първата заповед подреждат на всички поданици да предадат всички оръжия в границите на 48 часа.
„ Виновните за неспазване на тази заповед ще бъдат разстреляни на място без никаква благосклонност ", се споделя.
Смирнов написа: „ Омск падна, а с него и силата на буржоазията в Сибир падна. Такъв излаз беше неминуем... Омск беше високомерен. "
" Колкото по-дълбоко навлиза Червената войска в Сибир, толкоз по-силна става тя, черпейки от ден на ден мощ от освободените служащи и селяни. Колкото по-слаб става Колчак, толкоз повече в неговия гръб се ускорява партизанството, което се трансформира в необятно национално въстание ", продължава той.
Със загубата на Западен Сибир Колчак губи главната си база за попълване на жива мощ и доставка на храна и фураж. Отстъплението на колчаковците е зле проведено, партизаните работят по железопътната линия, което нарушава постоянното придвижване. Това значи, че забележителна част от войските трябваше да правят отстъпка пешком.
„ Със загубата на Омск “, спомня си отстъпващият офицер, „ чувствахме, че не можем да задържим врага ".
" Прекалено огромна морална тежест беше на негова страна. Преди биехме зложелател, който беше неведнъж надминаващ, само че в този момент това самочувствие е изчезнало толкоз доста, че неочакваният тон от няколко изстрела, от време на време наши лични, случайни, провокира суматоха ", продължава той.
" Само кавалерията и артилерията останаха в бойна подготвеност, движейки се в съвършен ред. Пехотата, седнала в шейни и подложила пушките си, се трансформира в ескорт ", споделя белогвардеецът.
Мнозинството от популацията е примирително към болшевиките, само че това болшинство не е имало доверие в настоящото държавно управление на Колчак.
Последното не е изненадващо. Управлението на тила е унищожено, съгласно Жанен министрите от държавното управление на Колчак небрежно са се заели с персонално обогатяване, действайки на правилото „ спасявай се, какно можеш “.
На 22 ноември 1919 година Червената войска влиза в Томск. На 22 ноември министърът на вътрешните работи В. Н. Пепеляев е назначен на поста началник на държавното управление на Колчак.
На 9 декември с поддръжката на брат си командващият 1-ва войска ген. А. Н. Пепеляев, той направи предложение, което в действителност наподобява на ултиматум: неотложно да се издаде акт за свикването на Сибирския земски събор, който да избере ново държавно управление.
По този метод държавният началник, съгласно него, ще реши съществуващите проблеми. На въпрос какво е това предложение, министър председателят го дефинира като " финален опит за избавяне на висшия държател срещу волята му и цялата работа ". Това дело се е намирало по това време в дълбока рецесия.
Анатолий Пепеляев
От трите армии на Колчак 2-ра и 3-та са се намирали на фронта, а 1-ва, аварийна, в тила е в „ в положение на надълбоко разложение “ и доближи такова равнище, че 3-ти и 46-ти пехотен полк се предават на партизани. Телеграма от самия Колчак от 11 декември 1919 година гласи:
„ Общото положение на армиите се характеризира с: 1) огромни загуби; 2) отмалялост, достигаща цялостно изтощение; 3) неприятно доставяне с топло облекло и заболеваемост; 4) извънредно сложен превоз заради спирането на железопътния трафик (принос съвсем извънредно от чешката евакуация). “
Пред отстъпващите се движат влакове с чехи, които устройват следващия цялостен обир по пътя. Гръбнакът на бялото придвижване в Сибир е Трансбайкалието, контролът върху което се държи от атамана генерал-л. Г. М. Семенов. На 24 декември 1919 година Колчак го назначава за главнокомандващ на въоръжените сили на Далечния изток и Иркутския боен окръг.
Григорий Семьонов
Във влака на адмирала има към 60 офицери и 500 бойци. Освен това той е бил охраняван от чехите. Заедно с влака на Върховния държател е бил и така наречен " златен ешелон " с това, което е останало от частта от хванатия в Казан златен запас.
Правителството на Колчак похарчва 256 309 345 рубли и 05 копейки. Само през 1919 година по поръчка са изнесени 9244 пуда или съвсем 150 тона злато. От Казан и Самара са изнесени 30 563 пуда злато (489 008 тона).
На 21 декември 1919 година край Иркутск стартира въстание, което се приготвя от Всесибирския боен социалистически съюз, който сплотява разнообразни политически и обществени сили - работи се измежду служащи, селяни, чехи, маджари и бойци на гарнизона.
До 26 декември въстанието е подкрепено от други селища, в това число Иркутск. Движението се оглавява от " Политическия център ", в който съществена роля играят есерите и меншевиките. Програмата на Центъра е да приключи войната с болшевиките и да се бори против „ военно-буржоазната тирания “, да се бори против „ атаманизма “, да възвърне съюза с всички революционни страни, свободата на словото, събранията, съюзите, да свика Сибирския Учредително заседание и други
Има борби в Иркутск, а на 27 декември Колчак се надява на похода на подкрепления, изпратени от Семенов на 28-29 декември. Присъствието на адмирала под града, съгласно ген. Жанен, кара хората да стигнат до изстъпления.
На 30 декември семьоновците са победени и изтласкани от града. Властите не съумяват да потушат въстанието и се постанова да влязат в договаряния с посредничеството на съдружниците [Антантата, б.р.]. На 3 януари Министерският съвет на Колчак се обръща с предложение към него:
" Незаменимо изискване за насилствените договаряния за оттегляне е вашата абдикация, защото продължаването на съществуването на властта, която ръководите в Сибир, е невероятно. "
На 4 януари 1920 година адмиралът трансферира политическата власт на атаман Семьонов. По някое време породи концепцията да тръгнат за Монголия в обособена колона, Колчак я поддържа, само че скоро излиза наяве, че пътищата са блокирани. Войниците от армията изоставят провалилия се деспот и минават на страната на бунтовниците.
„ Предателството на конвоя “, спомня си щабният офицер, „ нанесе голям честен удар на адмирала, той някак си побеля за една нощ. “
Междувременно Червената войска продължава да напредва, фронтът се реалокира от запад на изток. Колчак не съумява да задържи провинция Енисей. В тила е неспокойно. В края на декември както войските, по този начин и популацията в Красноярск са ненадеждни.
Градът, съгласно коменданта, е " буре с барут и детонацията му заплашва пагубно фронта ".
На 6 януари 1920 година елементи на Червената войска влизат в Красноярск, където се предават към 20 хиляди колчаковци. Железопътната линия за Владивосток е блокирана в Иркутск. Влакът с Колчак е под отбраната на чехите на гара Нижнеудинск, когато градът минава под контрола на бунтовниците. Те упорстват за екстрадицията на Колчак и златния запас.
Работническо-селската алена войска
Чехите бързат да се приберат от сибирския капан и никой не желае да рискува, с цел да избави различен. Остатъците от сибирската войска се отдръпват по зимните пътища, неспособни да се стоплят, да ядат, да пият и да нахранят конете. Не единствено метеорологичните условия са доста тежки. Участник в прехода си спомня:
„ Разбитите от алените бели авангардни елементи, не се отдръпнаха обратно, а се разпръснаха и още веднъж нападнаха тиловите части; на всички места имаше фронт, нямаше лесна опция за спокоен отдих след сложния преход в суровата сибирска зима. "
Чехите се движат в напълно различен ред. Съгласно съществуващите правила за евакуацията на чехословашкия корпус са нужни 1 000 двуосни вагона, за тях са разпределени 2 000 вагона, само че чехите, които контролирахт железниците, изземват 20 000 вагона за своите потребности - повече от 50% от наличния преносим състав в Сибир.
Отстъпващите съветски елементи гледат на своите „ съдружници “ и „ славянски братя “ с очевидна завист:
„ Бяхме непознати за тях и нашите потребности не ги засягаха. Красиво облечени в униформа от наше съветско платно, охранени и лъскави от доволство и „ елементарен живот “, те изядоха маса от най-разнообразни и най-качествени артикули, въпреки и купени, тогава с нашите лични съветски пари, заграбени от нашите лични съветски банкии трезори. "
" В конните вагони на кавалерийските и артилерийските елементи мързеливо дъвчеха съветско сено и овес, нашите добре охранени, добре охранени съветски коне. На вагоните-платформи стояха нашите - съветски оръдия и конвойни вагони, а във вагоните, добре оборудвани, с непрестанно нагорещени печки, комфортно се настаняваха " братя " и впрочем, въоръжени с наши - съветски пушки, картечници, револвери. Те се усещаха и се държаха като същински господари, а ние, руснаците, същинските господари на Русия, се тътрехме по железопътната линия в парцаливи, прокъсани униформи, нахапани от въшки, полугладни, водени „ като коне “ в юздите, споделяйки нашите елементарна тъга на гладна заварка ", продължава той.
" Нашите ранени и заболели замръзнаха, покрити с всевъзможни парцали, само че не успяхме да ги качим на хигиеничен трен по простата причина, че нямахме такива влакове: целият влаков състав и локомотивите бяха в ръцете на " встъпили лица “. След като завзеха преносимия състав в ръцете си, „ братята “ довършиха Бялата войска на Сибир и внесоха в нея анархия ", заключава разказът си белогвардеецът.
Полската дивизия се движи в ариергарда на чехословашките ешелони - поляците мобян чехите да пуснат 5 от наличните 56 ешелона - това са вагони с ранени, дами и деца. Генерал Ян Сирови [1] дава отговор с безапелационен отвод.
Дивизията влиза в контакт с елементи на Червената войска и беше изцяло разрушена. Това прави усещане на чехите и те вземат решение да се отплатят, като изпълнят условията на Иркутския политически център.
На 12 януари Жанин изпраща нов отчет в Париж за положението на нещата, в който отбелязва, че „ някои от неговите (т.е. Колчак. - бел.р.] министри го считат за вманиачен и от този момент доста обстоятелства единствено ме наведоха на това мнение. "
На 15 януари в 21:55 ч. чехите предават Колчак и ръководителя на неговото държавно управление В. Н. Пепеляев на представители на Политическия център. Чешкият комендант влиза във вагона и споделя:
„ Пригответе се. Сега вие, господин адмирал, ще бъдете предаден на локалните съветски управляващи. "
Адмиралът бил учуден и при ареста съумял единствено да каже: „ Съюзниците ме предадоха “.
Няколко дни по-късно военачалник Жанен, в отговор на обвиняването за капитулация, изяснява ненамесата си в тези събития с обстоятелството, че, намирайки се в съвсем цялостна обсада, той не е получил поддръжка нито от японците, нито от отрядите на Семьонов и рискува да бъде обкръжен с чехите пред взривените железопътни тунели край Байкал, без въглища, които миньорите не дават.
Френският военачалник Морис Жанен.
През замръзналата Ангара Колчак и Пепеляев, под защита, вървят към градския затвор. Чехите предават и влака, в който има над 19 000 пуда злато на стойност 409 626 103 рубли и 23 копейки.
При придвижване с железопътен превоз са откраднати полезности на стойност 840 хиляди рубли, а 5156 кутии и 1678 чувала злато в кюлчета и монети са предадени на чехословаците за отбрана. Откраднати са 13 кашона.
След това ешелоните на съдружниците на Колчак отиват във Владивосток. На 21 януари властта в Иркутск минава към Военно-революционния комитет, управителен от болшевиките. В същия ден неговите представители стартират да разпитват Колчак.
По време на разпитите адмиралът се държи самоуверено, само че това към този момент нямаше значение. Той схваща обречеността си. Войските на ген.-л. В.О. Капел желаят освобождението на пандизчиите.
Това е Сибирската ледена акция, в която белите елементи зейднман през декември 1920 - януари 1921 година при извънредно тежки условия, при мощни студове, достигащи до -40 градуса, и на практика без проведено доставяне.
Изтощени хората са покосени от рецидивиращ и тиф. Кракът на Капел измръзва и той умира от пневмония. Ген.-м. С. Н. Войцеховски встъпва в командването. Отстъпващите не съумяват да завладяват Иркутск.
Още в нощта на 5 против 6 февруари ориста на Колчак и Пепеляев е решена. На 6 февруари са наказани на гибел, а на 7 февруари са разстреляни. След това на интервенционистите излиза наяве, че Сибир е попаднал под цялостен надзор на болшевиките.
[1] Един от водачите на чехословашкия корпус по време на интервенцията в Сибир и Далечния изток, през 1939–1945 година интензивно сътрудничил на нацистите, задържан през 1945 година, през 1947 година наказан на 20 години затвор за колаборационизъм, през 1960 година освободен по прошка, умрял през 1970 година
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
„ Чехите продадоха цялата плячка от комисарските хранилища: захар, текстил и други Генерал Жанен направи предложение на военачалник Сирови да наеме доброволци от чехословаците, които желаеха да останат в Русия, с цел да се бият с болшевиките. На ешелоните на 4-ти чешки полк, ситуиран покрай Иркутск, се веят червени флагове. Чехите се подиграват с униформени съветски офицери и бият някои от тях, като не ги пускат в колите. "
На 13 ноември 1919 година представителите на новата чехословашка страна в Сибир Вацлав Гирса и Богдан Павлу издават меморандум за нуждата от евакуиране на чехословашките войски от Русия. Той се обръща към съдружниците:
„ Под отбраната на чехословашките щикове локалните съветски военни управляващи си разрешават дейности, които ще ужасят целия цивилизован свят. Палежите на села, побоите на съветски жители със стотици, изтезанията без съд на представители на демокрацията по просто съмнение в политическа неблагонадеждност са постоянно срещано събитие и отговорността за всичко пред съда на целия свят пада върху нас: за какво ние, имайки военна мощ, не се противопоставихме на това безвластие. "
Австро-Унгария не съществува от една година, Германия е победена, ориста на обитаемоте с немци области, претендирани от Прага, е решена, Версайската конференция към този момент е завършила работата си, тъй че полемиките по тематиката за хуманизма и отбраната на народна власт са напълно подобаващи.
Преди това чехите не се свенят от извънсъдебни репресии и наказателни интервенции. Отговорността за реда в железницата е предоставена на локалните поданици. Резултатите от тези дейности, съгласно показанията на главнокомандващия фронта ген.-л. К. В. Сахаров, са ужасни:
„ Бяха осъществени изтезания на села и цели волости. Още след края на борбата на фронта, когато остатъците от нашата войска се придвижваха на изток, ние трябваше да забележим няколко огромни села, изгорени съвсем до основи от тези отряди като наказване за неуспеха да заловят болшевишките разбойници, които правеха зулуми на сектора Тайшет-Клюквенная. "
" Огромни села, разпростряли се на няколко версти, бяха превърнати в руини с овъглени, полуизгорели къщи, стърчащи тук-там. Селското население на такива села се е разпръснало и било обречено на беднотия, апетит и гибел ", продължава той.
Чехословашки легионери
Абсолютно ясно е, че подобен способ на битка с партизаните от страна на Колчак и чехите единствено се усилва броят на последователите на руската власт в Сибир. Що се отнася до грабежа, чехите не са имали желание да ги спрат.
Колчак дава отговор на този меморандум едвам на 25 ноември, той явно не е бил в въодушевление за дипломатическа преписка. Той назовава Гирс и Павел интриганти и изнудвачи, искайки подчинените му да спрат да се занимават с тях и да изискат Прага да ги изтегли от Русия от своя представител във Версай и външния министър С. Д. Сазонов.
Тези митинги не са имали смисъл, чехите стартират да се приготвят за евакуация, която бързо се трансформира в бягство, което довежда до това, че единствената железопътна линия в тила на Колчак, е в положение на безпорядък.
Последните опити да извърнат хода на войната са направени от белите на 14-15 октомври, когато 3-та войска на ген. Сахаров е разрушена. След това отстъплението на колчаците придобива безсистемен темперамент и те към този момент не се пробват да спрат за отбрана.
„ Нашите войски не се разпаднаха, не “, спомня си Сахаров, „ те бяха единствено безумно изтощени, изгубили религия и отслабени. Затова отстъплението им на изток ставаше все по-бързо, съвсем безкрайно ".
За 30 дни, от 14 октомври до 14 ноември, 5-та войска се бие в продължение над 600 благи. На 14 ноември 1919 година краткотрайната столица на бял Сибир Омск е завладяна от алените. Отстъпващите съумяват да спасят по-голямата част от живата мощ, само че въпреки всичко се постанова да изоставят големи хранилища с оръжие, муниции, униформи и храна.
Когато частите на Червената войска се доближават до Омск, в града стартира въстание на служащите, което внезапно утежнява позицията на бранителите.
Командирът на 5-ти М. Н. Тухачевски и ръководителят на Революционния боен съвет И. Н. Смирнов и членът на Революционния боен съвет на армията К. И. Грюнщайн с първата заповед подреждат на всички поданици да предадат всички оръжия в границите на 48 часа.
„ Виновните за неспазване на тази заповед ще бъдат разстреляни на място без никаква благосклонност ", се споделя.
Смирнов написа: „ Омск падна, а с него и силата на буржоазията в Сибир падна. Такъв излаз беше неминуем... Омск беше високомерен. "
" Колкото по-дълбоко навлиза Червената войска в Сибир, толкоз по-силна става тя, черпейки от ден на ден мощ от освободените служащи и селяни. Колкото по-слаб става Колчак, толкоз повече в неговия гръб се ускорява партизанството, което се трансформира в необятно национално въстание ", продължава той.
Със загубата на Западен Сибир Колчак губи главната си база за попълване на жива мощ и доставка на храна и фураж. Отстъплението на колчаковците е зле проведено, партизаните работят по железопътната линия, което нарушава постоянното придвижване. Това значи, че забележителна част от войските трябваше да правят отстъпка пешком.
„ Със загубата на Омск “, спомня си отстъпващият офицер, „ чувствахме, че не можем да задържим врага ".
" Прекалено огромна морална тежест беше на негова страна. Преди биехме зложелател, който беше неведнъж надминаващ, само че в този момент това самочувствие е изчезнало толкоз доста, че неочакваният тон от няколко изстрела, от време на време наши лични, случайни, провокира суматоха ", продължава той.
" Само кавалерията и артилерията останаха в бойна подготвеност, движейки се в съвършен ред. Пехотата, седнала в шейни и подложила пушките си, се трансформира в ескорт ", споделя белогвардеецът.
Мнозинството от популацията е примирително към болшевиките, само че това болшинство не е имало доверие в настоящото държавно управление на Колчак.
Последното не е изненадващо. Управлението на тила е унищожено, съгласно Жанен министрите от държавното управление на Колчак небрежно са се заели с персонално обогатяване, действайки на правилото „ спасявай се, какно можеш “.
На 22 ноември 1919 година Червената войска влиза в Томск. На 22 ноември министърът на вътрешните работи В. Н. Пепеляев е назначен на поста началник на държавното управление на Колчак.
На 9 декември с поддръжката на брат си командващият 1-ва войска ген. А. Н. Пепеляев, той направи предложение, което в действителност наподобява на ултиматум: неотложно да се издаде акт за свикването на Сибирския земски събор, който да избере ново държавно управление.
По този метод държавният началник, съгласно него, ще реши съществуващите проблеми. На въпрос какво е това предложение, министър председателят го дефинира като " финален опит за избавяне на висшия държател срещу волята му и цялата работа ". Това дело се е намирало по това време в дълбока рецесия.
Анатолий Пепеляев
От трите армии на Колчак 2-ра и 3-та са се намирали на фронта, а 1-ва, аварийна, в тила е в „ в положение на надълбоко разложение “ и доближи такова равнище, че 3-ти и 46-ти пехотен полк се предават на партизани. Телеграма от самия Колчак от 11 декември 1919 година гласи:
„ Общото положение на армиите се характеризира с: 1) огромни загуби; 2) отмалялост, достигаща цялостно изтощение; 3) неприятно доставяне с топло облекло и заболеваемост; 4) извънредно сложен превоз заради спирането на железопътния трафик (принос съвсем извънредно от чешката евакуация). “
Пред отстъпващите се движат влакове с чехи, които устройват следващия цялостен обир по пътя. Гръбнакът на бялото придвижване в Сибир е Трансбайкалието, контролът върху което се държи от атамана генерал-л. Г. М. Семенов. На 24 декември 1919 година Колчак го назначава за главнокомандващ на въоръжените сили на Далечния изток и Иркутския боен окръг.
Григорий Семьонов
Във влака на адмирала има към 60 офицери и 500 бойци. Освен това той е бил охраняван от чехите. Заедно с влака на Върховния държател е бил и така наречен " златен ешелон " с това, което е останало от частта от хванатия в Казан златен запас.
Правителството на Колчак похарчва 256 309 345 рубли и 05 копейки. Само през 1919 година по поръчка са изнесени 9244 пуда или съвсем 150 тона злато. От Казан и Самара са изнесени 30 563 пуда злато (489 008 тона).
На 21 декември 1919 година край Иркутск стартира въстание, което се приготвя от Всесибирския боен социалистически съюз, който сплотява разнообразни политически и обществени сили - работи се измежду служащи, селяни, чехи, маджари и бойци на гарнизона.
До 26 декември въстанието е подкрепено от други селища, в това число Иркутск. Движението се оглавява от " Политическия център ", в който съществена роля играят есерите и меншевиките. Програмата на Центъра е да приключи войната с болшевиките и да се бори против „ военно-буржоазната тирания “, да се бори против „ атаманизма “, да възвърне съюза с всички революционни страни, свободата на словото, събранията, съюзите, да свика Сибирския Учредително заседание и други
Има борби в Иркутск, а на 27 декември Колчак се надява на похода на подкрепления, изпратени от Семенов на 28-29 декември. Присъствието на адмирала под града, съгласно ген. Жанен, кара хората да стигнат до изстъпления.
На 30 декември семьоновците са победени и изтласкани от града. Властите не съумяват да потушат въстанието и се постанова да влязат в договаряния с посредничеството на съдружниците [Антантата, б.р.]. На 3 януари Министерският съвет на Колчак се обръща с предложение към него:
" Незаменимо изискване за насилствените договаряния за оттегляне е вашата абдикация, защото продължаването на съществуването на властта, която ръководите в Сибир, е невероятно. "
На 4 януари 1920 година адмиралът трансферира политическата власт на атаман Семьонов. По някое време породи концепцията да тръгнат за Монголия в обособена колона, Колчак я поддържа, само че скоро излиза наяве, че пътищата са блокирани. Войниците от армията изоставят провалилия се деспот и минават на страната на бунтовниците.
„ Предателството на конвоя “, спомня си щабният офицер, „ нанесе голям честен удар на адмирала, той някак си побеля за една нощ. “
Междувременно Червената войска продължава да напредва, фронтът се реалокира от запад на изток. Колчак не съумява да задържи провинция Енисей. В тила е неспокойно. В края на декември както войските, по този начин и популацията в Красноярск са ненадеждни.
Градът, съгласно коменданта, е " буре с барут и детонацията му заплашва пагубно фронта ".
На 6 януари 1920 година елементи на Червената войска влизат в Красноярск, където се предават към 20 хиляди колчаковци. Железопътната линия за Владивосток е блокирана в Иркутск. Влакът с Колчак е под отбраната на чехите на гара Нижнеудинск, когато градът минава под контрола на бунтовниците. Те упорстват за екстрадицията на Колчак и златния запас.
Работническо-селската алена войска
Чехите бързат да се приберат от сибирския капан и никой не желае да рискува, с цел да избави различен. Остатъците от сибирската войска се отдръпват по зимните пътища, неспособни да се стоплят, да ядат, да пият и да нахранят конете. Не единствено метеорологичните условия са доста тежки. Участник в прехода си спомня:
„ Разбитите от алените бели авангардни елементи, не се отдръпнаха обратно, а се разпръснаха и още веднъж нападнаха тиловите части; на всички места имаше фронт, нямаше лесна опция за спокоен отдих след сложния преход в суровата сибирска зима. "
Чехите се движат в напълно различен ред. Съгласно съществуващите правила за евакуацията на чехословашкия корпус са нужни 1 000 двуосни вагона, за тях са разпределени 2 000 вагона, само че чехите, които контролирахт железниците, изземват 20 000 вагона за своите потребности - повече от 50% от наличния преносим състав в Сибир.
Отстъпващите съветски елементи гледат на своите „ съдружници “ и „ славянски братя “ с очевидна завист:
„ Бяхме непознати за тях и нашите потребности не ги засягаха. Красиво облечени в униформа от наше съветско платно, охранени и лъскави от доволство и „ елементарен живот “, те изядоха маса от най-разнообразни и най-качествени артикули, въпреки и купени, тогава с нашите лични съветски пари, заграбени от нашите лични съветски банкии трезори. "
" В конните вагони на кавалерийските и артилерийските елементи мързеливо дъвчеха съветско сено и овес, нашите добре охранени, добре охранени съветски коне. На вагоните-платформи стояха нашите - съветски оръдия и конвойни вагони, а във вагоните, добре оборудвани, с непрестанно нагорещени печки, комфортно се настаняваха " братя " и впрочем, въоръжени с наши - съветски пушки, картечници, револвери. Те се усещаха и се държаха като същински господари, а ние, руснаците, същинските господари на Русия, се тътрехме по железопътната линия в парцаливи, прокъсани униформи, нахапани от въшки, полугладни, водени „ като коне “ в юздите, споделяйки нашите елементарна тъга на гладна заварка ", продължава той.
" Нашите ранени и заболели замръзнаха, покрити с всевъзможни парцали, само че не успяхме да ги качим на хигиеничен трен по простата причина, че нямахме такива влакове: целият влаков състав и локомотивите бяха в ръцете на " встъпили лица “. След като завзеха преносимия състав в ръцете си, „ братята “ довършиха Бялата войска на Сибир и внесоха в нея анархия ", заключава разказът си белогвардеецът.
Полската дивизия се движи в ариергарда на чехословашките ешелони - поляците мобян чехите да пуснат 5 от наличните 56 ешелона - това са вагони с ранени, дами и деца. Генерал Ян Сирови [1] дава отговор с безапелационен отвод.
Дивизията влиза в контакт с елементи на Червената войска и беше изцяло разрушена. Това прави усещане на чехите и те вземат решение да се отплатят, като изпълнят условията на Иркутския политически център.
На 12 януари Жанин изпраща нов отчет в Париж за положението на нещата, в който отбелязва, че „ някои от неговите (т.е. Колчак. - бел.р.] министри го считат за вманиачен и от този момент доста обстоятелства единствено ме наведоха на това мнение. "
На 15 януари в 21:55 ч. чехите предават Колчак и ръководителя на неговото държавно управление В. Н. Пепеляев на представители на Политическия център. Чешкият комендант влиза във вагона и споделя:
„ Пригответе се. Сега вие, господин адмирал, ще бъдете предаден на локалните съветски управляващи. "
Адмиралът бил учуден и при ареста съумял единствено да каже: „ Съюзниците ме предадоха “.
Няколко дни по-късно военачалник Жанен, в отговор на обвиняването за капитулация, изяснява ненамесата си в тези събития с обстоятелството, че, намирайки се в съвсем цялостна обсада, той не е получил поддръжка нито от японците, нито от отрядите на Семьонов и рискува да бъде обкръжен с чехите пред взривените железопътни тунели край Байкал, без въглища, които миньорите не дават.
Френският военачалник Морис Жанен.
През замръзналата Ангара Колчак и Пепеляев, под защита, вървят към градския затвор. Чехите предават и влака, в който има над 19 000 пуда злато на стойност 409 626 103 рубли и 23 копейки.
При придвижване с железопътен превоз са откраднати полезности на стойност 840 хиляди рубли, а 5156 кутии и 1678 чувала злато в кюлчета и монети са предадени на чехословаците за отбрана. Откраднати са 13 кашона.
След това ешелоните на съдружниците на Колчак отиват във Владивосток. На 21 януари властта в Иркутск минава към Военно-революционния комитет, управителен от болшевиките. В същия ден неговите представители стартират да разпитват Колчак.
По време на разпитите адмиралът се държи самоуверено, само че това към този момент нямаше значение. Той схваща обречеността си. Войските на ген.-л. В.О. Капел желаят освобождението на пандизчиите.
Това е Сибирската ледена акция, в която белите елементи зейднман през декември 1920 - януари 1921 година при извънредно тежки условия, при мощни студове, достигащи до -40 градуса, и на практика без проведено доставяне.
Изтощени хората са покосени от рецидивиращ и тиф. Кракът на Капел измръзва и той умира от пневмония. Ген.-м. С. Н. Войцеховски встъпва в командването. Отстъпващите не съумяват да завладяват Иркутск.
Още в нощта на 5 против 6 февруари ориста на Колчак и Пепеляев е решена. На 6 февруари са наказани на гибел, а на 7 февруари са разстреляни. След това на интервенционистите излиза наяве, че Сибир е попаднал под цялостен надзор на болшевиките.
[1] Един от водачите на чехословашкия корпус по време на интервенцията в Сибир и Далечния изток, през 1939–1945 година интензивно сътрудничил на нацистите, задържан през 1945 година, през 1947 година наказан на 20 години затвор за колаборационизъм, през 1960 година освободен по прошка, умрял през 1970 година
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ