Говеждото на губернатора или как „Бьоф Строганов” превзема света
В края на 19. век в Русия се появява ядене от месо, което след Втората международна война под името „ Бьоф но Строганов” или „ Бьоф Строганов” победоносно влиза в готварските книги по целия свят.
Граф Александър Григориевич Строганов (1795-1891) е последният в рода си. В научните среди бил прочут с това, че дарил на Томския университет голяма библиотека, събирана повече от двеста години от неговите прародители. Той основал и Университета в Одеса, именуван в началото Новоросийски. Дълги години Строганов бил генерал-губернатор на Новорусия (части от днешна Украйна, Русия и Молдова). Живеел в Одеса, където след оставката му бил определен за почетен жител.
Разполагащ с голямо благосъстояние,
Строганов, както и множеството съветски благородници, поддържал в Одеса " отворена маса " (столова). Това означавало, че всеки добре облечен жител можел да влезе в особено предопределена за тази цел стая в имението на рубрика на обяд. Точно за тази трапезария готвачът на Строганов изобретил своеобразното руско-френско ядене: пържени дребни части месо със сос. От френската кухня то се различавало по това, че сосът не се сервирал настрана, както било признато в Париж, а пърженото месо се задушавало в него. Рецептата била задоволително бърза и лесна, яденето комфортно се разделяло на порции, пасвало си с непретенциозна гарнитура от варени картофи или задушен ориз и, което е най-важно, било много вкусно. Славата и рецептата на ястието били разнесени от вездесъщите поданици на Одеса, които, несъмнено, сами измислили името му, из цяла Русия и оттатък границите й.
Има и друга версия за произхода на „ Бьоф Строганов”: твърди се, че рецептата е родена не в Русия, а във Франция. Така счита Татяна Метерних, авторка на немска книга за династията Строганови. Тя написа, че граф Сергей Строганов дал рецептата на основния готвач на известния парижки ресторант «Максим». Това надали може да бъде правилно -
ресторант «Максим» е открит през 1893 година,
а пет години преди този момент излиза от щемпел френският " Кулинарен справочник ", където наред с други предписания към този момент се откроява „ Бьоф Строганов”.
Популярността на Бьоф Строганов измежду съветските чревоугодници била подкрепена от книгата на Еленa Молоховец " Подарък за младата стопанка, или средство за понижаване на разноските в домакинството” (1861), в която измежду доста други предписания е отпечатана и " говеждо по строгановски с горчица ".
За да се направи типичен „ Строганов”, се вземат говежди отрязъци или филе, леко се начуква, нарязва се на правоъгълни части с дължина 5-6 см и дебелина 1 см. От тези правоъгълници напречно на влакната се режат тънки ивички с дебелина сред половин и един сантиметър. Овалват се в брашно, запържват се няколко минути в сгорещено краве масло на мощен огън до появяването на златиста коричка, като преди тях в тигана се слага кромид лук, нарязан на кръгчета. След това се заливат със сметаново-доматен сос (една чаша сметана, 1 супена лъжица брашно, 1-2 супени лъжици доматено пюре или сок). Задушава се 10-15 минути на сдържан огън.
След 1917 година дружно с съветските емигранти
класическата рецепта на ястието, обогатяваща се с нови детайли, стартира триумфалното си шествие по целия свят, а след Втората международна война има непокътнато място в менюто на интернационалното ресторантьорство като „ съветско блюдо”, въпреки че в действителност не е такова. „ Бьоф Строганов” не е национално ядене, а характерен артикул на готварското изкуство. Изобретено от френски готвач, приспособено към съветските нрави, то прибавя към славата на фамилия Строганови още една причина да не се не помни тази великодушна династия на търговци, индустриалци и държавни чиновници.
Източник: obekti.bg
Граф Александър Григориевич Строганов (1795-1891) е последният в рода си. В научните среди бил прочут с това, че дарил на Томския университет голяма библиотека, събирана повече от двеста години от неговите прародители. Той основал и Университета в Одеса, именуван в началото Новоросийски. Дълги години Строганов бил генерал-губернатор на Новорусия (части от днешна Украйна, Русия и Молдова). Живеел в Одеса, където след оставката му бил определен за почетен жител.
Разполагащ с голямо благосъстояние,
Строганов, както и множеството съветски благородници, поддържал в Одеса " отворена маса " (столова). Това означавало, че всеки добре облечен жител можел да влезе в особено предопределена за тази цел стая в имението на рубрика на обяд. Точно за тази трапезария готвачът на Строганов изобретил своеобразното руско-френско ядене: пържени дребни части месо със сос. От френската кухня то се различавало по това, че сосът не се сервирал настрана, както било признато в Париж, а пърженото месо се задушавало в него. Рецептата била задоволително бърза и лесна, яденето комфортно се разделяло на порции, пасвало си с непретенциозна гарнитура от варени картофи или задушен ориз и, което е най-важно, било много вкусно. Славата и рецептата на ястието били разнесени от вездесъщите поданици на Одеса, които, несъмнено, сами измислили името му, из цяла Русия и оттатък границите й.
Има и друга версия за произхода на „ Бьоф Строганов”: твърди се, че рецептата е родена не в Русия, а във Франция. Така счита Татяна Метерних, авторка на немска книга за династията Строганови. Тя написа, че граф Сергей Строганов дал рецептата на основния готвач на известния парижки ресторант «Максим». Това надали може да бъде правилно -
ресторант «Максим» е открит през 1893 година,
а пет години преди този момент излиза от щемпел френският " Кулинарен справочник ", където наред с други предписания към този момент се откроява „ Бьоф Строганов”.
Популярността на Бьоф Строганов измежду съветските чревоугодници била подкрепена от книгата на Еленa Молоховец " Подарък за младата стопанка, или средство за понижаване на разноските в домакинството” (1861), в която измежду доста други предписания е отпечатана и " говеждо по строгановски с горчица ".
За да се направи типичен „ Строганов”, се вземат говежди отрязъци или филе, леко се начуква, нарязва се на правоъгълни части с дължина 5-6 см и дебелина 1 см. От тези правоъгълници напречно на влакната се режат тънки ивички с дебелина сред половин и един сантиметър. Овалват се в брашно, запържват се няколко минути в сгорещено краве масло на мощен огън до появяването на златиста коричка, като преди тях в тигана се слага кромид лук, нарязан на кръгчета. След това се заливат със сметаново-доматен сос (една чаша сметана, 1 супена лъжица брашно, 1-2 супени лъжици доматено пюре или сок). Задушава се 10-15 минути на сдържан огън.
След 1917 година дружно с съветските емигранти
класическата рецепта на ястието, обогатяваща се с нови детайли, стартира триумфалното си шествие по целия свят, а след Втората международна война има непокътнато място в менюто на интернационалното ресторантьорство като „ съветско блюдо”, въпреки че в действителност не е такова. „ Бьоф Строганов” не е национално ядене, а характерен артикул на готварското изкуство. Изобретено от френски готвач, приспособено към съветските нрави, то прибавя към славата на фамилия Строганови още една причина да не се не помни тази великодушна династия на търговци, индустриалци и държавни чиновници.
Източник: obekti.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ