Уилям Сидис – най-умният мъж в историята
В края на 19 век, цели лодки с еврейски мигранти идват на пристанището в Ню Йорк, прогонени по политически и религиозни аргументи от родната си Русия. Борис и Сара Сидис идват по сходен метод и бързо стават известни из цялата страна поради интелектуалните си качества. Борис става пионер в региона на логиката на психиката, а брачната половинка му Сара е една от шепа дами с здравно обучение в Съединени американски щати. Освен с интелигентността си фамилията е известно и със своята екстравагантност.
След като минава с лекост през Харвард, Борис става професор по логика на психиката там. Той повлиява на области като хипнозата, групова логика на психиката и логика на психиката на тълпите, а също по този начин е и обожател на странни способи за лекуване като да вземем за пример болния просто да лежи на легло два месеца. Голяма част от работата на Борис е пробна и в известна степен даже рискована, във време в което логиката на психиката прави незабравим прогрес.
Борис Сидис (за страдание не успяхме да намерим фотография на Сара)
Борис и Сара стартират образованието на детето единствено няколко месеца след раждането му, а дребният Уил попива информацията като гъба. Баща му употребява дървени кубчета, с цел да го научи на писмеността, и на 6-месечна възраст той произнася първата си дума, „ door “ (от англ. – врата). Само след месец прибавя към речника си и „ moon “ (от англ. – луна). На 8 месеца той към този момент се храни самичък с лъжица – нещо, което доста малко деца усвояват преди първата си годинка.
Уилям Сидис на 8-годишна възрастСемейство Сидис има вяра, че любознанието е качество, което би трябвало да се предизвиква у децата и по тази причина Сара оставя здравната си кариера, с цел да се посвети на развиването на детето си.На година и половина дребният Уилям към този момент чете вестници, а когато навършва 5, поради забележителните си качества, към този момент вестниците стартират да обръщат внимание на него. Той научава самичък латински, гръцки, съветски, френски, немски и иврит и елементарно гълтам книги като Анатомия на Грей и творбите на Омир. На 6 влиза в начално учебно заведение, само че единствено след половин година към този момент е на равнище гимназия. 
„ Сидис от Харварт – най-младият студент “, публикация за Уил във вестник Boston Herald от 1909
На 9 Уилям кандидатства в Харвард и макар, че взима с лекост изпитите, администрацията декларира, че към момента е прекомерно „ прочувствено неузрял “ за студентството и по-добре да пристигна, когато е на 11. Следващите 2 години той прекарва в Колежа Тафтс в Бостън, където поправя неточности в математически книги, както и в текстовете на Айнщайн, а също по този начин учи и непознати езици. По това време той открива, че може да пресмята деня от седмицата за всяка дата в предишното или бъдещето и написа четири книги. И по този начин, когато става на 11 през 1909, Харвард най-сетне го приема като студент.
Докато приключи, на 16 години, Сидис към този момент е прочут човек и поради тази популярност става и малко интровертен. На дипломирането си той споделя: „ Искам да пребивавам съвършения живот. Единственият метод да живееш съвършен живот е в уединение. Винаги съм ненавиждал тълпите. “ От тогава живее като изцяло отхвърля секса, изкуството, музиката и всичко, което би могло да го разсее от единствената му цел – да събира знание.
Уилям Сидис на дипломирането си от Харвард, 1914 година
За малко преподава математика в Университета Райс, само че напуща, когато вижда, че възрастта и известността му разсейват студентите. Завръща се в Харвард, с цел да учи право, само че не му харесва и още веднъж напуща. През 1919 Уилям е задържан на проява, която прераства в протест. Отървава пандиза поради въздействието на родителите си, само че те от своя страна го откарват в лятната си вила в Калифорния, където прекарва към година.
Той се хваща на редица нископоставени служби като служител и счетоводител като всякога напуща, когато се схваща кой е. „ Само при типа на математическа формула чувствам физическа болежка. Всичко, което желая да върша, е да считам на калкулатор, само че не ме оставят намира. “ Един път Железниците в Масачузетс му дават проекти на маршрутите си, надявайки се да направи системата им по-ефективна. Уил се разплаква единствено при мисълта за калкулации и си потегля.
През юли същата година хазяйката му го намира на пода на дома му в Бостън в кома, от която по този начин и не се разсънва. Така може би най-интелигентният човек в историята, момчето, което удиви Харвард на 11-годишна възраст, умира като уединен и безпаричен служител. По-късно сестра му споделя, че психолог, които дава тест за просветеност на Уил, споделя, че IQ-то на брат й е 250-300.
Семейство Сидис, 1914
