Преди 120 г. издъхва защитникът на Тракия - Капитан Петко войвода
В края на 1899 година на покрива на една варненска къща се появява черно знаме. На него написа " Те погребаха България ". Това е последният протест на войводата, отдал живота си за свободата на Беломорска Тракия и Родопите - " Боюк Петко " Кирков Каракирков. Защитникът на онеправданите, останал в българската история като Капитан Петко челник, издъхва няколко месеца по-късно - на 7 февруари 1900 година. Болен, без работа и средства, смачкан от побоищата във варненската тюрма Ичкале. И единствено на 55 години.
Хилядно голям брой се стича на погребението, а името му и до през днешния ден е знак на смелост, всеотдайност и свободолюбие.
През целия си живот Капитан Петко Войвода има три девиза, които непроменяемо съблюдава: " Свобода, тъждество, приятелство ", " Момчета, работете за свободата на отечеството ни " и " Да не се разделяме ни в неприятно, ни в благатко време ".
" За него би трябвало да се написа с чисти ръце и намерено сърце, без да се робува на популярност и първичен подвиг за изобретение "
Думите са на правнучката на един от братята на Капитан Петко челник - Пенка Чакалова-Генева, която споделя историята на своя популярен роднина.
Петко Кирков Каракирков е роден на 18 декември (6 декември по остарял стил) 1844 година в многолюдното семейство на Груда Кокаличева от село Тахтаджик и Кирко Матев Каракирков от село Доганхисар в Беломорска Тракия. Двамата са имали четири девойки и пет момчета. Петко споделя ориста на четиримата си братя, щом пораснат и могат да завиват навущата на краката си и да връзват тасмите на цървулите си сами, да ги цанят овчари в бейските чифлици. Когато навършва 13 години, напуща чифлика и се връща в Доганхисар при даскал Лефтер. При него будният юноша се научава да написа и чете на български с гръцки букви.
След жестокото ликвидиране на брат му Матю и братовчед му Вълчо през 1860 година по заповед на локалния турски бей, той събира чета от шестима души и на 6 май 1861 година поставят първата хайдушка клетва в местността Липовица. Скоро 7-те момчета хайдути унищожават убийците на Матю и Вълчо и основния провинен бахшибейскйя чифликчия Мехмед Кеседжи бей.
Хилядно голям брой се стича на погребението, а името му и до през днешния ден е знак на смелост, всеотдайност и свободолюбие.
През целия си живот Капитан Петко Войвода има три девиза, които непроменяемо съблюдава: " Свобода, тъждество, приятелство ", " Момчета, работете за свободата на отечеството ни " и " Да не се разделяме ни в неприятно, ни в благатко време ".
" За него би трябвало да се написа с чисти ръце и намерено сърце, без да се робува на популярност и първичен подвиг за изобретение "
Думите са на правнучката на един от братята на Капитан Петко челник - Пенка Чакалова-Генева, която споделя историята на своя популярен роднина.
Петко Кирков Каракирков е роден на 18 декември (6 декември по остарял стил) 1844 година в многолюдното семейство на Груда Кокаличева от село Тахтаджик и Кирко Матев Каракирков от село Доганхисар в Беломорска Тракия. Двамата са имали четири девойки и пет момчета. Петко споделя ориста на четиримата си братя, щом пораснат и могат да завиват навущата на краката си и да връзват тасмите на цървулите си сами, да ги цанят овчари в бейските чифлици. Когато навършва 13 години, напуща чифлика и се връща в Доганхисар при даскал Лефтер. При него будният юноша се научава да написа и чете на български с гръцки букви.
След жестокото ликвидиране на брат му Матю и братовчед му Вълчо през 1860 година по заповед на локалния турски бей, той събира чета от шестима души и на 6 май 1861 година поставят първата хайдушка клетва в местността Липовица. Скоро 7-те момчета хайдути унищожават убийците на Матю и Вълчо и основния провинен бахшибейскйя чифликчия Мехмед Кеседжи бей.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ