Моряците от ``Царевна``: Корабът ни беше обстрелван, евакуирахме се последни |
В завършек на март корабът " Царевна " е бил под обстрел. Моряците на борда са били евакуирани последни, описват пострадалите пред maritime.bg.
Преди да се стигне до сполучлива евакуация е имало и два несполучливи опита, съобщи пред Нова телевизия притежателят на компанията, наела екипажа.
По думите на моряците първите дни на войната са били спокойни. В края на март обаче обстановката се влошила.
„ Първите дни бяха спокойни и ние не се притеснявахме. Вярвахме, че сме на несъмнено място. Към края на март за първи път удариха кораба и няколко дни по-късно започнаха извънредно интензивни военни дейности в региона на пристанището. Те продължиха близо две седмици. Стреляше се съвсем през всяко време на денонощието ”, споделя вторият монтьор Рали Димов.
Следват още удари по кораба. „ Имаше и по надстройката - в 3 и 4 хамбар. Моята каюта също беше ударена ”, спомня си морякът Радослав Стоянов. „ Имаше интервал, когато се стреляше от самото начало и спяхме и се криехме долу - кой, където откри ”, добавя Димов.
Преди да се стигне до сполучлива евакуация, имало и 2 несполучливи опита, споделя притежателят на компанията, наела екипажа. В единия от случаите на моряците било препоръчано да се изтеглят по суша през Украйна.
„ Те документално отхвърлиха всички до един, тъй като там доста се стреляше. Само един човек сподели – аз ще потегли ”, съобщи Николай Стефанов – шеф на компанията, наела екипажа на „ Царевна ”.
По думите на втория монтьор Рали Димов, до момента в който българите се криели в кораба и мислели, че не никой не може да се изтегля, 26 индивида от друг транспортен съд съумели да изоставен пристанището.
" Минаха с куфарите около нас и си отпътуваха хората. В 5 следобяд към този момент са били в Донецк, на несъмнено място. Тогава разбрахме, че ние сме останали последния екипаж на търговски транспортен съд в пристанището ", споделя Димов.
В този миг моряците вземат нещата в свои ръце и потеглят по своя самодейност, сполучливо минават първите метри и стигат до съветските военни.
" Те ни дадоха храна, вода и по-късно ни извозиха към първия пост, който е в покрайнините на Мариупол, а след това ни откараха с защита до Донецк ", споделя Радослав Стоянов.
Преди да се стигне до сполучлива евакуация е имало и два несполучливи опита, съобщи пред Нова телевизия притежателят на компанията, наела екипажа.
По думите на моряците първите дни на войната са били спокойни. В края на март обаче обстановката се влошила.
„ Първите дни бяха спокойни и ние не се притеснявахме. Вярвахме, че сме на несъмнено място. Към края на март за първи път удариха кораба и няколко дни по-късно започнаха извънредно интензивни военни дейности в региона на пристанището. Те продължиха близо две седмици. Стреляше се съвсем през всяко време на денонощието ”, споделя вторият монтьор Рали Димов.
Следват още удари по кораба. „ Имаше и по надстройката - в 3 и 4 хамбар. Моята каюта също беше ударена ”, спомня си морякът Радослав Стоянов. „ Имаше интервал, когато се стреляше от самото начало и спяхме и се криехме долу - кой, където откри ”, добавя Димов.
Преди да се стигне до сполучлива евакуация, имало и 2 несполучливи опита, споделя притежателят на компанията, наела екипажа. В единия от случаите на моряците било препоръчано да се изтеглят по суша през Украйна.
„ Те документално отхвърлиха всички до един, тъй като там доста се стреляше. Само един човек сподели – аз ще потегли ”, съобщи Николай Стефанов – шеф на компанията, наела екипажа на „ Царевна ”.
По думите на втория монтьор Рали Димов, до момента в който българите се криели в кораба и мислели, че не никой не може да се изтегля, 26 индивида от друг транспортен съд съумели да изоставен пристанището.
" Минаха с куфарите около нас и си отпътуваха хората. В 5 следобяд към този момент са били в Донецк, на несъмнено място. Тогава разбрахме, че ние сме останали последния екипаж на търговски транспортен съд в пристанището ", споделя Димов.
В този миг моряците вземат нещата в свои ръце и потеглят по своя самодейност, сполучливо минават първите метри и стигат до съветските военни.
" Те ни дадоха храна, вода и по-късно ни извозиха към първия пост, който е в покрайнините на Мариупол, а след това ни откараха с защита до Донецк ", споделя Радослав Стоянов.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ