В краткосрочен план Франция ще бъде по-недоверчив и раздразнителен партньор ...

Унижението на Франция от САЩ ще има дълготраен ефект/>

В краткосрочен план Франция ще бъде по-недоверчив и раздразнителен партньор и по други въпроси.
Приливът беше налице, водораслите върху белия пясък на плажа в Корнуол бяха внимателно отстранени. Седемте световни лидери се връщаха от общата си снимка на брега, за да започнат разговори. Докато вървяха, само един беше прегърнат от американския президент и то за цели 37 секунди - френският държавен глава Еманюел Макрон. Изкуството на дипломатическия език прави подобни жестове безценни. Можеше ли това да се разчете като вид посвещение? Британският премиер Борис Джосън може и да беше домакин на срещата на Г-7 през юни. Но френският президент получи привилегиите.

Когато Джо Байдън беше избран, Франция видя рядка възможност да се позиционира като любимия европейски съюзник на САЩ. Според твърденията Brexit беше намалил ползата от Великобритания в очите на трансатлантическия й партньор. Германия щеше да загуби позиции заради оттеглянето от поста на канцлера Ангела Меркел - де факто лидерът на континента и предпочитаният европеец от Америка. Кой би било по-добре да излезе напред от Макрон - говорещият английски език лидер, който в миналото беше избран именно като френско - американски "млад ръководител"? Не друг, а самият Барак Обама, бившият шеф на Байдън, се обади на френския кандидат през 2017 г., за да му пожелае успех. "Еманюел ли е?", прозвуча гласът на Обама в предизборния щаб на Макрон в Париж, което накара французинът да продължи да се бори здраво за поста до самия край.

Още повече че Франция, която също е дете на революцията и е най-старият американски съюзник, изглежда, че имаше особено добри връзки с новата администрация. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен е учил в учебно заведение в Париж, както и специалният представител на Америка за Иран Робърт Мали. САЩ осигуряват разузнаване и логистика за водената от Франция антитерористична операция в Сахел. Френските и американските морски сили провеждат съвместни обучения, включително в Индийско-Тихоокеанския регион, където Франция има 7000 войници и близо 2 млн. граждани. Френското желание да изгради геополитическо присъствие в района на фона на твърдия Китай се разглеждаше като "добра стратегия за САЩ", коментира Майкъл Шуркин, американски експерт по сигурността.
Неприятната изненада за французите
Затова със смайване, гняв и наранено честолюбие французите научиха само часове преди това, че Америка е сформирала нов отбранителен пакт с Австралия и Великобритания, който анулира съществуващ френски договор за продажбата на подводници на Австралия. Да загубят голяма отбранителна сделка е едно. Да бъдат държани на тъмно месеци наред от трима близки приятели, които очевидно не са намерили място за тях, е друго. "Съюзниците не постъпват така един с друг", заяви френският външен министър Жан-Ив льо Дриан и обвини триото в "лъгане, двуличност, нарушаване на доверието и неуважение". Париж привика своите посланици от САЩ (както и от Австралия) за първи път от 1793 г. Тази седмица Борис Джосън беше триумфиращ в Белия дом, докато Макрон ближеше рани в Елисейския дворец.

Толкова е трудно да се омаловажи сериозността на гнева в Париж, колкото е трудно да се проумее неспособността на Вашингтон да го предвиди. Франция също е способна да действа в безскрупулен собствен интерес и да омаловажава другите. Става въпрос за една обидчива и горда нация, която не се колебае да казва на висок глас това, което другите премълчават. Но тайният пакт бе брутален удар, какъвто никой западен партньор не бе причинявал на друг напоследък. Доверието е първата жертва. На Макрон отне седем дни, за да приеме обаждането на Байдън. Американският държавен глава се съгласи, че е трябвало да има "отворени консултации сред съюзниците". Френският президент пък се съгласи да върне посланика си във Вашингтон. Ще започнат разговори за възстановяване на доверието, но белезите остават.

Източник: capital.bg