Провъзгласяването на Независимостта: Блестящата българска авантюра
В късата 138-годишна история на Третата българска страна септември е месецът на съдбовни събития. Три измежду тях се открояват с непомръкващо ярък и съдбоносен смисъл: Съединението само че Княжество България с Източна Румелия /6 септември 1885/, провъзгласяването на Независимостта /22 септември 1908/ и възвръщането на Южна Добруджа към България /21- 30 септември 1940/.
По мотив 109-ата годишнина от провъзгласяването на Независимостта " Дневник " разгласява част от публикацията " Септемврийските дати на новата ни история " с допълнения.
Текстът е оповестен за първи път в този тип на 22 септември 2016 година
На този ден с камбанен звън и с церемониален салют на оръдията на хълма Царевец е прочетен от премиера Александър Малинов Манифеста за прокламиране на независимостта. Казано на научния език на експертите това значи отменяне на васалната взаимозависимост на България от Османската империя, наложена по силата на решенията на Берлинския конгрес от 1878 година, и цялостно възобновяване на българската държавност. За да бъде подчертана приемствеността с Второто българско царство, събитието се организира в църквата " Св. 40 мъченици " във Велико Търново. Цар Фердинанд и държавното управление на Демократическата партия отпред с Александър Малинов афишира независимостта.
© Изгубената България
22 септември 1908 година, на хълма Царевец: Цар Фердинанд /дотогава княз/ и държавното управление на Александър Малинов прогласяват независимостта на България. Вляво от царя е министър председателят Малинов, вдясно външният министър Стефан Паприков, до него с униформата военният министър ген. Данаил Николаев.
Отвъд тържествения звън на камбаните не се чуват и виждат страховете на цар и държавно управление от рисковия акт
Зад блясъка на оня празник преди 108 години стоят невидимите дипломатически старания, траяли месеци наред, и паниката на цар и държавно управление какво ще последва откъм Високата врата. Защото оповестяването на България за без значение царство, макар че до този миг тя икономически и вътрешнополитически се развива като самостоятелна, значи де факто нарушение на Берлинския контракт. Което, освен това, ще бъде второто нарушение на волята на Великите сили: първото е Съединението на Княжество България и Източна Румелия от 6 септември 1885 година " Нарушаване ", което тогава докара до нападението на Сърбия, поощрена от Русия, против България.
Събитието е авансово дипломатически подплатено
Разбира се, че България - княз Фердинанд и държавното управление, не е смеела да наруши еднолично Берлинския контракт. Княз Фердинанд на първо време организира във Виена диалози с австроунгарския император Франц Йосиф да стане по този начин, че първо Австро-Унгария да наруши клаузите на контракта (а тя го е подписала!), като реализира отдавнашното си предпочитание да анексира Босна и Херцеговина. А по-късно да се прогласи българската самостоятелност, тъй че възможният яд на останалите Велики сили да не се струпа върху главата единствено на нещастна България. Коментарът на историците (акад. Георги Марков) е, че това е бил сръчен ход, който се оказва сполучлив.
От дистанцията на времето може да се направи по-безпристрастна оценка на
качествата на политиците, осъществили рискования акт
Правителството на Демократическата партия отпред с Александър Малинов, външен министър ген. Стефан Паприков, боен министър ген. Данаил Николаев, дипломатически сътрудник (посланик) в Турция Иван Гешов - всички образовани в университетите на Париж, Берлин, Петербург, са поели изключителна отговорност, без да я трансфорат в случка.
Когато четат манифеста на Царевец, и царят, и министър председателят си дават сметка каква опозиция ще срещне този дръзновен акт освен във Високата врата, само че и от меродавните европейски сили. Ключът към триумфа е открит в опълчването сред Австро-Унгария и Русия на Балканите, като провъзгласяването на независимостта е осъществено в комбиниране с дейностите на първата, а признаването - с поддръжката на втората. Тази майсторски осъществена дипломатическа композиция е в благозвучие с геополитическата тактика " да се държат две железа в огъня " и да бъдат използвани съгласно сложилите се условия. " Така историците изяснява механизма, посредством който рискът се е оправдал.
Сега, откакто са към този момент налични историческите документи, и изключително достоверният списък на цар Фердинанд, който към този момент се намира в България, може да се види смисъла на неговите родови и персонални връзки с монарсите на Европа, които той употребява при сложните договаряния за признаването на независимостта.
Следват тежки договаряния за признание на самостоятелното Царство България
България е имала да заплаща към оня миг годишен налог на Османската империя, който се натрупва. И Високата врата дружно с сдружението на Източните железници желае баснословната сума от 650 млн. златни френски франка, с цел да признае България за без значение царство. Александър Малинов яростно отвръща: " Дори и да можем да ги платим, българската самостоятелност не може да се изплаща. "
Започват сложни договаряния в Цариград. Логично било да ги води финансовият министър Салабашев, само че царят преценя, че по-подходящ за такова тестване е по-мекият и по-гъвкав Андрей Ляпчев, тогава министър на земеделието и търговията (бъдещ министър-председател, необидчив наивник, на който приписват израза " со кротце, со богатство и со малко кютек.. " ), та се породила ревнивост и бърборене вътре в кабинета, само че властният цар небрежно го потушил.
Австро-Унгария като велика мощ съумява да си уреди въпроса. България остава сама, а публичното мнение, опиянено от тържествената страна на събитието, отхвърля всевъзможни условия, назрява заплаха от боен спор с Турция. Андрей Ляпчев обаче демонстрира учудващи дипломатически качества и след тежки договаряния, които не престават 6 месеца, съумява да сведе сумата от 650 милиона на 82 милиона златни франка.
По същото време Русия е още в ступор след тежкото си проваляне от Япония и няма интерес от боен спор на Балканите, който ще я въвлече, без да е подготвена да води война толкоз скоро след злополуката в Далечния изток. И предлага на Османската империя, която й дължи към 80 млн. златни франка, да й опрости дълга, а България да подписа преференциален заем от Русия при 4 % рента за същата сума.
Така най-трудният въпрос - финансовият, най-накрая е решен. На 6 април 1909 година Андрей Ляпчев и външният министър на Османската империя Рифат паша подписват протокола за признание на независимостта на България. Това става в наличието на шестимата посланици на великите сили и Русия, които с дискретна уважителност поздравяват българския министър Ляпчев за ловко водените договаряния - те знаят да ценят такива умения. Оттогава България е суверенно царство и пълноправен индивид в международноправните връзки, а президентът от княз става цар.
© Изгубената България
Девет кралски особи в двореца Уиндзор, събрани за погребението на крал Едуард VII - татко на домакина Джордж V (седнал в центъра). Отляво надясно прави: Хаакон VII - крал на Норвегия; Фердинанд I - цар на България; Мануел II - крал на Португалия; Вилхелм II - крал на Прусия и немски император; Георгиос I - крал на Гърция; Алберт I - крал на Белгия. Седнали: Алфонсо XIII - крал на Испания; крал Джордж V; Фредерик VIII - крал на Дания. Лондон, 20 май 1910 година
Провъзгласяването на независимостта има величествен резултат
С признаването на независимостта България, която още от началото на 20-ти век бележи бърз, озадачаващ света икономически напредък, към този момент има право на личен митнически режим, може да подписва контракти за съюзи и военни съглашения. Българските способени управляващи към този момент могат да съдят на наша територия непознати жители. Дипломатическите ни агентства се покачват в сан на суверенни легации и българските дипломати стават пълномощни министри, равноправни на другите, което значи, че към този момент няма да се редят на опашката на дипломатическия корпус.
Ускореното стопанско развиване е съчетано с създаване и модернизиране на въоръжението на българската войска. Сред заглавията на вестниците от това време все по-често се среща " България се готви за решение на българския въпрос със лични сили ". Този евфемизъм значи - България се готви за война. На хоризонта се задава възторгът /Първата балканска война/, покрусата /Втората балканска война/ и опитът за проверка на покрусата /Първата международна война/, която поставя точката на " българския въпрос ".
Денят 22 септември се е чествал до 9.ІХ.1944, по-късно е анулиран и е възобновен през 1998.
Допълнение с днешна дата - към българските така наречен националисти
На научна конференция в София през 2011 година във връзка 150-годишнината от рождението на цар Фердинанд /1861 - 1948/ бе обявен малко известният факт, че саркофагът на цар Фердинанд продължава да стои над земята в замъка Кобург в Германия, затрупан с българския байрак, поради неговото последно предпочитание - да бъде заровен в България. За разлика от Сърбия, която преди седем години прибра от Лондон тленните остатъци на последния крал Александър Караджорджевич, като посрещна саркофага с държавни почести на летището в наличието на публични делегации от всички европейски страни, освен монархии, и влезе в интернационалния новинарски продан с уважителен коментар; и за разлика от Румъния, която неотдавна устрои държавно заравяне на кралица Ана /съпругата на крал Карол, която даже не е живяла в страната/ и това също стана интернационална вест, та за разлика от съседите, за българския политически " хайлайф " не съществува казусът с непогребания цар Фердинанд.
Най-дълго управлявалият държател в късата история на Третата българска страна, през чието ръководство България от изостанала османска провинция се трансформира в съвременна европейска страна, стои непогребан, тъй като не е изпълнено поседното му предпочитание - едва ли има по-печален отзив за себеуважаващ се християнски народ. Народ /разбирай политическите му представители/,
който не зачита историята си, а я употребява за междупартийните си борби, не може да чака да бъде тачен от другите
А днешните български назоваващи се националисти едва ли са се замисляли, че по-голям шовинизъм от короната няма - той " по задание " е нейното наличие и смисъл. Погълнати от напъните да се удържат за пешовете на властта, те наподобяват на много примитивни употребители на националната концепция. Нищо повече.
По мотив 109-ата годишнина от провъзгласяването на Независимостта " Дневник " разгласява част от публикацията " Септемврийските дати на новата ни история " с допълнения.
Текстът е оповестен за първи път в този тип на 22 септември 2016 година
На този ден с камбанен звън и с церемониален салют на оръдията на хълма Царевец е прочетен от премиера Александър Малинов Манифеста за прокламиране на независимостта. Казано на научния език на експертите това значи отменяне на васалната взаимозависимост на България от Османската империя, наложена по силата на решенията на Берлинския конгрес от 1878 година, и цялостно възобновяване на българската държавност. За да бъде подчертана приемствеността с Второто българско царство, събитието се организира в църквата " Св. 40 мъченици " във Велико Търново. Цар Фердинанд и държавното управление на Демократическата партия отпред с Александър Малинов афишира независимостта.
© Изгубената България
22 септември 1908 година, на хълма Царевец: Цар Фердинанд /дотогава княз/ и държавното управление на Александър Малинов прогласяват независимостта на България. Вляво от царя е министър председателят Малинов, вдясно външният министър Стефан Паприков, до него с униформата военният министър ген. Данаил Николаев.
Отвъд тържествения звън на камбаните не се чуват и виждат страховете на цар и държавно управление от рисковия акт
Зад блясъка на оня празник преди 108 години стоят невидимите дипломатически старания, траяли месеци наред, и паниката на цар и държавно управление какво ще последва откъм Високата врата. Защото оповестяването на България за без значение царство, макар че до този миг тя икономически и вътрешнополитически се развива като самостоятелна, значи де факто нарушение на Берлинския контракт. Което, освен това, ще бъде второто нарушение на волята на Великите сили: първото е Съединението на Княжество България и Източна Румелия от 6 септември 1885 година " Нарушаване ", което тогава докара до нападението на Сърбия, поощрена от Русия, против България.
Събитието е авансово дипломатически подплатено
Разбира се, че България - княз Фердинанд и държавното управление, не е смеела да наруши еднолично Берлинския контракт. Княз Фердинанд на първо време организира във Виена диалози с австроунгарския император Франц Йосиф да стане по този начин, че първо Австро-Унгария да наруши клаузите на контракта (а тя го е подписала!), като реализира отдавнашното си предпочитание да анексира Босна и Херцеговина. А по-късно да се прогласи българската самостоятелност, тъй че възможният яд на останалите Велики сили да не се струпа върху главата единствено на нещастна България. Коментарът на историците (акад. Георги Марков) е, че това е бил сръчен ход, който се оказва сполучлив.
От дистанцията на времето може да се направи по-безпристрастна оценка на
качествата на политиците, осъществили рискования акт
Правителството на Демократическата партия отпред с Александър Малинов, външен министър ген. Стефан Паприков, боен министър ген. Данаил Николаев, дипломатически сътрудник (посланик) в Турция Иван Гешов - всички образовани в университетите на Париж, Берлин, Петербург, са поели изключителна отговорност, без да я трансфорат в случка.
Когато четат манифеста на Царевец, и царят, и министър председателят си дават сметка каква опозиция ще срещне този дръзновен акт освен във Високата врата, само че и от меродавните европейски сили. Ключът към триумфа е открит в опълчването сред Австро-Унгария и Русия на Балканите, като провъзгласяването на независимостта е осъществено в комбиниране с дейностите на първата, а признаването - с поддръжката на втората. Тази майсторски осъществена дипломатическа композиция е в благозвучие с геополитическата тактика " да се държат две железа в огъня " и да бъдат използвани съгласно сложилите се условия. " Така историците изяснява механизма, посредством който рискът се е оправдал.
Сега, откакто са към този момент налични историческите документи, и изключително достоверният списък на цар Фердинанд, който към този момент се намира в България, може да се види смисъла на неговите родови и персонални връзки с монарсите на Европа, които той употребява при сложните договаряния за признаването на независимостта.
Следват тежки договаряния за признание на самостоятелното Царство България
България е имала да заплаща към оня миг годишен налог на Османската империя, който се натрупва. И Високата врата дружно с сдружението на Източните железници желае баснословната сума от 650 млн. златни френски франка, с цел да признае България за без значение царство. Александър Малинов яростно отвръща: " Дори и да можем да ги платим, българската самостоятелност не може да се изплаща. "
Започват сложни договаряния в Цариград. Логично било да ги води финансовият министър Салабашев, само че царят преценя, че по-подходящ за такова тестване е по-мекият и по-гъвкав Андрей Ляпчев, тогава министър на земеделието и търговията (бъдещ министър-председател, необидчив наивник, на който приписват израза " со кротце, со богатство и со малко кютек.. " ), та се породила ревнивост и бърборене вътре в кабинета, само че властният цар небрежно го потушил.
Австро-Унгария като велика мощ съумява да си уреди въпроса. България остава сама, а публичното мнение, опиянено от тържествената страна на събитието, отхвърля всевъзможни условия, назрява заплаха от боен спор с Турция. Андрей Ляпчев обаче демонстрира учудващи дипломатически качества и след тежки договаряния, които не престават 6 месеца, съумява да сведе сумата от 650 милиона на 82 милиона златни франка.
По същото време Русия е още в ступор след тежкото си проваляне от Япония и няма интерес от боен спор на Балканите, който ще я въвлече, без да е подготвена да води война толкоз скоро след злополуката в Далечния изток. И предлага на Османската империя, която й дължи към 80 млн. златни франка, да й опрости дълга, а България да подписа преференциален заем от Русия при 4 % рента за същата сума.
Така най-трудният въпрос - финансовият, най-накрая е решен. На 6 април 1909 година Андрей Ляпчев и външният министър на Османската империя Рифат паша подписват протокола за признание на независимостта на България. Това става в наличието на шестимата посланици на великите сили и Русия, които с дискретна уважителност поздравяват българския министър Ляпчев за ловко водените договаряния - те знаят да ценят такива умения. Оттогава България е суверенно царство и пълноправен индивид в международноправните връзки, а президентът от княз става цар.
© Изгубената България
Девет кралски особи в двореца Уиндзор, събрани за погребението на крал Едуард VII - татко на домакина Джордж V (седнал в центъра). Отляво надясно прави: Хаакон VII - крал на Норвегия; Фердинанд I - цар на България; Мануел II - крал на Португалия; Вилхелм II - крал на Прусия и немски император; Георгиос I - крал на Гърция; Алберт I - крал на Белгия. Седнали: Алфонсо XIII - крал на Испания; крал Джордж V; Фредерик VIII - крал на Дания. Лондон, 20 май 1910 година
Провъзгласяването на независимостта има величествен резултат
С признаването на независимостта България, която още от началото на 20-ти век бележи бърз, озадачаващ света икономически напредък, към този момент има право на личен митнически режим, може да подписва контракти за съюзи и военни съглашения. Българските способени управляващи към този момент могат да съдят на наша територия непознати жители. Дипломатическите ни агентства се покачват в сан на суверенни легации и българските дипломати стават пълномощни министри, равноправни на другите, което значи, че към този момент няма да се редят на опашката на дипломатическия корпус.
Ускореното стопанско развиване е съчетано с създаване и модернизиране на въоръжението на българската войска. Сред заглавията на вестниците от това време все по-често се среща " България се готви за решение на българския въпрос със лични сили ". Този евфемизъм значи - България се готви за война. На хоризонта се задава възторгът /Първата балканска война/, покрусата /Втората балканска война/ и опитът за проверка на покрусата /Първата международна война/, която поставя точката на " българския въпрос ".
Денят 22 септември се е чествал до 9.ІХ.1944, по-късно е анулиран и е възобновен през 1998.
Допълнение с днешна дата - към българските така наречен националисти
На научна конференция в София през 2011 година във връзка 150-годишнината от рождението на цар Фердинанд /1861 - 1948/ бе обявен малко известният факт, че саркофагът на цар Фердинанд продължава да стои над земята в замъка Кобург в Германия, затрупан с българския байрак, поради неговото последно предпочитание - да бъде заровен в България. За разлика от Сърбия, която преди седем години прибра от Лондон тленните остатъци на последния крал Александър Караджорджевич, като посрещна саркофага с държавни почести на летището в наличието на публични делегации от всички европейски страни, освен монархии, и влезе в интернационалния новинарски продан с уважителен коментар; и за разлика от Румъния, която неотдавна устрои държавно заравяне на кралица Ана /съпругата на крал Карол, която даже не е живяла в страната/ и това също стана интернационална вест, та за разлика от съседите, за българския политически " хайлайф " не съществува казусът с непогребания цар Фердинанд.
Най-дълго управлявалият държател в късата история на Третата българска страна, през чието ръководство България от изостанала османска провинция се трансформира в съвременна европейска страна, стои непогребан, тъй като не е изпълнено поседното му предпочитание - едва ли има по-печален отзив за себеуважаващ се християнски народ. Народ /разбирай политическите му представители/,
който не зачита историята си, а я употребява за междупартийните си борби, не може да чака да бъде тачен от другите
А днешните български назоваващи се националисти едва ли са се замисляли, че по-голям шовинизъм от короната няма - той " по задание " е нейното наличие и смисъл. Погълнати от напъните да се удържат за пешовете на властта, те наподобяват на много примитивни употребители на националната концепция. Нищо повече.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ