В кръг, Стефан Командарев и какво да очакваме от филма
" В кръг " е вторият филм от плануваната трилогия на режисьора Стефан Командарев. За разлика от първия " Посоки " (2018 г.), в който огромна част от сюжета се разгръщаше през погледа на таксиметровите водачи, в този момент Командарев употребява невдъхващите доверие очи на служителите на реда.
И " В кръг " той събира части от окаяната българска действителност, които съумява да сервира на фена до известна степен писмено. А с цел да го създадат по този впечатляващ метод, дружно със сценариста Симеон Венциславов месеци записват разказите на служители на реда. Именно посредством тях се получават и скъпите насоки, които след това употребяват на процедура и артисти, и режисьор.
Въпреки че филмът е художествена небивалица, множеството от историите в него са същински, въпреки и персонажите да не са действителни. Действието се развива на 9 против 10 ноември, единствено че 2019 година Какво се случва тук и в този момент в България, 30 години след рухването на Берлинската стена - това е главният въпрос, който Командарев задава с новия си филм.
Едновременно подигравателен и сериозен, " В кръг " следва три патрулки през една дежурна обиколка на нощна София. Двойките са Васил Василев-Зуека и Стоян Дойчев, Асен Блатечки и Иван Бърнев, Ирини Жамбонас и Стефан Денолюбов.
Всичко стартира с един труп (Ованес Торосян), който служителите на реда познават. Точно той се оказва и единствената събирателна (макар и по друго време) сред трите патрулки от разнообразни сектори.
Как ли? Типично по български, те си трансферират отговорността - материализирана в мъртвец, единствено и единствено да не се занимават " да разказват случая " цяла нощ.
Да, да... Трите двойки служители на реда безусловно реалокират натрупа през трамвайна линия - физическата граница сред трите им сектора, с което се пробват да избягат от отговорност. И до момента в който подмятат злополучното тяло, ни вършат очевидци на разправиите и интимните си връзки, на неприятните си условия на труд и на тромавата система на Министерство на вътрешните работи.
Виждаме и шокиращи истории за трафик на хора, евтаназия, побой, корупция, проблемите с интеграцията на ромите в България. Всички те са поднесени по един изцяло натурален и занимателен метод, с малко (но достатъчно) мелодрама, пиперлива провокация и брилянтен черен комизъм.
На пръв взор всяка драма във " В кръг " е простичка, само че в действителност и надълбоко човешка. Засяга оцеляване и проваляне, избавени и изгубени животи, достойнство, застрашено от равнодушие и обществена свирепост.
Невероятно е по какъв начин на фона на цялото това злощастие Командарев съумява съвсем да не употребява музика. В моментите, в които разговор липсва, тишината е запълнена само с... вести от радиото и малкия екран, тъкмо в ритъма на въртящите се като че ли в кръг истории.
А когато човек знае, че съвсем всички от историите са снимани с " дълъг кадър ", си дава сметка за изключителното майсторството и на оператора Веселин Христов. Именно по този начин той да основава присъщото за " В кръг " компактно напрежение и натурализъм - без хитрости в монтажа, единствено игра с камерата сред околните проекти на лицата на актьорите и развръзките на случките им.
Няма метод да споменем шестимата основни герои, а да не създадем същото и с Павел Попандов, Николай Урумов, Ованес Торосян и Анастасия Ингилизова, тъй като тяхната тежест има голяма роля за въздействието на цялото деяние.
Накрая, доста се надяваме " В кръг " да не се схване от елементарния фен като филм за служители на реда, тъй като той не е. Това, което е той, е в действителност филм за достолепието, само че на първо място за вярата.
И " В кръг " той събира части от окаяната българска действителност, които съумява да сервира на фена до известна степен писмено. А с цел да го създадат по този впечатляващ метод, дружно със сценариста Симеон Венциславов месеци записват разказите на служители на реда. Именно посредством тях се получават и скъпите насоки, които след това употребяват на процедура и артисти, и режисьор.
Въпреки че филмът е художествена небивалица, множеството от историите в него са същински, въпреки и персонажите да не са действителни. Действието се развива на 9 против 10 ноември, единствено че 2019 година Какво се случва тук и в този момент в България, 30 години след рухването на Берлинската стена - това е главният въпрос, който Командарев задава с новия си филм.
Едновременно подигравателен и сериозен, " В кръг " следва три патрулки през една дежурна обиколка на нощна София. Двойките са Васил Василев-Зуека и Стоян Дойчев, Асен Блатечки и Иван Бърнев, Ирини Жамбонас и Стефан Денолюбов.
Всичко стартира с един труп (Ованес Торосян), който служителите на реда познават. Точно той се оказва и единствената събирателна (макар и по друго време) сред трите патрулки от разнообразни сектори.
Как ли? Типично по български, те си трансферират отговорността - материализирана в мъртвец, единствено и единствено да не се занимават " да разказват случая " цяла нощ.
Да, да... Трите двойки служители на реда безусловно реалокират натрупа през трамвайна линия - физическата граница сред трите им сектора, с което се пробват да избягат от отговорност. И до момента в който подмятат злополучното тяло, ни вършат очевидци на разправиите и интимните си връзки, на неприятните си условия на труд и на тромавата система на Министерство на вътрешните работи.
Виждаме и шокиращи истории за трафик на хора, евтаназия, побой, корупция, проблемите с интеграцията на ромите в България. Всички те са поднесени по един изцяло натурален и занимателен метод, с малко (но достатъчно) мелодрама, пиперлива провокация и брилянтен черен комизъм.
На пръв взор всяка драма във " В кръг " е простичка, само че в действителност и надълбоко човешка. Засяга оцеляване и проваляне, избавени и изгубени животи, достойнство, застрашено от равнодушие и обществена свирепост.
Невероятно е по какъв начин на фона на цялото това злощастие Командарев съумява съвсем да не употребява музика. В моментите, в които разговор липсва, тишината е запълнена само с... вести от радиото и малкия екран, тъкмо в ритъма на въртящите се като че ли в кръг истории.
А когато човек знае, че съвсем всички от историите са снимани с " дълъг кадър ", си дава сметка за изключителното майсторството и на оператора Веселин Христов. Именно по този начин той да основава присъщото за " В кръг " компактно напрежение и натурализъм - без хитрости в монтажа, единствено игра с камерата сред околните проекти на лицата на актьорите и развръзките на случките им.
Няма метод да споменем шестимата основни герои, а да не създадем същото и с Павел Попандов, Николай Урумов, Ованес Торосян и Анастасия Ингилизова, тъй като тяхната тежест има голяма роля за въздействието на цялото деяние.
Накрая, доста се надяваме " В кръг " да не се схване от елементарния фен като филм за служители на реда, тъй като той не е. Това, което е той, е в действителност филм за достолепието, само че на първо място за вярата.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ