Под изгарящото слънце: Три баби с честен труд си изкарват парите СНИМКИ
В Козичино е пусто и безшумно - по улиците няма жив човек. Само на центъра, под изгарящото слънце, стоят три баби и продават чорапи.
Фотографът на National Geographic България Иво Данчев споделя в страницата си във Facebook за срещата си с три баби, които с почтен труд си изкарват парите. Приседнали на прашната полята и под изгарящото слънце, бабите продават чорапи. Звучи като начало на приказка, само че освен звучи, а и наподобява по този начин от фотосите на фотографа, който ни прави съпричастни с историята и ни води на магичното място, трансформирало се в атрактивна туристическа дестинация.
Данчев паркирал автомобила си и отишъл да купя чорапи и терлици от бабите. " Все отново в миналото ще пристигна зима, само че най- към този момент, тъй като ми става тъжно. Дали пък няма да ме сварят за вечеря... ", написа той в обявата си.
Той се заговорил с възрастните дами и тъгите почнали да се изливат. " Очите се насълзяват. ", прям е фотографът.
Една фраза обаче прободила Иво: " Не ядем каквото обичаме, а каквото ни даде Бог ", споделили му бабите. Тогава станало и знамение. Една след друга на площада започвали да идват уазки, натоварени с туристи от морето. Мъже и жени - англичани, спряли за 10 минутна отмора от друсането. Няколко от тях, също като Иво Данчев, обратно на разсъдъка, отишли да си купят вълнени чорапи... в жегата. После се натоварили в джипките и газ по прашния път. Мегданът отново останал запустял.
" Най-после съзнавам смисъла на това, което се случва... само че все по този начин продължава да ми е жалост. ", заключи известният фотограф.
" Те в този момент ще изкарат някой левче с труда си, да се замислим ние, че неможем и чорапи да плетем, ни терлици, нито ръкавици! Затова да се учим на всичко от тези женички, не се знае в какво време ще остареем, Бог да е с тях, и с нас! Иначе картината е ясно, че е тъжна, само че това са мощни хора, претърпели доста, нас ни е боязън, че тока ще е безценен, те са живели и без ток, неможем да се мерим с тях. ", написа Цветелина Попова в мненията под обявата.
" Останалите късчета душа на нашата страница изчезваща! ", отбелязва Женя Борисова.
" Напомни ми за моята баба. И тя плетеше доста. Не единствено терлици, а и пуловери, елеци, клинове. Тъжно е, като знаем по какъв начин живеят възрастните хора в България. И отново добре, че има хора, които купуват. ", разяснява Дилян Николов.
Селото е едно от най-живописните селца сгушени в топлата прегръдка на Еминския дял на Стара планина...
Козичино е село в един от трите дяла на Източна Стара планина – „ Коджа Балкан “. В административно разделяне, то се намира в община Поморие, област Бургас, като гориста област е в послушание на Горско стопанство Несебър. Козичино е известно още като Еркеч. Най-популярната доктрина за произхода на името на селото – Еркеч е, че произлиза от турското фразеология – „ еркен геч “ т.е. „ мини-замини “ или „ мини по-бързо “. Тъй като това фразеология е своего рода апел за незабавно деяние, то при бързо произнасяне се редуцира до „ еркеч “. Така викат децата, като прескачат лагерния огън. Така подвикват и стопаните, когато се стремят да засилят каруцата по надолнището преди прекосяване на реката, с цел да може по-лесно да изкачат баира. При всички случаи обаче, селото е останало в историята като рисково за пребиваване и преспиване място, през което би трябвало да се премине по най-бърз метод.(„ В Еркеч турски крайник не е замръквал. Ако е замръкнал – не е осъмнал “ – напомнят и през днешния ден еркечани). Друга версия от топонимиката на селището, отново от турски език, се свързва с „ еркичите “ – козли, водачи на стадото. След несполучливи договаряния с турското държавно управление, по отношение на българските парцели, на 15 септември 1934 година, имената на хиляди български села с турски имена са сменени. Селото е преименувано от Еркеч на Козичино.
Снимки: Evo Danchev Photographer
Фотографът на National Geographic България Иво Данчев споделя в страницата си във Facebook за срещата си с три баби, които с почтен труд си изкарват парите. Приседнали на прашната полята и под изгарящото слънце, бабите продават чорапи. Звучи като начало на приказка, само че освен звучи, а и наподобява по този начин от фотосите на фотографа, който ни прави съпричастни с историята и ни води на магичното място, трансформирало се в атрактивна туристическа дестинация.
Данчев паркирал автомобила си и отишъл да купя чорапи и терлици от бабите. " Все отново в миналото ще пристигна зима, само че най- към този момент, тъй като ми става тъжно. Дали пък няма да ме сварят за вечеря... ", написа той в обявата си.
Той се заговорил с възрастните дами и тъгите почнали да се изливат. " Очите се насълзяват. ", прям е фотографът.
Една фраза обаче прободила Иво: " Не ядем каквото обичаме, а каквото ни даде Бог ", споделили му бабите. Тогава станало и знамение. Една след друга на площада започвали да идват уазки, натоварени с туристи от морето. Мъже и жени - англичани, спряли за 10 минутна отмора от друсането. Няколко от тях, също като Иво Данчев, обратно на разсъдъка, отишли да си купят вълнени чорапи... в жегата. После се натоварили в джипките и газ по прашния път. Мегданът отново останал запустял.
" Най-после съзнавам смисъла на това, което се случва... само че все по този начин продължава да ми е жалост. ", заключи известният фотограф.
" Те в този момент ще изкарат някой левче с труда си, да се замислим ние, че неможем и чорапи да плетем, ни терлици, нито ръкавици! Затова да се учим на всичко от тези женички, не се знае в какво време ще остареем, Бог да е с тях, и с нас! Иначе картината е ясно, че е тъжна, само че това са мощни хора, претърпели доста, нас ни е боязън, че тока ще е безценен, те са живели и без ток, неможем да се мерим с тях. ", написа Цветелина Попова в мненията под обявата.
" Останалите късчета душа на нашата страница изчезваща! ", отбелязва Женя Борисова.
" Напомни ми за моята баба. И тя плетеше доста. Не единствено терлици, а и пуловери, елеци, клинове. Тъжно е, като знаем по какъв начин живеят възрастните хора в България. И отново добре, че има хора, които купуват. ", разяснява Дилян Николов.
Селото е едно от най-живописните селца сгушени в топлата прегръдка на Еминския дял на Стара планина...
Козичино е село в един от трите дяла на Източна Стара планина – „ Коджа Балкан “. В административно разделяне, то се намира в община Поморие, област Бургас, като гориста област е в послушание на Горско стопанство Несебър. Козичино е известно още като Еркеч. Най-популярната доктрина за произхода на името на селото – Еркеч е, че произлиза от турското фразеология – „ еркен геч “ т.е. „ мини-замини “ или „ мини по-бързо “. Тъй като това фразеология е своего рода апел за незабавно деяние, то при бързо произнасяне се редуцира до „ еркеч “. Така викат децата, като прескачат лагерния огън. Така подвикват и стопаните, когато се стремят да засилят каруцата по надолнището преди прекосяване на реката, с цел да може по-лесно да изкачат баира. При всички случаи обаче, селото е останало в историята като рисково за пребиваване и преспиване място, през което би трябвало да се премине по най-бърз метод.(„ В Еркеч турски крайник не е замръквал. Ако е замръкнал – не е осъмнал “ – напомнят и през днешния ден еркечани). Друга версия от топонимиката на селището, отново от турски език, се свързва с „ еркичите “ – козли, водачи на стадото. След несполучливи договаряния с турското държавно управление, по отношение на българските парцели, на 15 септември 1934 година, имената на хиляди български села с турски имена са сменени. Селото е преименувано от Еркеч на Козичино.
Снимки: Evo Danchev Photographer
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ