Вечните гениални цитати на мама
В която и част на страната да сте родени, вероятно тези майчини реплики са ви до болежка познати. В детството те ни караха да си вървим в стаята и да не приказваме с цялостна уста. Но в този момент, когато сме пораснали, осъзнаваме, че това е било демонстрация на същинска грижа и обич.
Сто пъти ти споделих, не се люлей на стола.
Сандвичът не е храна.
Изправи гърба.
Предупреждавах те.
Иди да спиш, на следващия ден няма да станеш.
Преди 20 години приключих учебно заведение и още помня таблицата за умножение.
Боли те главата? Това е поради компютъра.
Когато имаш деца, ще схванеш и ти.
Аз на твоята възраст…
Защо са ти толкоз пари?
Когато пораснеш и започнеш да работиш, тогава прави каквото искаш.
А кой ще се грижи за това куче? Кой ще го разхожда? Ти? Аха, несъмнено.
Да не съм чула това повече от тебе!
Регистрирай ме във фейсбук.
Защото от другите хора чух, че си…
Тогава кажи благодаря.
Ти не учиш за нас, а за себе си.
Не учиш ли, ще работиш като чистач.
Аз също желая доста неща.
Като излизаш, изхвърли боклука.
Ние някакси растяхме без интернет!
В стаята ти е живо знамение.
Яйцето не учи кокошката.
Не си бъркай в носа: пръстите ти ще залепнат и по този начин ще си останат.
Марш у дома!
Сложи си шапката.
Когато хапвам, съм ням и глух.
Не приказва с цялостна уста.
Защото аз по този начин споделям.
Трябва да мисли за бъдещето, а още играеш с играчки.
Сложи си пуловера, на открито е студено.
Как не се залепи от седене на едно място?
А вълшебната думичка?
За нас постоянно ще си бъдеш дребен.
Ако смятате да се убивате един различен, излезте на улицата, измила съм пода.
Моли се тази гнусота да се измие.
А в случай че всички скочат от покрива ти ще скочиш ли?
Ще си поговорим у дома.
Не си мърмори под носа.
