В контекста на предстоящата замяна на лева с еврото проф.

В подтекста на идната подмяна на лв. с еврото проф. доктор Богомил Манов, член на Фискалния съвет, преглежда в обширен разбор, правната рамка, техническите механизми, предстоящите изгоди и съответните провокации, свързани с въвеждането на единната валута в България.

Той прецизира, че все още страната ни взе участие в Икономическия и паричен съюз на Европейски Съюз като страна членка с дерогация и би трябвало да размени лв. с еврото по закрепения курс 1,95583 лева за 1 евро.

Икономист: С приемането на еврото спестяванията в България ще продължат да порастват

Всички левови сметки в банките ще бъдат автоматизирано и гратис превалутирани. В първите шест месеца кредитните институции ще обменят гратис и в безкрайно количество банкноти и монети от левове в евро по формалния курс след предварителна поръчка за суми над 30 000 лева. Български пощи също ще вземат участие в процеса на обмяна.

Ползи при въвеждането на еврото в България:

– Банките ще понижат разноските по преводи и ще получат достъп до по-евтино кредитиране;
– Населението ще се освободи от валутен риск и ще заплаща по-ниски лихви по кредитите;
– Потребителите ще съпоставят цените в еврозоната по-лесно, засилвайки конкуренцията;
– Туризмът ще завоюва от по-добрия имидж на страната и неналичието на валутен риск за задграничните посетители;
– Бизнесът ще работи без валутни курсове и такси при търговия с еврозоната, което ще понижи разноските и ще увеличи конкурентоспособността;
– Спестяванията от отстраненото превалутиране се чака да надвишават 1 милиарда лева годишно;
– Очаква се възстановяване на макроикономическата непоклатимост и по-висок растеж;
– Повишаване на инвеститорското доверие.

Ще надуе ли еврото имотния балон у нас

Според проф. Манов самото въвеждане на еврото не ни прави по-богати, само че дава опция за увеличение на приходите и устойчивостта на стопанската система. Примерът на Хърватия демонстрира, че една година след приемането ѝ в еврозоната през 2023 година кредитният ѝ рейтинг бе нараснал до най-високото равнище до момента, а достъпът ѝ до интернационалните пазари на заеми стана по-лесен и по-евтин.

iStock photos/Getty images
След присъединението на България към еврозоната:

– Част от валутните запаси ще се върнат на вътрешния кредитен и финансов пазар, увеличавайки паричния мултипликатор;
– Ще се подтиква капиталовият развой и обществената инфраструктура;
– България ще има представител в Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ);
– Ще се понижи ставката на наложителните минимални запаси за комерсиалните банки от 12 % на 1 % и базата, върху която се начислява, освобождавайки спомагателен капитал за частния бранш.

Бенчев: Горивата няма да нарастнат поради еврото

Данни на Евростат демонстрират, че страните от Централна и Източна Европа, минали към еврозоната (Словакия, Словения, Хърватия и балтийските републики), напредват по-бързо към междинния европейски приход на глава от популацията – 81 % по отношение на 74 % за страните претенденти (включително България), с годишен ритъм на конвергенция 2,6 % по отношение на 2,2 %.

Инфлацията няма директна корелация с еврото. Високата инфлация през последните години се дължи на външни фактори като енергийна рецесия, война, пандемия и затруднена логистика, а опитът на Хърватия демонстрира, че в първите месеци след прехода към еврозоната е следена „ неуравновесеност “, изразена в месечно покачване на инфлацията с 0,2 % през януари 2023 г. Ефектът от промяната на валутата върху годишната инфлация в обособени страни се движи от 0,11 до 0,3 процентни пункта (0,3 % в Словения; 0,15 % в Словакия; 0,3 % в Естония; 0,2 % в Латвия; 0,11 % в Литва).

Противниците на еврото настояват, че страната ще загуби народен суверенитет, само че проф. Манов припомня, че България няма самостоятелна парична политика от 1997 година, когато бе въведен валутният ръб и левът бе закрепен към еврото; влизането в еврозоната значи прекосяване към групова парична политика, при която шефът на Българска народна банка ще гласоподава в УС на ЕЦБ, а страната ще има достъп до стабилизационни механизми като Европейския механизъм за непоклатимост, което ще увеличи финансовата резистентност и доверието в стопанската система.

iStock
Въпреки вътрешните провокации на еврозоната, еврото се употребява от над 350 млн. души в 20 страни и остава основа за непоклатимост и знак на европейското единение. През първите месеци на 2025 година показва мощно показване и непоклатимост, подкрепено от положителни стопански знаци и доверие на вложителите, а ръководителят на ЕЦБ приканва за одобряването му като аварийна валута. При закрепен валутен курс стопанската система реагира друго на шокове спрямо плаващ курс, а влизането в еврозоната може да форсира икономическите и обществени промени, да сътвори предпоставки за резистентен напредък и да понижи общественото неравноправие.

Вериги към този момент сложиха цени в евро и лв.

Фискална дисциплинираност в еврозоната:

– Фискалният пакт изисква уравновесени бюджети и систематичен недостиг до 0,5 % от БВП;
– Европейският механизъм за непоклатимост дава заеми при строги условия в границите на стратегии за икономическо приспособяване;
– Единният контролен механизъм (ЕНМ) и Единният механизъм за преструктуриране (ЕМП) подсигуряват по-високи равнища на капитал и ликвидност в банките, с цел да се предотвратят бъдещи рецесии.

Резерви и капитал на Българска народна банка след присъединението към еврозоната:

– Българска народна банка ще би трябвало да изплати остатъка от дяла си в капитала на ЕЦБ (0,9783 % от общия записан капитал); при импортирани досега 3,75 % това значи спомагателна вноска от към 102,44 млн. евро;
– Около 960 млн. евро от валутните запаси ще бъдат трансферирани към ЕЦБ като взимане, а останалите запаси ще продължат да се ръководят от Българска народна банка според законовите условия за качество на инвестициите;
– Фискалният запас ще остане разполагаем на държавното управление, само че към този момент в евро, за застраховане на заплащания по дълга и бюджетни потребности.

Изчезват ли парите в брой поради цифровото евро

Допълнителни разноски при влизането в еврозоната:

– 833 млн. евро за 12 години вноска за присъединяване в Европейския механизъм за стабилност;
– Еднократни разноски за промяна на левовете с евро (около 0,3–0,5 % от Брутният вътрешен продукт, планувани към 500 млн. лева.) – свързани с евакуиране от обращение на левовите банкноти и монети, разпространяване на еврото и акомодация на осведомителните и счетоводните системи на Българска народна банка, комерсиалните банки и доставчиците на платежни услуги;
– Увеличаване на главния капитал на Българска народна банка до 1 милиарда евро посредством средства от годишното превишение на приходите над разноските, заделени във фонд „ Увеличение на главния капитал на Българска народна банка “.

istock
Причини за забавено присъединение на някои страни към еврозоната:

– Дания има право на безучастие по протокол към Договора за ЕС;
– Останалите страни, с изключение на България, не извършват критериите за еврозоната и разполагат с самостоятелна парична политика;
– Румъния – възнамерява влизане в ERM II през 2026 година и вероятно въвеждане на еврото през 2029 година През 2024 година дефицитът ѝ е бил 9,3 % от Брутният вътрешен продукт (при позволен най-много 3 %), а инфлацията – към 5,5 %, което я отдалечава от критериите;
– Полша, Чехия и Унгария – имат самостоятелна парична политика, постоянно с консервативни държавни управления, които не желаят непопулярни ограничения за понижаване на дефицитите. Те резервират националните валути като инструмент за конкурентоспособност на експорта;
– Швеция – не дава отговор на избрани критерии и не е поискала официално да влезе.

Проф. Манов задава въпроса: “Защо в интернационалните разплащания и запаси на тези страни доминира евро, а не националните им валути (злоти, крони, форинти, леи)? ” – индикатор, че без значение от формалните позиции, пазарът и икономическите сътрудници в района гласоподават с доверие към еврото.

Той задава въпроси и към критиците на еврото:

– По какъв метод ще компенсираме загубите от по-високи транзакционни разноски и ограничавания достъп до финансовите пазари, в случай че не въведем еврото? Няма ли да се лишим от конкурентни преимущества?
– Как да разбираем, че се отхвърляме от евентуално по-ниски лихви по заемите и по-висок кредитен рейтинг?
– Каква е алтернативата за дълготрайна финансова резистентност при възможни стопански или геополитически разтърсвания?
– Защо водещи институции като Българска народна банка, МФ, ЕЦБ, Европейска комисия, Световната банка и МВФ поддържат влизането на България в еврозоната?
– Защо е толкоз значимо да имаш мощна валута, като се има поради, че заканите от мита на Съединени американски щати демонстрират смисъла на валутната непоклатимост?
– Защо България отхвърля да бъде част от „ огромното “ и да влезе в еврозоната, откакто страхът е най-лошата тактика?

Проф. доктор Богомил Манов обобщава, че присъединението към еврозоната е освен стопански обосновано, само че и стратегически належащо за бъдещето на България.