Какво е лицето на бедността в България
В подтекста на възходящите стопански провокации, тематиката за беднотия та в България още веднъж излиза на напред във времето. Идеята на служебното държавно управление за увеличение на линията на беднотия от 526 на 638 лв. провокира оживена полемика сред специалисти.
В предаването " Твоят ден " по NOVA NEWS, Михаил Кръстев и Атанас Кацарчев, икономист на Конфедерацията на труда " Подкрепа ", разискаха настоящите проблеми, свързани с определянето на линията на беднотия и обществените заплащания в страната.
Михаил Кръстев акцентира значимостта на уравновесения метод при определянето на обществените заплащания: " Важно е обществените заплащания да не бъдат прекомерно високи или прекомерно ниски. Затова е необходим тристранният разговор сред страна, синдикати и работодатели ". Той изрази угриженост по отношение на непрогнозируемостта при определянето на бюджетната рамка за идната година и акцентира нуждата от прелиминарен план преди определянето на обществените заплащания.
От своя страна, Атанас Кацарчев подчертава върху мащаба на казуса с беднотия та в България: " Проблемът не е в доклада, казусът е в броя на хората, които са небогати. Бедност та е прекомерно огромна. Събираме капачки, подаряват се раници, учебници – това значи небогати хора. Бедност та основава прекомерно доста разтърсвания ". Той акцентира нуждата от обвързване на линията на беднотия с виталния най-малко.
Според данните, показани от Кацарчев, 48 % от семейства та в България са под линията на беднотия преди обществените заплащания. Той дефинира актуалната линия на беднотия като " смешна сума " и направи съпоставяне сред действителните потребности и формалните стандарти: " 1500 на човек месечно е минимумът на човек за битие, а линията на беднотия е 600 лв. ".
Кацарчев акцентира и моралния аспект на казуса: " Едно цивилизовано общество не би трябвало да позволява да има небогати, заболели. Няма по какъв начин в едно семейство да оставиш едното ти дете да гладува за сметка на другото ".
Михаил Кръстев от своя страна подчертава върху нуждата от дълготрайни решения: " Целта е все по-малко хора да имат потребност от обществени заплащания ". Според него, това може да се реализира посредством развиване на стопанската система, основаване на предвидима бизнес среда и поддържане на ниска данъчна тежест.
Дискусията акцентира незабавната потребност от сложен метод към казуса с беднотия та в България, включващ както краткосрочни ограничения за подкрепяне на най-уязвимите групи, по този начин и дълготрайни тактики за икономическо развиване и обществено включване.
В предаването " Твоят ден " по NOVA NEWS, Михаил Кръстев и Атанас Кацарчев, икономист на Конфедерацията на труда " Подкрепа ", разискаха настоящите проблеми, свързани с определянето на линията на беднотия и обществените заплащания в страната.
Михаил Кръстев акцентира значимостта на уравновесения метод при определянето на обществените заплащания: " Важно е обществените заплащания да не бъдат прекомерно високи или прекомерно ниски. Затова е необходим тристранният разговор сред страна, синдикати и работодатели ". Той изрази угриженост по отношение на непрогнозируемостта при определянето на бюджетната рамка за идната година и акцентира нуждата от прелиминарен план преди определянето на обществените заплащания.
От своя страна, Атанас Кацарчев подчертава върху мащаба на казуса с беднотия та в България: " Проблемът не е в доклада, казусът е в броя на хората, които са небогати. Бедност та е прекомерно огромна. Събираме капачки, подаряват се раници, учебници – това значи небогати хора. Бедност та основава прекомерно доста разтърсвания ". Той акцентира нуждата от обвързване на линията на беднотия с виталния най-малко.
Според данните, показани от Кацарчев, 48 % от семейства та в България са под линията на беднотия преди обществените заплащания. Той дефинира актуалната линия на беднотия като " смешна сума " и направи съпоставяне сред действителните потребности и формалните стандарти: " 1500 на човек месечно е минимумът на човек за битие, а линията на беднотия е 600 лв. ".
Кацарчев акцентира и моралния аспект на казуса: " Едно цивилизовано общество не би трябвало да позволява да има небогати, заболели. Няма по какъв начин в едно семейство да оставиш едното ти дете да гладува за сметка на другото ".
Михаил Кръстев от своя страна подчертава върху нуждата от дълготрайни решения: " Целта е все по-малко хора да имат потребност от обществени заплащания ". Според него, това може да се реализира посредством развиване на стопанската система, основаване на предвидима бизнес среда и поддържане на ниска данъчна тежест.
Дискусията акцентира незабавната потребност от сложен метод към казуса с беднотия та в България, включващ както краткосрочни ограничения за подкрепяне на най-уязвимите групи, по този начин и дълготрайни тактики за икономическо развиване и обществено включване.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ