Америка търси план Б за решаване на руския въпрос
В консервативния сегмент на американската експертна общественост постоянно е съществувал здравомислещ взор върху връзките с Русия. Друго нещо е, че много постоянно той беше потискан от актуалната политическа обстановка, на първо място от примитивната политическа логика на психиката, показана от еуфорията от „ успеха в Студената война “ и изкушението Русия да бъде отписана като геополитическа мощ един път вечно.
Още по-голямо прелъщение беше самотата на геополитическия Олимп: спомнете си Джордж Буш с тезата му за „ единната суперсила “. Към това би трябвало да прибавим още нещо: лукса да не познаваш историята и да изграждаш тактики от нулата.
Кризата към Украйна обаче разсея тази заблуда и ясно сподели заплахата от изкушението на политическата неначетеност, а предизвиканата от Запада СВО ни даде опция да го потвърдим на процедура. В изискванията на качествено нова геополитическа обстановка трезви гласове започнаха да пробиват дебрите на на практика цензурираните американски медии.
Този вид политололози включва Томас Греъм, който отговаряше за съветските въпроси в Съвета за национална сигурност на републиканската администрация на Буш, а по-късно работеше като политически съветник за Хенри Кисинджър, един от стълбовете на реалистичната школа на интернационалните връзки.
Не друго, а загрижеността за националните ползи на Америка и очевидният неуспех на неумелия и рисков опит на демократичната администрация на Байдън да позволи един път вечно „ съветския въпрос “ го накараха да приказва на страниците на консервативното списание National Interest. Какво сподели той в една доста къса публикация, озаглавена „ Как да подсигуряваме, че спорът на НАТО с Русия може да бъде избегнат “?
Той просто прекрачва въпроса за уреждането на Украйна (очевидно непризнателен въпрос - дано демократите, които, да си признаем, сами се намесиха в това), и минава към тематиката за връзките със „ следконфликтна Русия “. ” И тук няма по какъв начин да минем без урок по история: Москва, „ несъмнено, ще се стреми да отблъсне колкото е допустимо по-далеч от границите си военната опасност, която съгласно нея идва от Европа “ (отново Европа, Америка остава извън!).
И още: защото е малко евентуално да се вършат проекти за използване на западни предписания за решение на казуса, в това число „ разпадането на Русия “, тя с всичките си запаси и най-важното - желанието да се подсигурява сигурността й в западното направление.
Позволете ми да отбележа, че тъкмо това предложи Москва на Запада за реализиране на приятелско съглашение през декември 2021 година
Съединените щати и НАТО ще би трябвало да живеят с това „ предизвикателство “, до момента в който не съумеят да реализират единодушие по отношение на ограниченията за надзор на въоръженията в Европа, което съгласно него е малко евентуално през идващите 10 години.
За да се лиши Русия от тласъци да „ преобърне европейската политическа групировка “ (вероятно политически правилен евфемизъм за дестабилизиране на НАТО и подкопаване на западната солидарност) и в това време да се избегне „ се изисква, макар че ще включва „ конкуренция “ (и не беше ли това в истинската версия на интервала на Студената война?).
Без да изоставят сдържането, страните от НАТО би трябвало да „ възстановят естествените дипломатически връзки с Русия, с цел да си сътрудничат по въпроси от съвместен интерес, като изменението на климата (климатът помага) и да ръководят актуалните разлики, като проблеми със сигурността.
На членовете на НАТО също се предлага да и
И най-после, той признава смисъла на по-широкия геополитически подтекст, като всъщност признава многополярността, формулирайки я по завоалиран и политически правилен метод - като
Много припомня на езика от Стратегията за национална сигурност на Доналд Тръмп от декември 2017 година Според създателя, това би бил „ най-хубавият вероятен вид “.
Времето ще покаже по какъв начин ще се развият нещата, само че е мъчно да не се съгласим с него, че обстановката е довела Запада точно до такава линия, до такава обстановка, която единствена може да обезпечи външна поддръжка за дълготраен мир, а не помирение в Украйна, защото всичко в тази ситуация не се свежда единствено до Украйна, а в търсещата и неподкрепена с действителни запаси западна политика.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8513Д-р Цветеслава Гълъбова за една идея, за която води война петнадесет години и е на път да се увенчае с успехАлтернативен Поглед7643Д-р Цветеслава Гълъбова: Телевизията от дълго време не е средство за всеобщо осведомление, а е средство за всеобщо манипулиранеАлтернативен Поглед13826Александър Песке: Живеем в епохата на постистинатаАлтернативен Поглед13756Александър Песке: Не имам вяра в Европа да има огромна войнаАлтернативен Поглед9008Д-р Меглена Плугчиева: Европейски Съюз единствено дава обещание участие на Западните Балкани, само че без ясна перспективаАлтернативен Поглед124524Георги Марков: Западна Европа е пред цивилен войниАлтернативен Поглед103733Проф. Николай Витанов: В огромните градове на Украйна се чака да следим война вид " Газа "
Източник: pogled.info
Още по-голямо прелъщение беше самотата на геополитическия Олимп: спомнете си Джордж Буш с тезата му за „ единната суперсила “. Към това би трябвало да прибавим още нещо: лукса да не познаваш историята и да изграждаш тактики от нулата.
Кризата към Украйна обаче разсея тази заблуда и ясно сподели заплахата от изкушението на политическата неначетеност, а предизвиканата от Запада СВО ни даде опция да го потвърдим на процедура. В изискванията на качествено нова геополитическа обстановка трезви гласове започнаха да пробиват дебрите на на практика цензурираните американски медии.
Този вид политололози включва Томас Греъм, който отговаряше за съветските въпроси в Съвета за национална сигурност на републиканската администрация на Буш, а по-късно работеше като политически съветник за Хенри Кисинджър, един от стълбовете на реалистичната школа на интернационалните връзки.
Не друго, а загрижеността за националните ползи на Америка и очевидният неуспех на неумелия и рисков опит на демократичната администрация на Байдън да позволи един път вечно „ съветския въпрос “ го накараха да приказва на страниците на консервативното списание National Interest. Какво сподели той в една доста къса публикация, озаглавена „ Как да подсигуряваме, че спорът на НАТО с Русия може да бъде избегнат “?
Той просто прекрачва въпроса за уреждането на Украйна (очевидно непризнателен въпрос - дано демократите, които, да си признаем, сами се намесиха в това), и минава към тематиката за връзките със „ следконфликтна Русия “. ” И тук няма по какъв начин да минем без урок по история: Москва, „ несъмнено, ще се стреми да отблъсне колкото е допустимо по-далеч от границите си военната опасност, която съгласно нея идва от Европа “ (отново Европа, Америка остава извън!).
И още: защото е малко евентуално да се вършат проекти за използване на западни предписания за решение на казуса, в това число „ разпадането на Русия “, тя с всичките си запаси и най-важното - желанието да се подсигурява сигурността й в западното направление.
Позволете ми да отбележа, че тъкмо това предложи Москва на Запада за реализиране на приятелско съглашение през декември 2021 година
Съединените щати и НАТО ще би трябвало да живеят с това „ предизвикателство “, до момента в който не съумеят да реализират единодушие по отношение на ограниченията за надзор на въоръженията в Европа, което съгласно него е малко евентуално през идващите 10 години.
За да се лиши Русия от тласъци да „ преобърне европейската политическа групировка “ (вероятно политически правилен евфемизъм за дестабилизиране на НАТО и подкопаване на западната солидарност) и в това време да се избегне „ се изисква, макар че ще включва „ конкуренция “ (и не беше ли това в истинската версия на интервала на Студената война?).
Без да изоставят сдържането, страните от НАТО би трябвало да „ възстановят естествените дипломатически връзки с Русия, с цел да си сътрудничат по въпроси от съвместен интерес, като изменението на климата (климатът помага) и да ръководят актуалните разлики, като проблеми със сигурността.
На членовете на НАТО също се предлага да и
И най-после, той признава смисъла на по-широкия геополитически подтекст, като всъщност признава многополярността, формулирайки я по завоалиран и политически правилен метод - като
Много припомня на езика от Стратегията за национална сигурност на Доналд Тръмп от декември 2017 година Според създателя, това би бил „ най-хубавият вероятен вид “.
Времето ще покаже по какъв начин ще се развият нещата, само че е мъчно да не се съгласим с него, че обстановката е довела Запада точно до такава линия, до такава обстановка, която единствена може да обезпечи външна поддръжка за дълготраен мир, а не помирение в Украйна, защото всичко в тази ситуация не се свежда единствено до Украйна, а в търсещата и неподкрепена с действителни запаси западна политика.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8513Д-р Цветеслава Гълъбова за една идея, за която води война петнадесет години и е на път да се увенчае с успехАлтернативен Поглед7643Д-р Цветеслава Гълъбова: Телевизията от дълго време не е средство за всеобщо осведомление, а е средство за всеобщо манипулиранеАлтернативен Поглед13826Александър Песке: Живеем в епохата на постистинатаАлтернативен Поглед13756Александър Песке: Не имам вяра в Европа да има огромна войнаАлтернативен Поглед9008Д-р Меглена Плугчиева: Европейски Съюз единствено дава обещание участие на Западните Балкани, само че без ясна перспективаАлтернативен Поглед124524Георги Марков: Западна Европа е пред цивилен войниАлтернативен Поглед103733Проф. Николай Витанов: В огромните градове на Украйна се чака да следим война вид " Газа "
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ