И Нобел, и импийчмънт
В Конгреса желаят импийчмънт на президента за предписание на военни удари без утвърждение
Тръмп се оказва сред два трона – този в Овалния кабинет и оня в Осло
Юнският въоръжен конфликт на Съединени американски щати и Израел с Иран наподобява завърши. Засега. Всяка от страните твърди света и своите жители, че е със забележими придобивки най-после. Президентът Тръмп, несъмнено, с грандиозни – освен за Съединени американски щати, само че и за човечеството.
Шумят радостно и управляващите в Израел, в Техеран задоволството е по-умерено.
Заобикалящият ги свят е скептично-иронично надъхан. Бурното и преждевременно изложение на наслада най-често цели манипулиране на всеобщото схващане – посредством вкарване под мощно медийно налягане на преференциалната първа информация. Знайно е, че след нея достоверната, даже подкрепена с причини и обстоятелства, се възприема с пъти по-слабо и нормално с доста запаси.
Израел нанесе масирани изненадващи въздушни удари по значими обекти в Иран, до момента в който Вашингтон заглавичкваше с договаряния Техеран. Изненадата постоянно носи облаги и прерогативи – още първия ден след бомбардировките министър председателят Нетаняху възклицаваше за нанесени непоправимо тежки провали на нуклеарни обекти на съперника.
На втория напряко разгласи цялостен надзор над въздушното му пространство и пое към идната си задача – събаряне на властта там и цялостна капитулация. Но се наложи от Вашингтон да се произнесат серия люти закани против Техеран, претенции за капитулация и промяна на режима. Защо, в случай че горните цели на Йерусалим към този момент са били реализирани, както се изцепи Нетаняху?
Не единствено не са били реализирани, само че на третия ден и Иран стартира да нанася удари по Израел с ракети и дронове. Противовъздушната му суперзащита се пропукваше от ден на ден, не допускаше никаква информация за провалите – значи са били чувствителни. Наложи се Съединени американски щати да се намесят очевидно и то неотложно. Толкова може Израел без цялостното обгрижване от Съединени американски щати. Победили били Иран.
IL Fatto Quotidiano: „ Тръмп незабавно реши да удари Иран, тъй като Израел стоеше пред неизбежно проваляне... Иран бомбардира Израел по този начин, че да избегне американската интервенция... Но някои ирански ракети са способни да поразят Израел за 400 секунди и не могат да ги прихванат... а след 10 дни бомбардировки заводът за обогатяване на уран във Фордо остана незасегнат. “
The Jerusalem Post: „ Изявленията, че нуклеарната инфраструктура на Иран е била изцяло унищожена, не устоят на рецензия. Израел рани Иран в крайници, а не в главата. 71,6% от израелците са срещу прекратяването на огъня, военните дейности против Иран би трябвало да продължат. ‘Ако някой желае да те убие, убий го пръв!’ – принцип от Талмуда. “
Още през януари 2009 година, в изявление за Today`s Zaman, Норман Финкелщайн предизвестява света: „ Израел приготвя офанзиви против Иран... Това е луда страна. “ И цитира Нетаняху: „ Израел е подготвен да употребява военна мощ, с цел да окупира още веднъж всичките 636 400 квадратни благи от актуален Иран, които са част от Обетованата земя, дадена на еврейския народ по библейска заповед… “
Какво трайно помирение с такива? Не да ги избавя – Съединени американски щати упорстват, а да убиват посочените, защото сами явно не могат. Искат си документирано „ Велик Израел от Нил до Ефрат “, че и цялостен Иран дружно с Турция към него, само че във Вашингтон се помайват да им го обезпечат! Съответно аятолласите – и освен те – знаят за туй израелско щение и се стремят да няма никакъв Израел.
А шефът на Агенцията за атомна сила на Иран, Мохамад Еслами, твърдо съобщи по държавната телевизия, че страната му има намерение да резервира своята нуклеарна стратегия.
Такава е действителността. Друга я рисува Доналд Тръмп: „ Израел и Иран изцяло се съгласиха с цялостното преустановяване на огъня... Поздравявам Израел и Иран за мъжеството и мъдростта, проявени за приключването на тази война. “
Твърдо е решен да влезе в историята. Дали като избавител на света, или като първият политик, получил Нобелова премия за мир след бомбардировка на нуклеарен център с обогатен уран. В първия си мандат не стартира нито една война и получи две процедури по импийчмънт, вместо Нобел. Барак Обама го получи предплатено, с цел да взе участие в спорове в Либия, Сирия, Пакистан и Йемен.
Новите времена наподобява изискват ново схващане на понятието „ мир “. Особено когато такова се дефинира в Йерусалим и се отстоява с американски бомби и ракети. След удара по Иран, осъществен с претекста „ Израел има право да се пази, като атакува “, Тръмп се инсталира в центъра на международната сцена и като кандидат за Нобел.
Ако не поради добродетели, то най-малко поради угодливост. Откъде идва тя при персона с неговия профил? Рей Макгавърн, който е работил 27 години в Централно разузнавателно управление на САЩ, подсказва: „ Нетаняху има едно-друго за Тръмп. И, несъмнено, ционистите се възползват от това, с цел да го накарат да работи безразсъдно, което, по всичко проличава, се е случило при започване на тази седмица. “
За компромат загатва транспарантно. Споделя увереността си, че Путин и китайците са декларирали ултимативно на Тръмп да спре да работи в сгода на Нетаняху. Макгавърн прибавя: „ Нетаняху носи отговорност за геноцид. Може ли той да замисли приложимост на нуклеарно оръжие в сериозна обстановка? Бих дал отговор по този начин: да, несъмнено! “
Трудно е да не се забележи, че всеки американски водач, който показва безусловна преданост към израелските ползи, доста постоянно получава и интернационалните овации. Израел – директно или посредством лобита – упражнява въздействие върху редица институции, в това число и върху мирния Нобелов комитет. Няма да се учудим, в случай че тези дни Тръмп внезапно се окаже номиниран.
Междувременно в Конгреса звучи различен рефрен. Александрия Окасио-Кортес и група прогресивни демократи упорстват за импийчмънт – не поради любовта им към Иран, а тъй като президентът разпорежда военни удари без съвещания и утвърждение. Под 20% от американците поддържат военна интервенция на Съединени американски щати в Иран. Дори измежду поддръжниците на MAGA се долавя отчаяние.
Все отново първо Нобел, след това и импийчмънт вероятно. Така Тръмп се оказва сред два трона – този в Овалния кабинет и оня в Осло, където премиите се дават не за мир, а за военни експанзии, предложени от международни подмолни управляващи.
Тръмп за 12 дни изригна голям куп неистини, неговата позиция изглеждаше извънредно непоследователна. И в Америка, и в Близкия Изток, и по света се чудят какъв проект има в главата си, какво в действителност прави Вашингтон? Никаква естетика не е настъпила в района, никаква велика победа не е донесъл той.
Разузнаване с пердах бяха тези 12 дни, видяно въпреки това. При което Иран заплати много по-скъпо – основно заради лични груби неточности в областта на сигурността. Чувствителни загуби понесе и Израел, а Вашингтон реализира най-вече имиджови триумфи. Явно нетрайни – предстоят разкрития за изгодите и загубите в интервенцията.
Тръмп желае усъмнила се във великата победа авторка в CNN да бъде „ изгонена като куче “. Специалната интервенция „ Среднощен чук “ е измислена, с цел да се поддържа в тежък миг дефинитивно побеснелият Израел. Тя разкри обаче, че Съединени американски щати не могат да прибегнат към открита военна намеса в този район. Най-вероятно и в други.
Тръмп се оказва сред два трона – този в Овалния кабинет и оня в Осло
Юнският въоръжен конфликт на Съединени американски щати и Израел с Иран наподобява завърши. Засега. Всяка от страните твърди света и своите жители, че е със забележими придобивки най-после. Президентът Тръмп, несъмнено, с грандиозни – освен за Съединени американски щати, само че и за човечеството.
Шумят радостно и управляващите в Израел, в Техеран задоволството е по-умерено.
Заобикалящият ги свят е скептично-иронично надъхан. Бурното и преждевременно изложение на наслада най-често цели манипулиране на всеобщото схващане – посредством вкарване под мощно медийно налягане на преференциалната първа информация. Знайно е, че след нея достоверната, даже подкрепена с причини и обстоятелства, се възприема с пъти по-слабо и нормално с доста запаси.
Израел нанесе масирани изненадващи въздушни удари по значими обекти в Иран, до момента в който Вашингтон заглавичкваше с договаряния Техеран. Изненадата постоянно носи облаги и прерогативи – още първия ден след бомбардировките министър председателят Нетаняху възклицаваше за нанесени непоправимо тежки провали на нуклеарни обекти на съперника.
На втория напряко разгласи цялостен надзор над въздушното му пространство и пое към идната си задача – събаряне на властта там и цялостна капитулация. Но се наложи от Вашингтон да се произнесат серия люти закани против Техеран, претенции за капитулация и промяна на режима. Защо, в случай че горните цели на Йерусалим към този момент са били реализирани, както се изцепи Нетаняху?
Не единствено не са били реализирани, само че на третия ден и Иран стартира да нанася удари по Израел с ракети и дронове. Противовъздушната му суперзащита се пропукваше от ден на ден, не допускаше никаква информация за провалите – значи са били чувствителни. Наложи се Съединени американски щати да се намесят очевидно и то неотложно. Толкова може Израел без цялостното обгрижване от Съединени американски щати. Победили били Иран.
IL Fatto Quotidiano: „ Тръмп незабавно реши да удари Иран, тъй като Израел стоеше пред неизбежно проваляне... Иран бомбардира Израел по този начин, че да избегне американската интервенция... Но някои ирански ракети са способни да поразят Израел за 400 секунди и не могат да ги прихванат... а след 10 дни бомбардировки заводът за обогатяване на уран във Фордо остана незасегнат. “
The Jerusalem Post: „ Изявленията, че нуклеарната инфраструктура на Иран е била изцяло унищожена, не устоят на рецензия. Израел рани Иран в крайници, а не в главата. 71,6% от израелците са срещу прекратяването на огъня, военните дейности против Иран би трябвало да продължат. ‘Ако някой желае да те убие, убий го пръв!’ – принцип от Талмуда. “
Още през януари 2009 година, в изявление за Today`s Zaman, Норман Финкелщайн предизвестява света: „ Израел приготвя офанзиви против Иран... Това е луда страна. “ И цитира Нетаняху: „ Израел е подготвен да употребява военна мощ, с цел да окупира още веднъж всичките 636 400 квадратни благи от актуален Иран, които са част от Обетованата земя, дадена на еврейския народ по библейска заповед… “
Какво трайно помирение с такива? Не да ги избавя – Съединени американски щати упорстват, а да убиват посочените, защото сами явно не могат. Искат си документирано „ Велик Израел от Нил до Ефрат “, че и цялостен Иран дружно с Турция към него, само че във Вашингтон се помайват да им го обезпечат! Съответно аятолласите – и освен те – знаят за туй израелско щение и се стремят да няма никакъв Израел.
А шефът на Агенцията за атомна сила на Иран, Мохамад Еслами, твърдо съобщи по държавната телевизия, че страната му има намерение да резервира своята нуклеарна стратегия.
Такава е действителността. Друга я рисува Доналд Тръмп: „ Израел и Иран изцяло се съгласиха с цялостното преустановяване на огъня... Поздравявам Израел и Иран за мъжеството и мъдростта, проявени за приключването на тази война. “
Твърдо е решен да влезе в историята. Дали като избавител на света, или като първият политик, получил Нобелова премия за мир след бомбардировка на нуклеарен център с обогатен уран. В първия си мандат не стартира нито една война и получи две процедури по импийчмънт, вместо Нобел. Барак Обама го получи предплатено, с цел да взе участие в спорове в Либия, Сирия, Пакистан и Йемен.
Новите времена наподобява изискват ново схващане на понятието „ мир “. Особено когато такова се дефинира в Йерусалим и се отстоява с американски бомби и ракети. След удара по Иран, осъществен с претекста „ Израел има право да се пази, като атакува “, Тръмп се инсталира в центъра на международната сцена и като кандидат за Нобел.
Ако не поради добродетели, то най-малко поради угодливост. Откъде идва тя при персона с неговия профил? Рей Макгавърн, който е работил 27 години в Централно разузнавателно управление на САЩ, подсказва: „ Нетаняху има едно-друго за Тръмп. И, несъмнено, ционистите се възползват от това, с цел да го накарат да работи безразсъдно, което, по всичко проличава, се е случило при започване на тази седмица. “
За компромат загатва транспарантно. Споделя увереността си, че Путин и китайците са декларирали ултимативно на Тръмп да спре да работи в сгода на Нетаняху. Макгавърн прибавя: „ Нетаняху носи отговорност за геноцид. Може ли той да замисли приложимост на нуклеарно оръжие в сериозна обстановка? Бих дал отговор по този начин: да, несъмнено! “
Трудно е да не се забележи, че всеки американски водач, който показва безусловна преданост към израелските ползи, доста постоянно получава и интернационалните овации. Израел – директно или посредством лобита – упражнява въздействие върху редица институции, в това число и върху мирния Нобелов комитет. Няма да се учудим, в случай че тези дни Тръмп внезапно се окаже номиниран.
Междувременно в Конгреса звучи различен рефрен. Александрия Окасио-Кортес и група прогресивни демократи упорстват за импийчмънт – не поради любовта им към Иран, а тъй като президентът разпорежда военни удари без съвещания и утвърждение. Под 20% от американците поддържат военна интервенция на Съединени американски щати в Иран. Дори измежду поддръжниците на MAGA се долавя отчаяние.
Все отново първо Нобел, след това и импийчмънт вероятно. Така Тръмп се оказва сред два трона – този в Овалния кабинет и оня в Осло, където премиите се дават не за мир, а за военни експанзии, предложени от международни подмолни управляващи.
Тръмп за 12 дни изригна голям куп неистини, неговата позиция изглеждаше извънредно непоследователна. И в Америка, и в Близкия Изток, и по света се чудят какъв проект има в главата си, какво в действителност прави Вашингтон? Никаква естетика не е настъпила в района, никаква велика победа не е донесъл той.
Разузнаване с пердах бяха тези 12 дни, видяно въпреки това. При което Иран заплати много по-скъпо – основно заради лични груби неточности в областта на сигурността. Чувствителни загуби понесе и Израел, а Вашингтон реализира най-вече имиджови триумфи. Явно нетрайни – предстоят разкрития за изгодите и загубите в интервенцията.
Тръмп желае усъмнила се във великата победа авторка в CNN да бъде „ изгонена като куче “. Специалната интервенция „ Среднощен чук “ е измислена, с цел да се поддържа в тежък миг дефинитивно побеснелият Израел. Тя разкри обаче, че Съединени американски щати не могат да прибегнат към открита военна намеса в този район. Най-вероятно и в други.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ