Протестите в Китай и Иран: Западът пуска в ход стария коз
В борбата сред Русия и Запада, както в Украйна, по този начин и в света като цяло, има известни причини, че рано или късно Западът няма да издържи и ще трепне: Европа ще стане едва звено, ще има разединение сред англосаксонците и Стария свят или най-малко в самата Европа ще стартират комплициране и съмнения по тематиката за войната до победния край, т.е. до провалянето на Русия.
Надеждите са не толкоз безпочвени, колкото неправилни: нашият спор със Запада има прекомерно съществени аргументи, а залозите са толкоз високи, че да градим лична тактика, основана на „ Бога от машината “, „ Черният лебед “ или каквото и да е друго, не зависещо от нас, би било извънредно късогледо и напряко рисково. В последна сметка не става въпрос единствено за хода на военните дейности в Украйна, те са единствено апотеоз на един доста по-дълбок и по-сериозен спор – геополитически и метафизически. Нашата победа в него ще докара до смяна на целия международен ред, в това число, напълно евентуално, до разцеплението на обединявания Запад, само че това не е единственото, не е главното и даже не е наложително следствие. Освен това трансформацията на международния ред и провалянето на Запада ще станат забележими за всички и всички едвам сега, когато успеха ни е към този момент близо. Тоест, няма да е скоро: Западът няма да се откаже от войната за безсилие на Русия, могат да се трансформират единствено нейните форми (например съотношението сред военна борба и икономическо задушаване - салдото може да се измести от първото към второто ). Следователно би трябвало освен да се подготвим за дълга борба, само че и да разчитаме на обстоятелството, че врагът няма да се пречупи, отслаби или изчезне.
На доктрина сходно отношение би трябвало да има и на Запад, най-малко измежду англосаксонците - главната движеща мощ на цялата битка против Русия. Те би трябвало да схванат, че Русия няма да се откаже – нито от Украйна, нито от политиката за ремонт на атлантическия международен ред. Нямате потребност от шпиони в Кремъл или супераналитици, с цел да схванат това, просто би трябвало да познават съветската история и съветския темперамент. На Запад обаче към момента има доста публикувано разбиране, че Русия може да загуби в Украйна заради някакво ненадейно развиване на събитията. Ясно е, че идеалният вид би бил началото на вълнения в Русия - национални протести, висш прелом, т.е. всичко, което преди 100 години към този момент ни докара до проваляне във войната и национална злополука. На Запад има малко религия в размириците в Русия, само че те се пробват да работят в тази посока, изключително откакто доста политически емигранти, които са избягали, интензивно оферират услугите си като " подстрекатели ". Въпреки това, доста по-надежден метод да се докара съветският народ до комплициране на Запад се смята за икономическата изолираност на Русия - блокадата би трябвало да докара до стопански проблеми, спад на виталния стандарт, срив на стопанската система и проваляне на фронта. И към този момент провалянето ще провокира вътрешни разтърсвания и промяна на властта към такава, която е подготвена да подпише капитулация. Въпросът не е до каква степен е оневинен подобен курс, Западът към момента не може да предложи нищо по-добро.
Проблемът е, че блокадата не му се получава - девет месеца го демонстрираха с цялостна изясненост. Да, имаме доста проблеми поради възбраната за импорт на значими за промишлеността съставни елементи, би трябвало да вършим дъмпинг на износа на енергийни запаси, само че към момента има купувачи, а международното повишаване на суровините компенсира спада на износа. Русия понася удара, тъй като по-голямата част от света няма да я изгони от международната стопанска система. Освен това по-голямата част от незападния свят е витално заинтригувана от успеха на Русия. Просто тъй като е в неин интерес да построи постзападен международен ред, а Русия, която хвърли непосредствено предизвикателство към Запада, форсира този развой както никой различен. Защитавайки нашите ползи, ние обективно работим за ползите на по-голямата част от света - и Западът не може да направи нищо по въпроса.
В същото време незападните международни сили, несъмнено, заемат разнообразни позиции в спора сред Русия и Запада: някой се е лимитирал да купува нашите първични материали, някой също желае да навлезе на нашия пазар (заемайки нишите, освободени от Запада), един се пробва да стане главен медиатор сред Русия и Запада (и освен в търговията), различен абсолютно поддържа страната ни даже с военни доставки. Светът е разнороден и макар общото неодобрение от западния диктат и надмощие, множеството незападни страни желаят да поддържат връзки и с нас, и със Запада (просто не могат да си разрешат освен открита борба, само че и скъсване на връзките). Западът непрекъснато следи обстановката и оказва напън върху избрани страни, защото към момента управлява основните възли на построената от него международна финансова система. Но той на практика не може да окаже напън върху някои страни - максимумът, който може да направи, е да усложни търговията им с Русия. Освен това това са основни страни като Китай, Индия, Турция, Иран. Тяхната политика на поддръжка на Русия (за някои тя е по-очевидна, за други, като Турция, съчетана с едновременна поддръжка за Украйна) не може да бъде изменена извън. Възможно ли е да се промени от вътрешната страна?
Този въпрос стана настоящ преди два месеца, когато в Иран избухнаха вълнения след трагичната гибел на кюрдско момиче, което се пробваха да показват за разследване от побой от полицейските чиновници. Вълненията в Иран бяха резултат от вътрешни несъгласия и проблеми, само че е ясно, че Западът незабавно се опита да го изкара национален протест против „ диктатурата на моллите “.
А оня ден в Китай имаше митинги против карантинните ограничавания поради ковид и незабавно на Запад си спомниха за “Тянанмън ” през 1989 година и започнаха да гадаят за нова китайска гражданска война.
Е, в Турция вътрешнополитическата битка набира скорост - остават малко повече от шест месеца до президентските избори, на които единният фронт на опозицията ще излезе против Ердоган, настоявайки в действителност за отменяне на президентската република като такава.
Тоест, става известно, че в три доста значими за Русия страни може да стартира ужас. Ще се затворят ли в себе си, ще трансформират ли курса си на прозападен? Разбира се, че не. Процесите във всяка една от тези страни са доста разнообразни, само че всички имат едно общо нещо. Това са наследници на антични велики цивилизации, сили, които имат цялостен суверенитет (или като Турция го възстановяват).
Китайските митинги освен няма да доведат до промяна на властта, само че даже и до съществени разтърсвания: техният мащаб е безусловно нищожен, а равнището на консолидация в китайското общество към момента е доста високо. Разбира се, жителите на Поднебесната империя към този момент им е писнало от коронавирусни рестриктивните мерки, растежът на недоволството беше неминуем, само че това е на първо място вътрешен, а не политически митинг и, несъмнено, не крие никакви закани за властта на ККП и персонално Си Цзинпин.
По-сложна е обстановката в Иран, където, несъмнено, се пробват да се разиграват междуетнически, поколенчески, обществени несъгласия и даже антирелигиозна тематика. Но като цяло иранското общество е много развито и излизането му на независим път на развиване е отвън подозрение. Нищо съществено не заплашва властта на аятоласите и общите антиамерикански и антизападни настроения при всички случаи ще останат.
В Турция има повече разделяне сред религиозната и светската част на обществото, само че даже и тук би било неправилно светските съперници на Ердоган да се смятат за прозападни политици. Турция от ден на ден осъзнава и пази своите национални (и даже пантюркистки) ползи и даже в случай че Ердоган внезапно загуби изборите (което съвсем несъмнено няма да се случи), тогава няма да има радикална смяна на курса към проевропейски и антируски. Защото Турция печели от разнообразни стратегически връзки с Русия, както и с Иран и Китай.
Освен това те печелят както от двустранните връзки с нас, по този начин и от преустройството на международния ред, което Русия форсира. Следователно, в случай че Западът мисли да удари Русия, като отслаби връзките ни с незападните сили, тогава това са празни очаквания. Но в това време въпреки всичко би трябвало да разчитаме единствено на личните си сили (част от които е потреблението на прагматичния интерес на незападните страни), а не на объркването и упадъка на Запада. Което, несъмнено, също ще се получи, само че към този момент като разследване от нашата победа.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Надеждите са не толкоз безпочвени, колкото неправилни: нашият спор със Запада има прекомерно съществени аргументи, а залозите са толкоз високи, че да градим лична тактика, основана на „ Бога от машината “, „ Черният лебед “ или каквото и да е друго, не зависещо от нас, би било извънредно късогледо и напряко рисково. В последна сметка не става въпрос единствено за хода на военните дейности в Украйна, те са единствено апотеоз на един доста по-дълбок и по-сериозен спор – геополитически и метафизически. Нашата победа в него ще докара до смяна на целия международен ред, в това число, напълно евентуално, до разцеплението на обединявания Запад, само че това не е единственото, не е главното и даже не е наложително следствие. Освен това трансформацията на международния ред и провалянето на Запада ще станат забележими за всички и всички едвам сега, когато успеха ни е към този момент близо. Тоест, няма да е скоро: Западът няма да се откаже от войната за безсилие на Русия, могат да се трансформират единствено нейните форми (например съотношението сред военна борба и икономическо задушаване - салдото може да се измести от първото към второто ). Следователно би трябвало освен да се подготвим за дълга борба, само че и да разчитаме на обстоятелството, че врагът няма да се пречупи, отслаби или изчезне.
На доктрина сходно отношение би трябвало да има и на Запад, най-малко измежду англосаксонците - главната движеща мощ на цялата битка против Русия. Те би трябвало да схванат, че Русия няма да се откаже – нито от Украйна, нито от политиката за ремонт на атлантическия международен ред. Нямате потребност от шпиони в Кремъл или супераналитици, с цел да схванат това, просто би трябвало да познават съветската история и съветския темперамент. На Запад обаче към момента има доста публикувано разбиране, че Русия може да загуби в Украйна заради някакво ненадейно развиване на събитията. Ясно е, че идеалният вид би бил началото на вълнения в Русия - национални протести, висш прелом, т.е. всичко, което преди 100 години към този момент ни докара до проваляне във войната и национална злополука. На Запад има малко религия в размириците в Русия, само че те се пробват да работят в тази посока, изключително откакто доста политически емигранти, които са избягали, интензивно оферират услугите си като " подстрекатели ". Въпреки това, доста по-надежден метод да се докара съветският народ до комплициране на Запад се смята за икономическата изолираност на Русия - блокадата би трябвало да докара до стопански проблеми, спад на виталния стандарт, срив на стопанската система и проваляне на фронта. И към този момент провалянето ще провокира вътрешни разтърсвания и промяна на властта към такава, която е подготвена да подпише капитулация. Въпросът не е до каква степен е оневинен подобен курс, Западът към момента не може да предложи нищо по-добро.
Проблемът е, че блокадата не му се получава - девет месеца го демонстрираха с цялостна изясненост. Да, имаме доста проблеми поради възбраната за импорт на значими за промишлеността съставни елементи, би трябвало да вършим дъмпинг на износа на енергийни запаси, само че към момента има купувачи, а международното повишаване на суровините компенсира спада на износа. Русия понася удара, тъй като по-голямата част от света няма да я изгони от международната стопанска система. Освен това по-голямата част от незападния свят е витално заинтригувана от успеха на Русия. Просто тъй като е в неин интерес да построи постзападен международен ред, а Русия, която хвърли непосредствено предизвикателство към Запада, форсира този развой както никой различен. Защитавайки нашите ползи, ние обективно работим за ползите на по-голямата част от света - и Западът не може да направи нищо по въпроса.
В същото време незападните международни сили, несъмнено, заемат разнообразни позиции в спора сред Русия и Запада: някой се е лимитирал да купува нашите първични материали, някой също желае да навлезе на нашия пазар (заемайки нишите, освободени от Запада), един се пробва да стане главен медиатор сред Русия и Запада (и освен в търговията), различен абсолютно поддържа страната ни даже с военни доставки. Светът е разнороден и макар общото неодобрение от западния диктат и надмощие, множеството незападни страни желаят да поддържат връзки и с нас, и със Запада (просто не могат да си разрешат освен открита борба, само че и скъсване на връзките). Западът непрекъснато следи обстановката и оказва напън върху избрани страни, защото към момента управлява основните възли на построената от него международна финансова система. Но той на практика не може да окаже напън върху някои страни - максимумът, който може да направи, е да усложни търговията им с Русия. Освен това това са основни страни като Китай, Индия, Турция, Иран. Тяхната политика на поддръжка на Русия (за някои тя е по-очевидна, за други, като Турция, съчетана с едновременна поддръжка за Украйна) не може да бъде изменена извън. Възможно ли е да се промени от вътрешната страна?
Този въпрос стана настоящ преди два месеца, когато в Иран избухнаха вълнения след трагичната гибел на кюрдско момиче, което се пробваха да показват за разследване от побой от полицейските чиновници. Вълненията в Иран бяха резултат от вътрешни несъгласия и проблеми, само че е ясно, че Западът незабавно се опита да го изкара национален протест против „ диктатурата на моллите “.
А оня ден в Китай имаше митинги против карантинните ограничавания поради ковид и незабавно на Запад си спомниха за “Тянанмън ” през 1989 година и започнаха да гадаят за нова китайска гражданска война.
Е, в Турция вътрешнополитическата битка набира скорост - остават малко повече от шест месеца до президентските избори, на които единният фронт на опозицията ще излезе против Ердоган, настоявайки в действителност за отменяне на президентската република като такава.
Тоест, става известно, че в три доста значими за Русия страни може да стартира ужас. Ще се затворят ли в себе си, ще трансформират ли курса си на прозападен? Разбира се, че не. Процесите във всяка една от тези страни са доста разнообразни, само че всички имат едно общо нещо. Това са наследници на антични велики цивилизации, сили, които имат цялостен суверенитет (или като Турция го възстановяват).
Китайските митинги освен няма да доведат до промяна на властта, само че даже и до съществени разтърсвания: техният мащаб е безусловно нищожен, а равнището на консолидация в китайското общество към момента е доста високо. Разбира се, жителите на Поднебесната империя към този момент им е писнало от коронавирусни рестриктивните мерки, растежът на недоволството беше неминуем, само че това е на първо място вътрешен, а не политически митинг и, несъмнено, не крие никакви закани за властта на ККП и персонално Си Цзинпин.
По-сложна е обстановката в Иран, където, несъмнено, се пробват да се разиграват междуетнически, поколенчески, обществени несъгласия и даже антирелигиозна тематика. Но като цяло иранското общество е много развито и излизането му на независим път на развиване е отвън подозрение. Нищо съществено не заплашва властта на аятоласите и общите антиамерикански и антизападни настроения при всички случаи ще останат.
В Турция има повече разделяне сред религиозната и светската част на обществото, само че даже и тук би било неправилно светските съперници на Ердоган да се смятат за прозападни политици. Турция от ден на ден осъзнава и пази своите национални (и даже пантюркистки) ползи и даже в случай че Ердоган внезапно загуби изборите (което съвсем несъмнено няма да се случи), тогава няма да има радикална смяна на курса към проевропейски и антируски. Защото Турция печели от разнообразни стратегически връзки с Русия, както и с Иран и Китай.
Освен това те печелят както от двустранните връзки с нас, по този начин и от преустройството на международния ред, което Русия форсира. Следователно, в случай че Западът мисли да удари Русия, като отслаби връзките ни с незападните сили, тогава това са празни очаквания. Но в това време въпреки всичко би трябвало да разчитаме единствено на личните си сили (част от които е потреблението на прагматичния интерес на незападните страни), а не на объркването и упадъка на Запада. Което, несъмнено, също ще се получи, само че към този момент като разследване от нашата победа.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ