В комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в

В комисията по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи в Европейския парламент през днешния ден следобяд имаше спор за напредъка на България и Румъния по механизма за съдействие и инспекция. Докладът за тази година за двете страни беше оповестен на 22 октомври.
Повечето от изказалите се евродепутати от всички парламентарни групи бяха на мнение, че механизмът за съдействие и инспекция е стар и е нужен повсеместен механизъм за наблюдаване, който да обгръща всички страни-членки на общността. Механизъм с идентични условия и идентични критерии, подчинени на върховенството на закона.
От януари 2017 година отчетите на Европейска комисия демонстрират постоянен прогрес, регистрираха депутатите. Има нова Агенция за битка с корупцията и промени в разпоредбите. България продължава да напредва при използването на рекомендациите във връзка с промяната на правосъдната система и битката с корупцията. Напредъкът на България е задоволителен, с цел да се счита, че е изпълнила поетите задължения. Това значи, че механизмът може да бъде преразгледан. Препоръките не покриват всички области, а единствено поетите задължения при присъединението към Европейски Съюз. Например въпросите за свободата на медиите не са включени.
По сензитивната тематика за отчетността на основния прокурор, България е поела ангажимент да съблюдава Конституцията. Продължават ограниченията за гарантиране на независимостта на правосъдната система. Продължава и съдействието на Европейския съвет във връзка с битката с корупцията, установяват евродепутатите.
Сега комисията би трябвало да даде на Екологичен потенциал и Европейски Съюз да даде мнение по въпроса преди публично да се прекрати действието на механизма.
Групата на ЕНП поддържа най-категорично заключенията на Европейска комисия за напредъка на България. При всички положения е належащо страната да продължи с напъните в дадената посока. Успехите, които реализира България са доста окуражителни, съгласно депутатите от ЕНП.
Депутатите от останалите групи подчертаха напредъка на България и показаха страдание за изоставането на Румъния. Там, където има нещо за наблюдение по Шенгенското съглашение, двете страни би трябвало да бъдат насърчени. Но механизмът би трябвало да се промени и да бъде доста другарски за двете страни, считат те.
Бяха изказани възражения от страна на няколко евродепутати, че в България не е реализирана медийна независимост. Цитирани бяха данните на „ Репортери без граници “ и непрозрачността на систематизиране на европейските средства за медиите и за селското стопанство.
Елена Йончева (ПЕС/БСП) съобщи: " Приветствам отпадането на механизма за България, уповавам се да отпаднат и формалните спънки за страната ни за присъединение към Шенгенското пространство. Приветствам основаването на повсеместен механизъм за надзор, който да обхване всички страни членки. България, уви, е номер едно по корупция и на последно по независимост на медиите “.
Председателстващият съвещанието Емил Радев (ЕНП/ГЕРБ) сподели в умозаключение: „ Механизмът е комфортен метод за де държат България и Румъния отвън Шенгенското съглашение. Така и не стана ясно за какво не бе въведен общ механизъм, който да прави оценка обективно всички страни-членки. Корупция има всички страни на Европейски Съюз. Най-сетне би трябвало да се постави завършек на механизма “.
Припомняме, че в заключението на Европейска комисия се акцентира, че България е работила поредно, с цел да извърши последните 17 рекомендации на Комисията от отчета през януари 2017-та година. Комисията е на мнение, че напредъкът на България по линия на Механизма за съдействие и инспекция е задоволителен за осъществяването на поетите задължения все още на присъединението ѝ към Европейски Съюз.
" Необходимо е България да продължи да работи поредно за превръщането на отразените в отчета задължения в съответно законодателство и за трайното му осъществяване ", се споделя още в документа, само че се прави уточнението, че преди да вземе дефинитивно решение за отпадането на мониторинга, Комисията ще се съветва със Съвета и Европейския парламент.
В отчета от предходната година останаха рекомендациите за продължаването на правосъдната промяна, битката с корупцията по високите етажи на властта и с корупцията в по-общ проект, в това число на локално ниво и по границите.
За Румъния, Европейска комисия отбелязва, че има проблем с правораздаването и битката с корупцията, като не са изпълнени рекомендациите в тези насоки в сходство с отчета от предходната година. Развитието на обстановката през първите месеци на 2019 година е провокирало паниката на комисията и Румъния не е изпълнила съответните рекомендации. Има напън върху прокуратурата и съда. Напредъкът е муден. Ще продължим да работим в тясно съдействие с румънските управляващи, се споделя в отчета.