Тракийският език като основа на славянските езици
В мненията на разнообразни хора, които се интересуват от по-древната наша история, могат да се видят доста въпроси по тематика славяни, траки, прабългари. Какво е общото сред тях, реторично е попитал някой…? Има ли доказателства за съществуването на славяните въобще, пита различен четец? Траките станаха римляни и ромеи до идването тук на прабългарите през 7 век, прецизира трети... И едно по-дълго размишление, което ще изтъквам: „ Ако един народ не е липсващ, щяха да се запазят обичаите му, битът му, имената на дедите му, да се предават на синовете и внуците, езикът му да се приказва още. Нито имаме тракийски имена през днешния ден, нито езика им приказваме. Освен в случай че не считаме да убедим руснаци и поляци, че и те приказват тракийски.”
През последните 30-40 години, само че изключително интензивно през последното десетилетие, голям брой проучвания се пробват да трансформират парадигмата, обичайна визия, за нашата история, която се е изучавала и продължава да се учи в нашите учебни заведения. Това е развой, който от време на време наподобява не на научно, а на полесражение, цялостен със пристрастености, страсти, закани. Всъщност демонстрира какъв брой е значима историята за самочувствието и развиването на нацията и какъв брой е значимо това, което се учи в учебниците по история. Както всяка една просвета по този начин и историческа се стреми към индиферентност и безпристрастност, само че тук страстите и пристрастията в последна сметка постоянно излизат на повърхността.
Ако се върнем малко обратно във времето, нашите възрожденски дейци от 19 век съвсем без изключение са знаели за древността на българския народ и държавност. Като стартираме от още от Пайсий Хилендарски, събирал материали за античната ни история век по-рано, Петър Богдан Бакшев събирал материали още един век по-рано, като минем през по-малко познатите Спиридон Габровски и поп Йовчо от Трявна и продължим с доктор Иван Селимински, Георги Раковски, Цани Гинчев, Петър Берон, Стефан Захариев и така нататък и тъй наречените всички те преглеждат нашата националност като такава съществувала още във времената преди Христа, преди новата епоха, а някои даже приказват и за българска държавност още от това време. Един от първите български учени историци, наименуван в действителност най-учения българин за своето време, проф. Марин Дринов, пръв ръководител на Българското книжовно сдружение, заема една много уравновесена позиция по въпроса. Въпреки че точно Марин Дринов пръв стартира да написа за славянското море заляло земите на Балканите още във 3-4-5 век от новата епоха, той приема че някои славянски племена са се заселили на Балканите още преди времето на Христа. По-нататък обаче първите университетски български учени, приключили университети в Австро-Унгария или в Русия, на процедура отхвърлят напълно написаното по историческите тематики от нашите възрожденски деятели и то освен в частта му за най-старата история. Получава се един сериозен раздор сред националната памет, сред националната традиция и формалната, така наречен академична, просвета. Получава се въобще един раздор сред интелигенция и народ, което не е толкоз чудно, тъй като е навсякъде срещано, в света.
Немската (австо-унгарска) историческа школа, посредством своите ученици напълно отхвърля всичко писано в продължение на епохи за връзката сред траки и илири с по-сетнешните българи, хървати, словенци и въобще славяноговорящото население на Балканите. Още през 16 век хърватският историк Винко Прибоевич обобщава научни доказателства за това, че илирите (трако-илирите) населявали Западните Балкани в древността са идентични със славяните от по-сетнешните времена. Лекцията му „ Слово за произхода на увенчаните със популярност славяни” е отпечатан във Венеция на латински език, през 1532 година. Тук би трябвало да отбележим, че Венеция е значим търговски център както за самите трако-илири в древността, по този начин и за славяните по-късно, наследници на същите тези трако-илири. Винко Прибоевич потвърждава с научни и древен причини (както се е предписание чак до 19 век), че славяните са коренни поданици на по-голямата част от Европа, още в интервала преди основаването на Рим. В тези времена славяните са наричани надлежно илири, венети, даки, скити, траки. И през днешния ден е ясно проследима логиката, както и трите групи наречени от днешните учени източни, западни и южни славяни. Източните славяни са преди всички потомци на така наречен в древността венети или венеди. Западните славяни са на първо място потомци на така наречен в древността скити, които стигат много на изток още в едни ранни времена. А южните славяни са потомци на траките и илирите.
Още през 12 век киевският духовник Нестор извежда Словените от Илирийците (Илюрците) в известната си хроника позната като Повест временных лет. Многобройни славянски създатели още от 13 чак до 19 век подържат библейското потекло на славяните и тясната им връзка с венети, илирийци, даки, траки, скити и не на последно място с пеласгите, име което все по-често се появява по отношение на проучванията на българската история. Постепенно обаче даже и измежду славянските създатели работещи в немскоезичната научна среда на Австрийската империя надвиват възгледите, които отхвърлят сходна последователност. Още през 1810 година в едно свое писмо известният славист Йозеф Добровски споделя, че се радва на сходни проучвания, само че самият той стига до напълно други заключения.
Разбира се, полемиката по този въпрос не може да се очертае изцяло, още по-малко да завърши на няколко страници, само че през днешния ден ние имаме достъп до голямо количество информация и при предпочитание и съществуване на почтеност всеки самичък нетрудно би могъл да стигне до правилни изводи по отношение на нашата антична и по-нова история. А обстоятелствата приказват все по-ясно за директна връзка сред това, което се назовава траки, илири, скити в древността и актуалните славянски нации разделяни на южни, западни и източни.
През последните 30-40 години, само че изключително интензивно през последното десетилетие, голям брой проучвания се пробват да трансформират парадигмата, обичайна визия, за нашата история, която се е изучавала и продължава да се учи в нашите учебни заведения. Това е развой, който от време на време наподобява не на научно, а на полесражение, цялостен със пристрастености, страсти, закани. Всъщност демонстрира какъв брой е значима историята за самочувствието и развиването на нацията и какъв брой е значимо това, което се учи в учебниците по история. Както всяка една просвета по този начин и историческа се стреми към индиферентност и безпристрастност, само че тук страстите и пристрастията в последна сметка постоянно излизат на повърхността.
Ако се върнем малко обратно във времето, нашите възрожденски дейци от 19 век съвсем без изключение са знаели за древността на българския народ и държавност. Като стартираме от още от Пайсий Хилендарски, събирал материали за античната ни история век по-рано, Петър Богдан Бакшев събирал материали още един век по-рано, като минем през по-малко познатите Спиридон Габровски и поп Йовчо от Трявна и продължим с доктор Иван Селимински, Георги Раковски, Цани Гинчев, Петър Берон, Стефан Захариев и така нататък и тъй наречените всички те преглеждат нашата националност като такава съществувала още във времената преди Христа, преди новата епоха, а някои даже приказват и за българска държавност още от това време. Един от първите български учени историци, наименуван в действителност най-учения българин за своето време, проф. Марин Дринов, пръв ръководител на Българското книжовно сдружение, заема една много уравновесена позиция по въпроса. Въпреки че точно Марин Дринов пръв стартира да написа за славянското море заляло земите на Балканите още във 3-4-5 век от новата епоха, той приема че някои славянски племена са се заселили на Балканите още преди времето на Христа. По-нататък обаче първите университетски български учени, приключили университети в Австро-Унгария или в Русия, на процедура отхвърлят напълно написаното по историческите тематики от нашите възрожденски деятели и то освен в частта му за най-старата история. Получава се един сериозен раздор сред националната памет, сред националната традиция и формалната, така наречен академична, просвета. Получава се въобще един раздор сред интелигенция и народ, което не е толкоз чудно, тъй като е навсякъде срещано, в света.
Немската (австо-унгарска) историческа школа, посредством своите ученици напълно отхвърля всичко писано в продължение на епохи за връзката сред траки и илири с по-сетнешните българи, хървати, словенци и въобще славяноговорящото население на Балканите. Още през 16 век хърватският историк Винко Прибоевич обобщава научни доказателства за това, че илирите (трако-илирите) населявали Западните Балкани в древността са идентични със славяните от по-сетнешните времена. Лекцията му „ Слово за произхода на увенчаните със популярност славяни” е отпечатан във Венеция на латински език, през 1532 година. Тук би трябвало да отбележим, че Венеция е значим търговски център както за самите трако-илири в древността, по този начин и за славяните по-късно, наследници на същите тези трако-илири. Винко Прибоевич потвърждава с научни и древен причини (както се е предписание чак до 19 век), че славяните са коренни поданици на по-голямата част от Европа, още в интервала преди основаването на Рим. В тези времена славяните са наричани надлежно илири, венети, даки, скити, траки. И през днешния ден е ясно проследима логиката, както и трите групи наречени от днешните учени източни, западни и южни славяни. Източните славяни са преди всички потомци на така наречен в древността венети или венеди. Западните славяни са на първо място потомци на така наречен в древността скити, които стигат много на изток още в едни ранни времена. А южните славяни са потомци на траките и илирите.
Още през 12 век киевският духовник Нестор извежда Словените от Илирийците (Илюрците) в известната си хроника позната като Повест временных лет. Многобройни славянски създатели още от 13 чак до 19 век подържат библейското потекло на славяните и тясната им връзка с венети, илирийци, даки, траки, скити и не на последно място с пеласгите, име което все по-често се появява по отношение на проучванията на българската история. Постепенно обаче даже и измежду славянските създатели работещи в немскоезичната научна среда на Австрийската империя надвиват възгледите, които отхвърлят сходна последователност. Още през 1810 година в едно свое писмо известният славист Йозеф Добровски споделя, че се радва на сходни проучвания, само че самият той стига до напълно други заключения.
Разбира се, полемиката по този въпрос не може да се очертае изцяло, още по-малко да завърши на няколко страници, само че през днешния ден ние имаме достъп до голямо количество информация и при предпочитание и съществуване на почтеност всеки самичък нетрудно би могъл да стигне до правилни изводи по отношение на нашата антична и по-нова история. А обстоятелствата приказват все по-ясно за директна връзка сред това, което се назовава траки, илири, скити в древността и актуалните славянски нации разделяни на южни, западни и източни.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ