В коментара си в предаването 120 минути“ по bTV Светослав

В коментара си в предаването „ 120 минути “ по bTV Светослав Иванов слага диагноза на актуалния свят и българската политика през една мощна метафора – тази за „ еднодневките “ и мимолетността на обществените облици. В динамичността на бързо сменящи се позиции, рецесии и упования той търси отговор на въпроса какво в действителност остава трайно – шумът или решенията.

Коментар на водещия:

 

Aко има дума, която да характеризира днешния свят, това несъмнено е „ мимолетно “. Не че светът или животът ни е краткотраен или ефимерен, а скоростта на информацията основава това чувство.

Ephemeros на гръцки означавало „ живеещ за ден “ и по този начин били кръстени едни забавни, дребни, съвсем безцветни инсекти, които едва ли сте виждали.

Защото те рядко доживяват да бъдат видени от който и да е. На български ги назоваваме „ еднодневки “. Интересното при тях е, че може да съществува като ларва във вода в продължение на години преди да се роди. Но един път родена, животът й продължава едвам ден-два.

В този къс витален прозорец всичко се развива толкоз бързо – часове след раждането даже й поникват крила, с които еднодневката може да полети над езерото, без да допуска, че единствено след няколко часа, тя към този момент е остаряла и времето й е изтекло.

Това е виталният цикъл на информацията сега

 

Буря от картини, облици, звуци и доста, доста думи. В този бърз свят всичко, обвързвано с публичността, става все по-краткотрайно. Ако някой си мисли, че може да държи пръста си на „ пулса на обществото “, както гласи остарялото факсимиле, то доста скоро открива аритмията на актуалния свят. Няма пулс, а аритмия, даже излизане от темп.

На политическия терен това значи, че облици, държание и позиции, които единствено преди момент са звучали в синхрон с публичните настройки, на идващия ден са се трансформирали в част от предишното.

През последното десетилетие в България, имаше някакво повтаряне на по този начин наречения „ двуполюсен модел “ от началото на хилядолетието. Само че в него участваха повече политически субекти, групирани в два противоположни лагера. От едната страна бяха по този начин наречените „ партии на статуквото “.

Срещу тях партиите, родени от митингите против това статукво

 

Противоборството сред тези два полюса ги подхранваше взаимно. Разобличаването на статуквото даваше гориво на другия полюс, а неверните ходове на партиите на митинга връщаше електоралната тежест в полето на същото това статукво. То беше построило връзките по върховете на страната по собствен облик и сходство.

Това се повтори шест пъти в изключителни избори и рефлектира върху резултатите в два постоянни вота.

Политиката стана извънредно раздрана, езикът недодялан, а обществената среда – радикализирана

 

Докато обществото очевидно не се умори и не реши да отреже крилата и на едните, и на другите. Така доскорошното статукво се свива в ъгъла, а партиите на митинга сега подсъзнателно може би изпитват яд поради чувството, че са изпуснали нещо, което им се поставя.

Но в този свят, нищо не се поставя на никого и няма никаква гаранция, че героите през вчерашния ден ще останат такива и през днешния ден. За това би трябвало да се поставят старания и да се подхожда с схващане към динамичността в обществото.

Това важи с цялостна мощ и за новите ръководещи. Скоростта на света е толкоз висока, че всеки взор в далечна вероятност стига по-скоро близо. Но в случай че изчезне нервността и бъде сменена с по-уверен звук и безапелационни дейности, това може да разшири прага на самообладание за изтощеното ни общество. В този смисъл очаквайте, че даже и довчерашните коренно говорещи политици, скоро да се разсънят доста по-умерени в думите, скъсвайки с държанието, което болшинството българи отхвърли.

Предизвикателствата пред новото ръководство са огромни

 

Освен дълго чаканата промяна в правораздаването, което е комплициран и дълъг развой, обществото чака и действителни ограничения за битка с инфлацията и повишаването на всичко. И в случай че може да не ни назидават с думите като „ аз споделих ли ви… “, тъй като никой не можеше да допусна, че Тръмп ще удари военно Иран преди два месеца, в случай, че режимът в Техеран от десетилетия заплашва, че при подобен сюжет ще затвори петролните трасета в Персийския залив. Както и направи. В документалния филм, който снимах в Иран още през 2008-ма това беше един от главните претекстове.

България се нуждае от Европа повече от всеки път

 

И финансово, и стопански, и политически. На дневен ред идва разискването на новия бюджет на Европейския съюз, в който разпоредбите, по които страните ще получават европейски фондове ще са доста разнообразни. Тук се чака новите ръководещи да са доста дейни, тъй като залогът е голям.

И тук въпросът към този момент не е какъв брой дълго ще живеят политическите облици, а дали ще има нещо, което да остане след тях. Защото в свят на бързо остаряващи думи и позиции, единственото, което има късмет да оцелее, са решенията. Всичко друго е звук. Над водата.

 

Източник: bTV

Още вести четете в: България, Коментари, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News