В колонията България расте поколение, което е възпитано, прошнуровано и прономеровано от колониалната администрация
В колонията България пораства потомство, което е възпитано, прошнуровано и прономеровано от колониалната администрация.
За разлика от бащите и дядовците си, множеството от днешните българчета са артикул на западната, най-вече англосаксонска агитация, ръководено от колониални господари псевдо обучение и неявяване на страна индивид. Съответно те са поели към този момент надълбоко в себе си “ценностите ” на западния свят.
Тези “ценности ” са основани основно на индивидуализма, на убеждението, че с цел да са наред нещата, всеки би трябвало да се “оправи ” самичък за себе си, не са значими колектив, социум, нация, родова принадлежност, общностни полезности, общо щастие…
Важното е индивидът да е добре, да се е “оправил ”, а другите – да се оправя кой както може. Разбира се, под “оправил се ” се схваща единствено и само какъв брой пари изкарва, защото парите се прокламират като единствена полезност, при все и да са съпроводени от всякакви имитации като права на индивида или битка с климатичните промени.
В това няма нищо чудно. Самата същина на актуалната демократична народна власт се опира на обособения субект, гражданин на “глобалното село ”, освободен от всевъзможни групови зависимости като пол, раса, нация, жанр или религия.
Описваните тук младежи са типични представители на „ отвореното общество “ и одобряват всеки, който не е като тях за зложелател.
С оглед на световните промени, тези младежи, като същински „ отворени общественици “ попиват всичко, с което ги облъчват медиите на отвореното общество, т.е. – западните медии. Затова голяма част от тях са срещу Путин и Русия, а неотдавна и срещу Тръмп и Съединени американски щати.
Те не знаят нищо нито за Украйна, нито за Русия, нито даже за Тръмп, защото забележителна част от тях не имат същински фундаментални познания по история, география, политология или философия, те възприемат всичко, което медийната машина им втълпява. И го възприемат като същинска религия и същинска идеология, при все и да не осъзнават смисъла на тези понятия.
Затова се пенят против Путин и Тръмп, обаче всеобщо ще се изпокрият, в случай че се наложи да се бият за идеята, която им е втълпена.
На тях им стига да им обещаят повече пари персонално за тях и повече свободи, отново персонално за тях и нещата се вземат решение. Затова и, изключително в огромните градове, младите през днешния ден в действителност гласоподават за Политическа партия и Демократична България, а в столицата даже и за такива израстъци като “Спаси София ” (неслучайно наричана “смучи София, заради искрено амбреажния й пълнеж) – все обединения най-точно изразяващи западните полезности.
Една от най-яките метастази на този вид убеждения се вижда у нас в столицата. Младите софиянчета даже не приказват за “населената с ганьовци ” България, а се възприемат единствено като софиянци и европейци. Когато пътуват някъде в чужбина, те не споделят “ще се прибирам в България ”, а “ще се връщам в София ”. Да не приказваме за всеобщото говорене на комичен българо-английски език, използването на “уау ”, „ не съм хепи “, „ саднах се “ и сходни.
И в това няма нищо необичайно. И Политическа партия и Демократична България са искрено глобалистки обединения. Това постановат и на младите си членове и симпатизанти. За тях “родина ” е някакво пошло разбиране от предишното, значимо единствено за “разни ” путинисти, комунисти, сеУяни и ганьовци. Затова всеобщо се подиграват с всевъзможни “българщини ” – като тръгнем от ваденето на кръста на Йордановден, знамето на Рожен, отношението към Русия като към Освободител и така нататък
Тези заблудени младежи няма по какъв начин да осъзнаят, че са повярвали в безусловно подправени идеологически постулати, наложени пропагандни клишета, посредством които англосаксонския (вече глобализиран) хайлайф лъже милиони, с цел да ги държи разграничени, дои, манипулира и ръководи единствено и само в своя изгода.
Те не осъзнават, че обещаното им самостоятелно благополучие в действителност има за цел да ги убеди, че всеки би трябвало да гледа личната си паничка и да не наднича в непознатите – т.е. – да одобряват покорно общественото разделяне и обществения дарвинизъм, да не желаят да трансформират системата, тъй като “тя си е супер ” и да не мечтаят за просперираща България и благополучен народ, а да мислят единствено за личния си кеф и да се възхищават на тези, които са си купили Бентли или къща в Монте Карло.
Няма по какъв начин да ги осъзнаят, тъй като в колонията България от дълго време няма нито същинско обучение, нито същински медии. Всичко е минало през ситото на отвореното общество…
На всичкото от горната страна, същите млади са повярвали, че това е то демокрацията – всеки самичък за себе си да е свободен да печели колкото и както може без да се интересува от ориста на родината или обществото – т.е. – за тях демокрацията надалеч не е същинско ръководство на народа, а е независимост на обособения субект.
Прекрасното съветско определение “дерьмокрация ” най-точно характеризира защо става дума.
Няма никаква народна власт и в никакъв случай не е имало, с изключение на, може би, в най-най-дълбока античност, когато родовете са избирали вождове и старейшини. Днешното в действителност е “дерьмокрация ”, тъй като избран хайлайф, командван от Давос и Ландън авансово дефинира кой и по какъв начин ще ръководи еди коя си страна, а избори, парламенти и държавни управления са чиста парлама.
За да работи схемата без разтърсвания, необятните национални маси (т.нар. електорат) авансово са разграничени на обособени човеци, както нашите млади българчета.
По-възрастните към момента са разграничени сред партии, фракции, ляво и дясно, сини и червени и така нататък Така и те се заблуждават, че нещо зависи от тях и те потъват в разделения, вербални борби, кавги и въобще не могат да видят и усетят по какъв начин ги мамят… само че това към този момент е друга тема…
У нас “дерьмокрацията ” дефинитивно победи с идването на н.в. в 2001 год. Оттогава сме цялостна и тотална колония на англосаксите и всякакви “гали ”, дружно с няколко фондации и офиси на непознати служби диктуват целия ни публичен живот.
Обаче днешните млади в 2001-ва или не са били родени или са били в напълно ранна детска възраст. Тоест – те са напълно расли в “дерьмокрацията ”. Затова и в този момент имат вяра сляпо на всичко, що англосаксонската глобалистка агитация им постанова. При това лъжите за “индивидуалната независимост ” и “индивидуалното благополучие “ са им дотолкоз надълбоко набити в съзнанията, че е задоволително някой да бъде разгласен от пропагандата за деспот, болшевик или фашист, с цел да стане той зложелател в очите им.
Обратно – задоволително е някой да бъде разгласен за демократ, либерал и бранител на самостоятелната им независимост, да повтаря като папагал мантрите “свободен пазар ”, “чужди вложения “, “евроатлантически полезности ”, “климатични промени ”, “мултикултурализъм ” и така нататък и те незабавно го припознават за собствен, както стана с Политическа партия, Демократична България и даже с болшевишкото отроче Терзиев.
Тази “далавера ” работи освен у нас. “Дерьмокрацията ” се постанова сполучливо доста години в цяла Европа (с доста дребни изключения), Северна Америка, Южна Америка (пак с дребни изключения), Австралия и в някои страни от Африка и Азия.
Битка против “дерьмокрацията ” безусловно ще има и то в световен мащаб. Дори към този момент има първи авангардни боеве против нея. Проблемът е, че като всяка борба и тази няма да мине без кръв!
Бел. Препубликуваме този текст с корекции, защото считаме, че е извънредно настоящ
Източник:
Автор:
За разлика от бащите и дядовците си, множеството от днешните българчета са артикул на западната, най-вече англосаксонска агитация, ръководено от колониални господари псевдо обучение и неявяване на страна индивид. Съответно те са поели към този момент надълбоко в себе си “ценностите ” на западния свят.
Тези “ценности ” са основани основно на индивидуализма, на убеждението, че с цел да са наред нещата, всеки би трябвало да се “оправи ” самичък за себе си, не са значими колектив, социум, нация, родова принадлежност, общностни полезности, общо щастие…
Важното е индивидът да е добре, да се е “оправил ”, а другите – да се оправя кой както може. Разбира се, под “оправил се ” се схваща единствено и само какъв брой пари изкарва, защото парите се прокламират като единствена полезност, при все и да са съпроводени от всякакви имитации като права на индивида или битка с климатичните промени.
В това няма нищо чудно. Самата същина на актуалната демократична народна власт се опира на обособения субект, гражданин на “глобалното село ”, освободен от всевъзможни групови зависимости като пол, раса, нация, жанр или религия.
Описваните тук младежи са типични представители на „ отвореното общество “ и одобряват всеки, който не е като тях за зложелател.
С оглед на световните промени, тези младежи, като същински „ отворени общественици “ попиват всичко, с което ги облъчват медиите на отвореното общество, т.е. – западните медии. Затова голяма част от тях са срещу Путин и Русия, а неотдавна и срещу Тръмп и Съединени американски щати.
Те не знаят нищо нито за Украйна, нито за Русия, нито даже за Тръмп, защото забележителна част от тях не имат същински фундаментални познания по история, география, политология или философия, те възприемат всичко, което медийната машина им втълпява. И го възприемат като същинска религия и същинска идеология, при все и да не осъзнават смисъла на тези понятия.
Затова се пенят против Путин и Тръмп, обаче всеобщо ще се изпокрият, в случай че се наложи да се бият за идеята, която им е втълпена.
На тях им стига да им обещаят повече пари персонално за тях и повече свободи, отново персонално за тях и нещата се вземат решение. Затова и, изключително в огромните градове, младите през днешния ден в действителност гласоподават за Политическа партия и Демократична България, а в столицата даже и за такива израстъци като “Спаси София ” (неслучайно наричана “смучи София, заради искрено амбреажния й пълнеж) – все обединения най-точно изразяващи западните полезности.
Една от най-яките метастази на този вид убеждения се вижда у нас в столицата. Младите софиянчета даже не приказват за “населената с ганьовци ” България, а се възприемат единствено като софиянци и европейци. Когато пътуват някъде в чужбина, те не споделят “ще се прибирам в България ”, а “ще се връщам в София ”. Да не приказваме за всеобщото говорене на комичен българо-английски език, използването на “уау ”, „ не съм хепи “, „ саднах се “ и сходни.
И в това няма нищо необичайно. И Политическа партия и Демократична България са искрено глобалистки обединения. Това постановат и на младите си членове и симпатизанти. За тях “родина ” е някакво пошло разбиране от предишното, значимо единствено за “разни ” путинисти, комунисти, сеУяни и ганьовци. Затова всеобщо се подиграват с всевъзможни “българщини ” – като тръгнем от ваденето на кръста на Йордановден, знамето на Рожен, отношението към Русия като към Освободител и така нататък
Тези заблудени младежи няма по какъв начин да осъзнаят, че са повярвали в безусловно подправени идеологически постулати, наложени пропагандни клишета, посредством които англосаксонския (вече глобализиран) хайлайф лъже милиони, с цел да ги държи разграничени, дои, манипулира и ръководи единствено и само в своя изгода.
Те не осъзнават, че обещаното им самостоятелно благополучие в действителност има за цел да ги убеди, че всеки би трябвало да гледа личната си паничка и да не наднича в непознатите – т.е. – да одобряват покорно общественото разделяне и обществения дарвинизъм, да не желаят да трансформират системата, тъй като “тя си е супер ” и да не мечтаят за просперираща България и благополучен народ, а да мислят единствено за личния си кеф и да се възхищават на тези, които са си купили Бентли или къща в Монте Карло.
Няма по какъв начин да ги осъзнаят, тъй като в колонията България от дълго време няма нито същинско обучение, нито същински медии. Всичко е минало през ситото на отвореното общество…
На всичкото от горната страна, същите млади са повярвали, че това е то демокрацията – всеки самичък за себе си да е свободен да печели колкото и както може без да се интересува от ориста на родината или обществото – т.е. – за тях демокрацията надалеч не е същинско ръководство на народа, а е независимост на обособения субект.
Прекрасното съветско определение “дерьмокрация ” най-точно характеризира защо става дума.
Няма никаква народна власт и в никакъв случай не е имало, с изключение на, може би, в най-най-дълбока античност, когато родовете са избирали вождове и старейшини. Днешното в действителност е “дерьмокрация ”, тъй като избран хайлайф, командван от Давос и Ландън авансово дефинира кой и по какъв начин ще ръководи еди коя си страна, а избори, парламенти и държавни управления са чиста парлама.
За да работи схемата без разтърсвания, необятните национални маси (т.нар. електорат) авансово са разграничени на обособени човеци, както нашите млади българчета.
По-възрастните към момента са разграничени сред партии, фракции, ляво и дясно, сини и червени и така нататък Така и те се заблуждават, че нещо зависи от тях и те потъват в разделения, вербални борби, кавги и въобще не могат да видят и усетят по какъв начин ги мамят… само че това към този момент е друга тема…
У нас “дерьмокрацията ” дефинитивно победи с идването на н.в. в 2001 год. Оттогава сме цялостна и тотална колония на англосаксите и всякакви “гали ”, дружно с няколко фондации и офиси на непознати служби диктуват целия ни публичен живот.
Обаче днешните млади в 2001-ва или не са били родени или са били в напълно ранна детска възраст. Тоест – те са напълно расли в “дерьмокрацията ”. Затова и в този момент имат вяра сляпо на всичко, що англосаксонската глобалистка агитация им постанова. При това лъжите за “индивидуалната независимост ” и “индивидуалното благополучие “ са им дотолкоз надълбоко набити в съзнанията, че е задоволително някой да бъде разгласен от пропагандата за деспот, болшевик или фашист, с цел да стане той зложелател в очите им.
Обратно – задоволително е някой да бъде разгласен за демократ, либерал и бранител на самостоятелната им независимост, да повтаря като папагал мантрите “свободен пазар ”, “чужди вложения “, “евроатлантически полезности ”, “климатични промени ”, “мултикултурализъм ” и така нататък и те незабавно го припознават за собствен, както стана с Политическа партия, Демократична България и даже с болшевишкото отроче Терзиев.
Тази “далавера ” работи освен у нас. “Дерьмокрацията ” се постанова сполучливо доста години в цяла Европа (с доста дребни изключения), Северна Америка, Южна Америка (пак с дребни изключения), Австралия и в някои страни от Африка и Азия.
Битка против “дерьмокрацията ” безусловно ще има и то в световен мащаб. Дори към този момент има първи авангардни боеве против нея. Проблемът е, че като всяка борба и тази няма да мине без кръв!
Бел. Препубликуваме този текст с корекции, защото считаме, че е извънредно настоящ
Източник:
Автор:
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ