Място, лично за мен
В какъв брой огромен дом живеете? Стига ли ви мястото или ви е даже допълнително? Замисляли ли сте се над въпроса каква е вашата нужда от персонално пространство и дали, когато го делите с някого, постоянно е незадоволително, а когато сте сами, ви е прекомерно пространно и някак „ студено ”? И ние хората, също като множеството животни, имаме наложителна нужда от нашето си местенце - там, където се прибираш вечер, хапваш нещо вкусно, завиваш се с топлото одеяло на дивана в хола и четеш книга. Време единствено за теб, място- по-обичано от всяко друго. Всеки от нас се нуждае от своя личен ъгъл вкъщи, който му основава чувство за сигурност, цялост и комфорт.
С какво изпълвате пространството? Имате навика да трупате доста движимости, пристрастени ли сте към вашите „ нещица ” и предпочитате ли те постоянно да са в ред? На Диоген му е било належащо единствено едно буре, с цел да се усеща добре в кожата си. През 1972 година пък японците изобретяват първите „ капсулни ” жилища с размери 4 на 2,5 метра. За щата Охайо да вземем за пример, минималният размер на жилищното пространство е не по-малко от 168 квадратни метра, което съгласете се, несъмнено си е един дребен „ замък ”, сравнявайки го с домовете, които обитаваме тук в нашата страна. Размерът има значение, само във връзка с изобретателността, само че не мислете, че мястото не стига, единствено тъй като жилището е малко. Не бързайте да трупате и обзавеждате, оставяйте пространствата празни и леки и се отразявайте свободно в тях с движимости, които ви носят дълбока наслада.
Разчиствайте в точния момент белезите от остарялото Аз. Сега стигаме и до въпроса дали сте склонни да събирате повече движимости, в сравнение с ви трябват и елементарно ли се отървавате от тях в името и на други промени? Вещите ни приютяват, само че ни и вършат подвластни, привързваме се прочувствено. Доказано е, че хората, които се разделят с лекост с предмети, които са пазили в продължение на десетилетия, са доста по-освободени в съзнанието си от останалите, които считат, че движимостите са неизменима част от домашния уют. В един миг се оказва, че тези предмети са неизменима част и от мозъците ни - част, която ни затормозва неизбежно.
Робувате ли на дома си? Нима не сте се чувствали по този начин, като че ли губите надзор над дома, в който живеете? Опитвате се да подредите и тук, и там, да избършете праха и в едната, и в другата, и в третата стая, и когато това не ви се получава, стартирате да се потискате, стресирате и даже паникьосвате. Вероятно за някои от вас звучи безумно, единствено че за други това е самата реалност. И в случай че би трябвало да дам персонален образец, бих споделила, че в никакъв случай не излизам от у дома без да съм си оправила леглото. Може да не звучи изключително добре, само че въпреки всичко - контролът над дома и неговата прелест, практичност и непорочност, постоянно се оказва повече от наложителен, с цел да се усещаме удобно в него.
Отделяте ли повече време за грижа за пространството, вместо да прекарате време в него? Дори да е разбъркано и прашно, не правете драма от това. Не се престаравайте да миете, чистите и подреждате, тъй като действително видяно това ви време е изгубено. Да, това не значи да занемарите дома си, само че помислете добре над обстоятелството, че удовлетворението от чистенето е празно задоволство. Друг проблем е декорацията В момента е цялостно с движимости за хубост на дома. Обикаляме магазини, съчетаваме, обновяваме. И не съумяваме да се радваме от толкоз обгрижване. Може би щастието и уютът са по-прости - малко разхвърляни списания, чаша от одтавна изпит чай, която обичате и е безценен спомен. Понякога се унасяте да я съзерцавате и да си спомняте нещо... Уютът не е единствено непорочност и подреденост и всеки го знае. Запомнете го и вие и не губете време в безсмислени действия.
Когато го споделяте, всичко ли споделяте? Говорейки за персонално пространство, няма по какъв начин да не споменем и това споделеното. Дали, когато имаме сътрудник, имаме задоволително „ персонален въздух ”? Това е друга тематика, ще кажете. Не напълно. Защото колкото по-малко е жилището, в което живеем, толкоз по-малка е и вероятността да сме на повече крачки разстояние от Него или Нея. Надничането е монитора на компютъра е непроменяемо или ритуалите ни след баня стават обект на любознание: " Защо се мажеш с крем? " " Как го вършиме това дамите? " Психолозите поучават в никакъв случай да не избираме жилище с по-малко от две независими стаи, когато сме двама. Напълно разбираемо. Понякога усамотяването е по-необходимо и от въздуха даже. За да заредим батериите и да погледнем с схващане на индивида до нас, не би трябвало да сме непрекъснато с него.
А другояче...домашният уют постоянно не е това, което си представяте. Дали го разбирате вярно може да си отговорите единствено вие. За мен той е най-много в това да се прибера и да видя огромния плюшен заек на щерка си, легнал на пода в хола...и тъкмо това ме прави щастлива. Вероятно комфортът е повече обич, в сравнение с сгънати облекла, нали?
С какво изпълвате пространството? Имате навика да трупате доста движимости, пристрастени ли сте към вашите „ нещица ” и предпочитате ли те постоянно да са в ред? На Диоген му е било належащо единствено едно буре, с цел да се усеща добре в кожата си. През 1972 година пък японците изобретяват първите „ капсулни ” жилища с размери 4 на 2,5 метра. За щата Охайо да вземем за пример, минималният размер на жилищното пространство е не по-малко от 168 квадратни метра, което съгласете се, несъмнено си е един дребен „ замък ”, сравнявайки го с домовете, които обитаваме тук в нашата страна. Размерът има значение, само във връзка с изобретателността, само че не мислете, че мястото не стига, единствено тъй като жилището е малко. Не бързайте да трупате и обзавеждате, оставяйте пространствата празни и леки и се отразявайте свободно в тях с движимости, които ви носят дълбока наслада. Разчиствайте в точния момент белезите от остарялото Аз. Сега стигаме и до въпроса дали сте склонни да събирате повече движимости, в сравнение с ви трябват и елементарно ли се отървавате от тях в името и на други промени? Вещите ни приютяват, само че ни и вършат подвластни, привързваме се прочувствено. Доказано е, че хората, които се разделят с лекост с предмети, които са пазили в продължение на десетилетия, са доста по-освободени в съзнанието си от останалите, които считат, че движимостите са неизменима част от домашния уют. В един миг се оказва, че тези предмети са неизменима част и от мозъците ни - част, която ни затормозва неизбежно. Робувате ли на дома си? Нима не сте се чувствали по този начин, като че ли губите надзор над дома, в който живеете? Опитвате се да подредите и тук, и там, да избършете праха и в едната, и в другата, и в третата стая, и когато това не ви се получава, стартирате да се потискате, стресирате и даже паникьосвате. Вероятно за някои от вас звучи безумно, единствено че за други това е самата реалност. И в случай че би трябвало да дам персонален образец, бих споделила, че в никакъв случай не излизам от у дома без да съм си оправила леглото. Може да не звучи изключително добре, само че въпреки всичко - контролът над дома и неговата прелест, практичност и непорочност, постоянно се оказва повече от наложителен, с цел да се усещаме удобно в него. Отделяте ли повече време за грижа за пространството, вместо да прекарате време в него? Дори да е разбъркано и прашно, не правете драма от това. Не се престаравайте да миете, чистите и подреждате, тъй като действително видяно това ви време е изгубено. Да, това не значи да занемарите дома си, само че помислете добре над обстоятелството, че удовлетворението от чистенето е празно задоволство. Друг проблем е декорацията В момента е цялостно с движимости за хубост на дома. Обикаляме магазини, съчетаваме, обновяваме. И не съумяваме да се радваме от толкоз обгрижване. Може би щастието и уютът са по-прости - малко разхвърляни списания, чаша от одтавна изпит чай, която обичате и е безценен спомен. Понякога се унасяте да я съзерцавате и да си спомняте нещо... Уютът не е единствено непорочност и подреденост и всеки го знае. Запомнете го и вие и не губете време в безсмислени действия. Когато го споделяте, всичко ли споделяте? Говорейки за персонално пространство, няма по какъв начин да не споменем и това споделеното. Дали, когато имаме сътрудник, имаме задоволително „ персонален въздух ”? Това е друга тематика, ще кажете. Не напълно. Защото колкото по-малко е жилището, в което живеем, толкоз по-малка е и вероятността да сме на повече крачки разстояние от Него или Нея. Надничането е монитора на компютъра е непроменяемо или ритуалите ни след баня стават обект на любознание: " Защо се мажеш с крем? " " Как го вършиме това дамите? " Психолозите поучават в никакъв случай да не избираме жилище с по-малко от две независими стаи, когато сме двама. Напълно разбираемо. Понякога усамотяването е по-необходимо и от въздуха даже. За да заредим батериите и да погледнем с схващане на индивида до нас, не би трябвало да сме непрекъснато с него. А другояче...домашният уют постоянно не е това, което си представяте. Дали го разбирате вярно може да си отговорите единствено вие. За мен той е най-много в това да се прибера и да видя огромния плюшен заек на щерка си, легнал на пода в хола...и тъкмо това ме прави щастлива. Вероятно комфортът е повече обич, в сравнение с сгънати облекла, нали?
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ