Фаталната жена Дора Конова в любовен триъгълник с Яворов и Лора
В книгата за първи път, цели 48 година след гибелта й, е оповестен цялостният дневник на Дора Конова, в това число със задраскванията и редакциите, правени персонално от нея, с в детайли изложение на годините и дните, в които Дора непроменяемо участва в живота на Лора и Яворов. Тя е директен очевидец и участник в разигралата се драма Яворов - Лора. След съдбовните изстрели Дора е демонизирана от обществото като извършител на нещастието. За нея няма към този момент живот в София и тя бяга в провинцията, става учителка, а в края на живота си живее в старешки дом, заровена е в общ гроб.
- Г-н Величков, книгата ти още е в предпремиера, а към този момент не се намира по книжарниците. Ще стане ли “Книга на годината”?
- Това единствено читателите ще кажат. Аз добросъвестно представям за първи път цялостния дневник на съдбовната Дора Конова. Дора е имала неконсумиран къс брак с Кремен, тъй като се е влюбила в Яворов. В дневника си във съдбовната зимна нощ на 30 ноември 1913 година, когато се прибират и вървят по улицата дружно с Лора, Дора Конова написа: “Аз мислех: “На живот и на гибел с Яворов”. Бях сигурна, че на другия ден Яворов ще уреди въпроса с Лора и Кремен и ще пристигна да ме води - в замък или барака ми беше напълно безразлично...”
- Значи е имало любовен триъгълник: Лора, Яворов, Дора Конова? Според дневника, Лора непрекъснато манипулира и двамата, подтиква ги даже, “наблюдава ги”, играе си с огъня с едно грубо любознание и тормоз към себе си и мъжа си Пейо. Правила го е и с други дами.
- Като книжовен историк, моят свят е светът на мъртвите писатели. Колкото ориста и хората са били по-жестоки към тях, толкоз повече съм се амбицирал да направя нещо за тях. От 1985 година насам през очите ми минаха писмен знак по писмен знак творбите на Яна Язова, четирилогията на Фани Попова-Мутафова “Асеновци”, антологията “1943”, “Запомни ме” на Вероника Здравкова, “Дилетант” на Чавдар Мутафов, “Тъмни зори” на Кирил Христов, “Между пустинята и живота” на Николай Райнов, “Иван Милев” на Евдокия Петева-Филова, “Изобретателят” на Борис Шивачев, “Княжество България” от Г. Димитров, “Кръв” на Константин Константинов и други Все забранявани, цензурирани, скрити за четене произведения. Но към този момент са налични!
- Последна в листата ти е Дора Конова и нейните мемоари “Лора, Яворов и аз “...
- Оставих я за тази година, с цел да отбележа 65-годишнината си. През 2013 година излезе последната ми авторска книга - “Какво хапнаха и пийнаха великите българи”, в която имам текст за Яворов. Разглеждайки архива му, подарен от Ганка Найденова-Стоилова, негова племенница, на Националната библиотека, попаднах на копие от спомените на Дора Конова. Реших, че каквито и да са реакциите на явороведи или родственици на засегнатите в спомените лица, те би трябвало да излязат в цялостния си вид.
- Потръпна ли от това, че влизаш в един съкровен свят от трима?
- В този съкровен свят влиза кой ли не и не в това е казусът. А по какъв начин, излизайки от него, го осмисляш. Аз считам, че появяването на спомените на Дора Конова, предшествани от новото издание на “Романът на Яворов” на някогашния брачен партньор на Дора Конова - Михаил Кремен, са задоволителен материал за размисъл. И покачване още веднъж на въпроса: “Кой кого умъртви - Лора Яворов или Яворов Лора?”.
- Какво най те впечатли от прочетените страници на “Малката годеница”, както Лора назовава непрекъснато Дора Конова?
- Спомените са написани вълнуващо и наблюдават кинематографично фамилна драма, разиграла се не на сцената, а в действителността съгласно мен. Режисьор на драмата е Лора Каравелова, тя е изпълнителка и на основната роля, а другите две функции е отредила на Яворов и на Конова. Спомените около другото разкриват за какво при постоянните кавги от ревнивост, които Лора Каравелова устройва на Яворов, нещастието се случва тъкмо след сбирката у Тихови. Най-напред трябваше да издиря и други копия на ръкописа на Дора Конова, още повече че в копието на Ганка Найденова имаше неналичия. Понеже през 1977 година са оповестени 3 фрагмента във вестник “Труд” от копие в Института по литература към Българска академия на науките, попитах първо там, само че ми дадоха отговор, че копието не е налично. Отидох в къщата музей “Яворов”. Там копието беше напълно друго, прередактирано, изсушено, само че в него липсваха същите страници. Едно прикрепено писмо към копието - във връзка гибелта на Конова, което разгласих при започване на книгата “Лора, Яворов и аз”, ме насочи към старческия дом в с. Фатово, Смолянско. Обадих се. Управителката общително ми изясни, че Дора Конова е заровена в общото гробище на дома, без надгробен камък.
В смолянския списък се оказа, че няма ръкопис на Дора. Отидох в ЦДА, където има фонд на Дора Конова, и почнах да поръчвам всичко. В този фонд има две копия с ръкописни ремонти на спомените, правени от Дора Конова до последно. Именно тези две копия употребих, като съм възстановил всички съкращения. Всичко от Дора Конова е конфискувано и два дни след гибелта й постъпва в ЦДА. Затова всеки ред на свидетел, открит през днешния ден и оповестен, е скъп. Неслучайно на Запад в архивите се пазят до последното листче. А какво да кажем за спомените на Дора Конова, която несправедливо е упреквана като флиртаджийка и виновница за края на Лора Каравелова!? Цял живот й се отхвърля да опише по какъв начин тя вижда случилото се, а и десетилетия след гибелта й нейните мемоари не можеше да излязат в цялостния си вид.
Михаил Кремен сред гробовете на Яворов и Лора Каравелова
- Потресен ли си? Можеш ли да вземеш страна, като си прочел всичко?
- Не, след случая “Яна Язова” няма какво да ме впечатли. Все пък съм покъртен, когато съпоставях писмата на Лора със спомените на Дора Конова. Индиректно тя изяснява за какво Дора е предпочетена от Яворов пред Лора. Но не мога да взема страна, тъй като надали някой би желал да бъде замесен в сходна драма като Дора Конова, която опустошава целия й живот. В едно писмо от 26 септември 1954 година на Михаил Кремен до Христо Радевски (ученик на Дора Конова и покровител за издаването на спомените й) Кремен си изпуска нервите. След куп обиди по неин адрес и гняв, че се е развела с него и не му е разрешила да употребява брака, Кремен написа: “Защо всички се пазят от мисълта, че двама към този момент съзрели мъже - един Поет и едно уютно отказващо да порасне в неговата сянка огромно момче - са съумели да трансферират своите дялове от виновността на безгласното и “посредствено” създание, което е имало нещастието да се озове сред тях? И за какво им оказва помощ цялото общество, трансформирайки Дора в изкупителна жертва?”.
- Поетът е Яворов, непорасналото момче е Кремен, нали?
- Да, писмото е намерено от Евелина Белчева. Да попитам: Ако Дора Конова е била “посредствено” създание, то тогава за какво Кремен не я не помни, а й отмъщава с двутомника си за Яворов, излязъл чак през 1960-1965 година? Само мемоари или освен това е написала Дора Конова? Тя е направила следствия, част от които по-късно са огласени от други, само че без да се загатва, че са нейни. Но спомените й в действителност получават детайли на модерните през днешния ден психотрилъри. Лора Каравелова би била почтена героиня на разказ на Стивън Кинг, а Яворов на Джон Гришам.
- Имаш огромния късмет да си основател на книгата на годината. За сходно нещо в чужбина щеше да получиш кой знае какви пари?
- Появата на книгата “Лора, Яворов и аз “ не е за хонорар, а за коригиране на една дълголетна неправда. И аз, и издателството “Библиотека България” я направихме с обич и като реверанс пред една несправедливо оплюта българка. Искахме и успяхме, 48 години след гибелта й, да й дадем думата. Най-сетне.
Дора Конова, Лора Каравелова и Яворов (от ляво на дясно)
- Г-н Величков, книгата ти още е в предпремиера, а към този момент не се намира по книжарниците. Ще стане ли “Книга на годината”?
- Това единствено читателите ще кажат. Аз добросъвестно представям за първи път цялостния дневник на съдбовната Дора Конова. Дора е имала неконсумиран къс брак с Кремен, тъй като се е влюбила в Яворов. В дневника си във съдбовната зимна нощ на 30 ноември 1913 година, когато се прибират и вървят по улицата дружно с Лора, Дора Конова написа: “Аз мислех: “На живот и на гибел с Яворов”. Бях сигурна, че на другия ден Яворов ще уреди въпроса с Лора и Кремен и ще пристигна да ме води - в замък или барака ми беше напълно безразлично...”
- Значи е имало любовен триъгълник: Лора, Яворов, Дора Конова? Според дневника, Лора непрекъснато манипулира и двамата, подтиква ги даже, “наблюдава ги”, играе си с огъня с едно грубо любознание и тормоз към себе си и мъжа си Пейо. Правила го е и с други дами.
- Като книжовен историк, моят свят е светът на мъртвите писатели. Колкото ориста и хората са били по-жестоки към тях, толкоз повече съм се амбицирал да направя нещо за тях. От 1985 година насам през очите ми минаха писмен знак по писмен знак творбите на Яна Язова, четирилогията на Фани Попова-Мутафова “Асеновци”, антологията “1943”, “Запомни ме” на Вероника Здравкова, “Дилетант” на Чавдар Мутафов, “Тъмни зори” на Кирил Христов, “Между пустинята и живота” на Николай Райнов, “Иван Милев” на Евдокия Петева-Филова, “Изобретателят” на Борис Шивачев, “Княжество България” от Г. Димитров, “Кръв” на Константин Константинов и други Все забранявани, цензурирани, скрити за четене произведения. Но към този момент са налични!
- Последна в листата ти е Дора Конова и нейните мемоари “Лора, Яворов и аз “...
- Оставих я за тази година, с цел да отбележа 65-годишнината си. През 2013 година излезе последната ми авторска книга - “Какво хапнаха и пийнаха великите българи”, в която имам текст за Яворов. Разглеждайки архива му, подарен от Ганка Найденова-Стоилова, негова племенница, на Националната библиотека, попаднах на копие от спомените на Дора Конова. Реших, че каквито и да са реакциите на явороведи или родственици на засегнатите в спомените лица, те би трябвало да излязат в цялостния си вид.
- Потръпна ли от това, че влизаш в един съкровен свят от трима?
- В този съкровен свят влиза кой ли не и не в това е казусът. А по какъв начин, излизайки от него, го осмисляш. Аз считам, че появяването на спомените на Дора Конова, предшествани от новото издание на “Романът на Яворов” на някогашния брачен партньор на Дора Конова - Михаил Кремен, са задоволителен материал за размисъл. И покачване още веднъж на въпроса: “Кой кого умъртви - Лора Яворов или Яворов Лора?”.
- Какво най те впечатли от прочетените страници на “Малката годеница”, както Лора назовава непрекъснато Дора Конова?
- Спомените са написани вълнуващо и наблюдават кинематографично фамилна драма, разиграла се не на сцената, а в действителността съгласно мен. Режисьор на драмата е Лора Каравелова, тя е изпълнителка и на основната роля, а другите две функции е отредила на Яворов и на Конова. Спомените около другото разкриват за какво при постоянните кавги от ревнивост, които Лора Каравелова устройва на Яворов, нещастието се случва тъкмо след сбирката у Тихови. Най-напред трябваше да издиря и други копия на ръкописа на Дора Конова, още повече че в копието на Ганка Найденова имаше неналичия. Понеже през 1977 година са оповестени 3 фрагмента във вестник “Труд” от копие в Института по литература към Българска академия на науките, попитах първо там, само че ми дадоха отговор, че копието не е налично. Отидох в къщата музей “Яворов”. Там копието беше напълно друго, прередактирано, изсушено, само че в него липсваха същите страници. Едно прикрепено писмо към копието - във връзка гибелта на Конова, което разгласих при започване на книгата “Лора, Яворов и аз”, ме насочи към старческия дом в с. Фатово, Смолянско. Обадих се. Управителката общително ми изясни, че Дора Конова е заровена в общото гробище на дома, без надгробен камък.
В смолянския списък се оказа, че няма ръкопис на Дора. Отидох в ЦДА, където има фонд на Дора Конова, и почнах да поръчвам всичко. В този фонд има две копия с ръкописни ремонти на спомените, правени от Дора Конова до последно. Именно тези две копия употребих, като съм възстановил всички съкращения. Всичко от Дора Конова е конфискувано и два дни след гибелта й постъпва в ЦДА. Затова всеки ред на свидетел, открит през днешния ден и оповестен, е скъп. Неслучайно на Запад в архивите се пазят до последното листче. А какво да кажем за спомените на Дора Конова, която несправедливо е упреквана като флиртаджийка и виновница за края на Лора Каравелова!? Цял живот й се отхвърля да опише по какъв начин тя вижда случилото се, а и десетилетия след гибелта й нейните мемоари не можеше да излязат в цялостния си вид.
Михаил Кремен сред гробовете на Яворов и Лора Каравелова
- Потресен ли си? Можеш ли да вземеш страна, като си прочел всичко?
- Не, след случая “Яна Язова” няма какво да ме впечатли. Все пък съм покъртен, когато съпоставях писмата на Лора със спомените на Дора Конова. Индиректно тя изяснява за какво Дора е предпочетена от Яворов пред Лора. Но не мога да взема страна, тъй като надали някой би желал да бъде замесен в сходна драма като Дора Конова, която опустошава целия й живот. В едно писмо от 26 септември 1954 година на Михаил Кремен до Христо Радевски (ученик на Дора Конова и покровител за издаването на спомените й) Кремен си изпуска нервите. След куп обиди по неин адрес и гняв, че се е развела с него и не му е разрешила да употребява брака, Кремен написа: “Защо всички се пазят от мисълта, че двама към този момент съзрели мъже - един Поет и едно уютно отказващо да порасне в неговата сянка огромно момче - са съумели да трансферират своите дялове от виновността на безгласното и “посредствено” създание, което е имало нещастието да се озове сред тях? И за какво им оказва помощ цялото общество, трансформирайки Дора в изкупителна жертва?”.
- Поетът е Яворов, непорасналото момче е Кремен, нали?
- Да, писмото е намерено от Евелина Белчева. Да попитам: Ако Дора Конова е била “посредствено” създание, то тогава за какво Кремен не я не помни, а й отмъщава с двутомника си за Яворов, излязъл чак през 1960-1965 година? Само мемоари или освен това е написала Дора Конова? Тя е направила следствия, част от които по-късно са огласени от други, само че без да се загатва, че са нейни. Но спомените й в действителност получават детайли на модерните през днешния ден психотрилъри. Лора Каравелова би била почтена героиня на разказ на Стивън Кинг, а Яворов на Джон Гришам.
- Имаш огромния късмет да си основател на книгата на годината. За сходно нещо в чужбина щеше да получиш кой знае какви пари?
- Появата на книгата “Лора, Яворов и аз “ не е за хонорар, а за коригиране на една дълголетна неправда. И аз, и издателството “Библиотека България” я направихме с обич и като реверанс пред една несправедливо оплюта българка. Искахме и успяхме, 48 години след гибелта й, да й дадем думата. Най-сетне.
Дора Конова, Лора Каравелова и Яворов (от ляво на дясно)
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ