Спомени и бележки: Първият варненски водопровод
В книгата си „ Спомени и бележки ” Иван Церов (кмет на Варна в интервала 1909-1912 г.) споделя за полагането на главния камък на първия варненски тръбопровод, споделят от Регионална библиотека " Пенчо Славейков " - Варна.
„ На 11 октомври 1909 година се извърши безшумно, само че с покъртителен ред едно значимо празненство по основните общински строителни предприятия на град Варна – водоснабдяването: полагане главния камък по каптажа на водите в Хайдушки дол (Харами дере). За тази цел целият Варненски общински съвет, дружно с окръжния шеф Д. Ралчов, отидохме рано сутринта в Харами дере, находящо се 23 километра западно от Варна в една живописна и в цялостно мълчание гористо-проломна околност.
След водосвета, осъществен от свещеника на село Руслар, държах тирада за огромното значение на предприятието по най-насъщното публично наше богатство – водоснабдяването на града ни, за което и за канализацията е подписан и осеммилионният заем при кметуването на доктор Пюскюлиев, прочетох акта, подписахме го и го поставихме с всички типове български монети в едно херметическо затворено стъкло, което се зазида в преднамерено издълбания за задачата камък. Общинският консултант Саркис Хаджолян – фотограф по занимание – фотографира извора и присъствуващите. Времето беше много хладно – почна даже да превалява сняг.
На обеда, даден от бизнесмена на водопровода Благой Пейчев, се държаха здравици за наред дотъкмяване на водопровода. Пяха се и национални песни, изключително хайдушки – нещо, което прекалено много отговаряше на тази в действителност хайдушка околност. Градският инженер по водопровода, Петър Бончев – човек работлив, преносим, почтен, постоянно угодлив – и оня на бизнесмена Хр. Станишев, дадоха някои изяснения по залавянето на водата, измерваха какво количество вода ще дават на секунда петте извора от скалите в Харами дере, доказваха, че тази вода е предостатъчна за града Варна, описваха качеството й, вървежа на предприятието, водоснабдителната мрежа и други
Да, водата бе задоволителна за тогавашния 40-хиляден град, но по никакъв начин не за настоящия 70-хиляден, изключително при презмерното и погрешно негово разгръщане на повърхност, та и като курорт. Връщането стана през Дикили-таш, дето разгледахме забавните изправени камъни. ”
До 1911 година водопроводът черпи води от изворите „ Харами дере ” и от лозята на „ Соук Солар ” и „ Теке Караач ”, ситуирани на южните скатове на Франгенското плато. Водопроводът е построен с оловни тръби вид „ клюнк, бурия ”. Така, обирайки водите на трите извора, водопроводът е доставял на варненци 30 литра вода в секунда.
Постепенно от 1914 до 1934 година в него се вливат новокаптираните извори при с. Елеч (Доброглед), с. Аджемлер (Аксаково) и от „ Кемер-дере ”. От 1934-1936 година в употреба е пуснат Батовският тръбопровод. Съоръжението е измежду огромните достижения за своето време, а Варна е измежду дребното градове у нас, които се водоснабдяват с помпени станции.
За водопровода може да прочетете в книгата в отдел „ Регионална история ” на „ Република България Пенчо Славейков ”.
Иван Церов е роден на 26 март 1857 година в село Церова Курия, Великотърновско. Завършва богословско учебно заведение при Лясковски манастир. Учител е в родното си село, Габрово, Свищов, Варна. Във Варна е назначен за учител по български език и литература в Мъжката и Девическата гимназии.
През 1890 година става контрольор във Варненското образователно окръжие. През тези години той сформира и издава " Христоматия по българска литература за междинните учебни заведения ".
По време на ръководството на Церов през есента на 1909-та в м. " Харами-дере " се поставя главния камък по каптажа на варненския тръбопровод. Общинският бюджет за 1910 година обезпечава средства за създаване на нови улици, мостове, канализация, публични здания. През мандата на Иван Церов се построяват 4 нови учебни заведения и 4 квартални хали. Той внася предложение за създаване на електрическа мрежа в града.
Иван Церов е уредник на честването през 1911-та на " 50-годишнината на Първото българско учебно заведение във Варна " и по негово предложение се взема решение 9 улици да се именуват на видни просветители и възрожденци.
Церов умира на 18 януари 1938 година във Варна.
„ На 11 октомври 1909 година се извърши безшумно, само че с покъртителен ред едно значимо празненство по основните общински строителни предприятия на град Варна – водоснабдяването: полагане главния камък по каптажа на водите в Хайдушки дол (Харами дере). За тази цел целият Варненски общински съвет, дружно с окръжния шеф Д. Ралчов, отидохме рано сутринта в Харами дере, находящо се 23 километра западно от Варна в една живописна и в цялостно мълчание гористо-проломна околност.
След водосвета, осъществен от свещеника на село Руслар, държах тирада за огромното значение на предприятието по най-насъщното публично наше богатство – водоснабдяването на града ни, за което и за канализацията е подписан и осеммилионният заем при кметуването на доктор Пюскюлиев, прочетох акта, подписахме го и го поставихме с всички типове български монети в едно херметическо затворено стъкло, което се зазида в преднамерено издълбания за задачата камък. Общинският консултант Саркис Хаджолян – фотограф по занимание – фотографира извора и присъствуващите. Времето беше много хладно – почна даже да превалява сняг.
На обеда, даден от бизнесмена на водопровода Благой Пейчев, се държаха здравици за наред дотъкмяване на водопровода. Пяха се и национални песни, изключително хайдушки – нещо, което прекалено много отговаряше на тази в действителност хайдушка околност. Градският инженер по водопровода, Петър Бончев – човек работлив, преносим, почтен, постоянно угодлив – и оня на бизнесмена Хр. Станишев, дадоха някои изяснения по залавянето на водата, измерваха какво количество вода ще дават на секунда петте извора от скалите в Харами дере, доказваха, че тази вода е предостатъчна за града Варна, описваха качеството й, вървежа на предприятието, водоснабдителната мрежа и други
Да, водата бе задоволителна за тогавашния 40-хиляден град, но по никакъв начин не за настоящия 70-хиляден, изключително при презмерното и погрешно негово разгръщане на повърхност, та и като курорт. Връщането стана през Дикили-таш, дето разгледахме забавните изправени камъни. ”
До 1911 година водопроводът черпи води от изворите „ Харами дере ” и от лозята на „ Соук Солар ” и „ Теке Караач ”, ситуирани на южните скатове на Франгенското плато. Водопроводът е построен с оловни тръби вид „ клюнк, бурия ”. Така, обирайки водите на трите извора, водопроводът е доставял на варненци 30 литра вода в секунда.
Постепенно от 1914 до 1934 година в него се вливат новокаптираните извори при с. Елеч (Доброглед), с. Аджемлер (Аксаково) и от „ Кемер-дере ”. От 1934-1936 година в употреба е пуснат Батовският тръбопровод. Съоръжението е измежду огромните достижения за своето време, а Варна е измежду дребното градове у нас, които се водоснабдяват с помпени станции.
За водопровода може да прочетете в книгата в отдел „ Регионална история ” на „ Република България Пенчо Славейков ”.
Иван Церов е роден на 26 март 1857 година в село Церова Курия, Великотърновско. Завършва богословско учебно заведение при Лясковски манастир. Учител е в родното си село, Габрово, Свищов, Варна. Във Варна е назначен за учител по български език и литература в Мъжката и Девическата гимназии.
През 1890 година става контрольор във Варненското образователно окръжие. През тези години той сформира и издава " Христоматия по българска литература за междинните учебни заведения ".
По време на ръководството на Церов през есента на 1909-та в м. " Харами-дере " се поставя главния камък по каптажа на варненския тръбопровод. Общинският бюджет за 1910 година обезпечава средства за създаване на нови улици, мостове, канализация, публични здания. През мандата на Иван Церов се построяват 4 нови учебни заведения и 4 квартални хали. Той внася предложение за създаване на електрическа мрежа в града.
Иван Церов е уредник на честването през 1911-та на " 50-годишнината на Първото българско учебно заведение във Варна " и по негово предложение се взема решение 9 улици да се именуват на видни просветители и възрожденци.
Церов умира на 18 януари 1938 година във Варна.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ