Вонегът и битката му срещу оръжията
В книгата си „ Съдби по-лоши от гибелта “, Вонегът споделя, че с татко си е бил член на националната асоциация за владеене на огнестрелно оръжие. Самият Вонегът е бил доста добър с оръжие и израствайки в Индианаполис през 30-те години на предишния век, той постоянно поддържал един добър боеприпас от оръжия.
Понякога ги показвал на своите посетители и можел да показва друг набор от карабини, ловни пушки и антични револвери. Тази тръпка не трае доста дълго. След към 50 години писателят ще признае, че не желае да вижда човек с огнестрелно оръжие в ръката и всичко това не може да бъде толерирано, той самият в никакъв случай не би позволил човек с оръжие в дома си, освен това по никаква причина.
Преди да се появи огромния му триумф при шестия рома, Вонегът разгласява най-различни истории и употребява псевдоними. Това обаче не носи доста триумфи, само че през идващите 20 години ще има репутацията на един от най-големите фантасти в литературата. Преди появяването на „ Кланица 5 “,
Вонегът е на практика никой, а след нея ще бъде издирван за мнения, ще му бъде желано мнение и постоянно ще е в светлината на прожекторите, с цел да бъде освен по-познат на публиката, само че и да успее да завоюва вниманието на още хора. И значително, Кърт се оправя повече от добре, въпреки всичко е доста елементарно да открием, че това е човек, който има необичайно мнение, изключително откакто доста от книгите му обръщат внимание на военния авантюризъм, само че все пак, постоянно приказва срещу насилието в дума и най-често е срещу концепцията за свободно владеене на оръжие.
В една своя пиеса ще се подиграва на Хемингуей за концепцията, че показва оня прославен мъжкарски модел на човек с по-едра физика, деец от Втората Световна война и див запалянко на най-различните типове оръжие. В трето деяние ще накара героя си да съобщи:
„ Този, който има оръжие, има правото да споделя на другите без оръжие, да вършат тъкмо това, което той желае. Това е американският метод. “
Има и други забавни нарицателни за огнестрелното оръжие, да вземем за пример ловната пушка се назовава „ стоманен пенис с дължина от 70-80 сантиметра “. С това е ясно, че Вонегът ясно показва къде тъкмо стои неговата позиция. Краят на същата пиеса е малко по-различен, концепцията на Вонегът е да изпрати основния воин Раян измежду всички останали мъртви герои, които към този момент се намират в парадайса. Странното е, че посланието е ясно – насилието и оръжието са обвързани, само че в никакъв случай не дават съответно решение, въпреки това, тази борба остава единствено прашинка в пустинята, изключително откакто Вонегът е един от дребното, които въобще обръщат внимание.
През 1991 година представителят на оръжейната федерация – Чалртън Хестън е един от хората, които настояват, че няма нищо по-хубаво от американеца, който има право да държи оръжие в дома си и да има дома си и автомобила си. Кърт се майтапи, че по същата логичност е редно да държим и бактериите, които могат да убиват, по ръцете си. Все отново няма разлика сред тях и едно оръжие. В двата случая се приказва за гибел, без значение дали фокусът е към случай или умишлена приложимост.
През годините ще открием, че този създател не стопира да обръща внимание на всичко, което сее гибел. От една страна ще се интересува от основаването на Б-52 бомбардировачите, по-късно ще обърне внимание на атомните бомби, а най-после ще се концентрира и върху обстоятелството, че свободната търговия води до превръщането на обществени събития в най-обикновени кланета. Именно това е историята на „ Кланица 5 “.
Там основният воин има особена пристрастеност към оръжията, само че когато ги оставя на сина си, той просто приключва използването им и декларира, че с това завършва една традиция за даването на смъртоносните машини. Съдбата на оръжията е ясна, те би трябвало просто да ръждясат.
