В книгата Извън рамките“ съм описал част от живота си

В книгата " Извън рамките “ съм описал част от живота си като дете и това, което ме е предиздвикало да желая да разтрошавам рамки – това, което ни задушава, което ни потиска от страна на външния свят и ни пречи да бъдем себе си. Това сподели пътешественикът и фотограф Иван Пастухов в предаването " Един неделен ден по шосето “ на  " Фокус “ . " Аз съм една цялост от сили, които желаят да се изразят и в живота ми тъкмо по този начин стана – в разнообразни интервали съм бил друг с една и съща същина. Накрая открих себе си във фотографията. “

Същността на индивидът е една, сподели още фотографът: " Всеки човек е друг, казусът е по какъв начин се одобряваме между тях и себе си също. Всеки човек може да обогатява това, което носи в себе си. Всеки от нас живее в един общ фиктивен свят, в който всеки е поставил нещо от себе си. Този свят е доста комплициран, желаеме да сложим ред и рамки, и като не съумяваме, стават войни, тъй като не съумяваме. “

Според Иван Пастухов една книга би трябвало да затруднява, с цел да си задава човек въпроси: " Не знам каква е моята книга към момента. Знам, че съм бил откровен когато съм я писал. “

Търсещите хора, пътешествениците си наподобяват. Колкото са по-космополитни, толкоз повече се отделят от масата хора. Пътешествениците са единаци " той е цялостен и самичък, цялостен с това, което открива, и самичък. И е единак, тъй като продължава нататък, да търси, да открива. Но той познава този, който прави същото нещо, стават доста близки за малко време, и след това всеки продължава пътя си. “

Пътешественикът е един изследовател: " Аз диря една достоверност в света, обвързвана с хора, и силата на природата, която ми дава мощ и ме кара да имам вяра, че светът е прелестен. Търсенето няма край. Често пъти търсим нещо, намираме го, по-късно го отхвърляме и продължаваме да търсим нещо друго. “

" Фотографията ми оказа помощ да намеря себе си “, сподели още Иван Пастухов: " Винаги съм желал да пиша. Пиша в епистоларна форма – дневници и писма, с цел да запиша някои болки и наслади, които са ми възбудили да диря и да разтрошавам рамки. Но фотографията е съпричастие и чувството да се спре ходът на времето. Тя е да заковеш времето и то да го заковеш в една обстановка, която ни харесва. Аз спирам времето и се хващам за нещо, което ме изпълва. Това ми дава отговор изцяло: аз мога да диря, да минавам зад хоризонта и да заковавам и времето, и нещата, които ми харесват. Това е фотографията. “