В Клиниката по пневмология и фтизиатрия на Военномедицинска академия (ВМА)

В Клиниката по пневмология и фтизиатрия на Военномедицинска академия (ВМА) направихме изследване при пациенти, преболедували коронавирус още в начало на пандемията. Установихме, че най-честите им недоволства са отмалялост, изнемощялост и мускулната уязвимост, които постоянно не престават с месеци. През първия месец след острата фаза на инфекцията се откриват най-честите затруднения и недоволства. Това съобщи в изявление за БГНЕС доцент Милена Енчева, началник на Клиника по пневмология и фтизиатрия на ВМА.

Т.нар. „ постковид синдром “ е разбиране, което включва всички последствия от коронавирусната зараза, откакто пациентът към този момент е с негативни проби.

„ Белият дроб е прицелен орган на коронавирус и там са най-честите и най-тежките затруднения. Белодробните промени, провокирани от вируса, които всекидневно се назовават „ пневмония “ са в действителност промени в структурата на паренхима и съдовете водещи до разнообразни степени на фиброза и васкулит. Вследствие от това засягане са тежки бактериални инфекции – от елементарна бактериална пневмония, през цирей до формиране на кухини, тежки гъбични инфекции, които с изключение на, че протичат със сериозна симптоматика са и сложни за лекуване. Дихателната непълнота е може би е най-честото затруднение. Много от пациентите, лекувани в болница, даже и без други предхождащи проблеми, не престават кислородолечението у дома до няколко месеца откакто бъдат изписани “, уточни експертът.

По думите й, месеци след прекарана коронавирусна зараза пациентите са доста податливи и доста елементарно развиват разнообразни затруднения и инфекции: “Говорим за уринарни инфекции, сърдечни затруднения, които включват и ритъмни нарушавания, от време на време протичат с хипертония, която доста време не може бъде овладявана медикаментозно. Има и неврологични затруднения, следили сме пациенти с тежки анемии, с проблеми с хемостазата “.

Според пулмолога не без значение е дали човек е прекарал леко COVID-19 или се е налагало болнично лекуване. „ Пациентите, които влизат в болница, най-малко в нашата клиника, са такива с дихателна непълнота. Това е главният аршин за хоспитализация на пациент с COVID-19. Това, че той има някаква степен на дихателна непълнота – от лека до тежка, значи, че има белодробно проваляне от COVID-19 плюс всички останали признаци, които се наслагват. Тежкото белодробно засягане всекидневно е обвързвано и с по-продължителни прояви и затруднения след излекуването на дейна коронавирусна зараза “, разясни доцент Милена Енчева.

„ Постковид синдром “ се следи и при пациенти, които са били на домашно лекуване, като най-честите им недоволства са белодробни и други инфекции.

Често срещан проблем са и тромбозите – при пациенти, които са се лекували у дома, не изключително съответно, при които не се вършат кръвни проучвания, съгласно които избрани индикатори могат да подскажат, че пациентът е заплашен от това затруднение.

„ Такива пациенти могат да се диагностицират след боледуването с белодробна тромбоемболия или с тромбоза на периферни съдове – това е един не доста чест, само че доста сериозен проблем “, регистрира още експертът.

Доц. Милена Енчева уточни, че постоянно пациенти, прекарали по-леко самата болест, по-късно сами търсят консултация с пулмолог или инфекционист, даже и да нямат чувство за съответни признаци. Когато такива са на разположение – по-продължителна, въпреки и лека, кашлица, зной, гръдни болки, неврологична симптоматика или някакъв различен признак, е наложително да бъде потърсена помощ от съответния експерт. Като цяло, рекомендацията е след прекарана коронавирусна зараза да бъде изработен обзор, с цел да се ревизира общото положение на пациента.

„ Понякога, според от симптоматиката и обективните клинични индикатори може да се наложи по-продължително лекуване, което да отнеме до месец, три, а от време на време и шест. Направихме изследване още при започване на пандемията, с първите болни пациенти, които наблюдавахме след острата фаза на инфекцията и установихме, че в границите на шест месеца най-честият признак беше умората. И до момента следим, че пациентите се оплакват най-вече от една адинамия, т.е. изтощение, изнемощялост, мускулна уязвимост доста дълго време след боледуването от COVID-19. След този признак преобладават кашлица, лек зной при физически старания, необясними гръдни болки. Това са едни от най-честите признаци на пациентите, които наблюдаваме след инфекцията “, уточни още доцент Милена Енчева.

Пациентите на болнично лекуване, т.е. тези, при които болестта протича в по-тежка форма, има засягане на белия дроб, с дихателна непълнота, всекидневно развиват хипопротеинемия или намаляване равнището на белтъците в кръвта. Това е обвързвано с доста процеси, до които води самият вирус и последващите инфекции. Заради това за мускулната уязвимост и отмалялост на пациентите се предлага като добавка да одобряват повече белтъчини. „ При някои от по-тежките случаи се стига до венозно вливане на албумини. При множеството пациенти предлагаме даже изсъхнал протеин под формата на хранителна добавка, който те да одобряват известно време “, сподели тя. При по-леко протичане на COVID-19, по думите й, не се постанова някаква специфична рекомендация във връзка с храненето.

От тежестта на протичане на болестта зависи и по какъв начин ще се върнем към нормалната си ежедневна интензивност. Във ВМА са направени рехабилитационни стратегии за пациентите с коронавирусна зараза и с дихателна непълнота. За леките случаи, които не са стигали до болнично лекуване, не се постанова след това да се прави някаква рехабилитация.

Доц. Милена Енчева акцентира, че честа процедура във ВМА е пациентите да се съветват с психолог или психиатър: „ В доста интернационалните управления се обръща внимание на смисъла на психическата поддръжка по време на заболяването и по-късно, изключително при тежкопротичащите случаи “.

Специалистът акцентира като главен претекст за имунизацията обстоятелството, че даже и при заразяване и с позитивна проба за COVID-19, не се развиват признаци, или те са в пъти по-леки спрямо тези при неимунизираните. „ В момента, в нашата клиника 90% от пациентите с дихателна непълнота, т.е. те са тежко заболели, са неимунизирани. Да, има 5 до 10 %, които са ваксинирани и боледуват, някои от тях развиват даже дихателна непълнота, само че тя е доста по-лека, изписваме ги доста по-бързо. Обикновено това са пациенти, които имат други съпътстващи болести “, безапелационна е доцент Милена Енчева.