Планета в планетата: Учените потвърдиха наличието на твърда структура в земното ядро
В класическия разказ, оповестен от Жул Верн през 1864 година, " Пътешествие до центъра на Земята ", авантюристите, искащи да изследват вътрешността на планетата, се спускат през исландски вулкан в голям под земята свят, обитаем с праисторически същества. Истинският център на Земята не може да се съпоставя с тази фантастична визия, а в някои връзки действителността е даже по-драматична, оповестява Ройтерс, представен от Аджерпрес.
Във вторник учени оповестиха, че интензивно проучване на земните глъбини, учредено на държанието на сеизмичните талази по време на мощни трусове, е удостоверило съществуването на отчетлива конструкция в ядрото на нашата планета - извънредно гореща твърда топка от желязо и никел с диаметър към 1350 км.
Диаметърът на Земята е към 12 750 километра. Вътрешната конструкция на другата ни планета се състои от четири пласта: външна скална кора, по-късно скална тога, външно магмено ядро и твърдо вътрешно ядро. Това железно вътрешно ядро, с диаметър към 2440 км, е намерено през 30-те години на предишния век, също въз основа на сеизмични талази, преминаващи през Земята. През 2002 година учените развиват концепцията, че навътре в това ядро има вътрешна част, отделена от останалата, конструкция, сходна на кукла Матрьошка. Все по-усъвършенстваното съоръжение за сеизмичен мониторинг удостовери този факт.
Земетресенията провокират сеизмични талази, които минават през планетата и могат да разкрият контурите на нейната вътрешна конструкция посредством изменящата се форма на вълните. Досега учените са съумели да открият талази, които са се популяризирали най-много два пъти от едната страна на Земята до другата и назад. В новото проучване са оценени талази от 200 трусове с магнитуд над 6, които са се отразили като топчета за пинг-понг до пет пъти навътре в планетата.
" Възможно е да знаем повече за повърхността на други далечни небесни тела, в сравнение с за дълбоката сърцевина на нашата планета ", споделя сеизмологът Тхан-Сон Фам от Австралийския народен университет в Канбера, водещ създател на проучването, оповестено в научното списание Nature Communications. " Анализирахме цифрови данни за придвижването на земната повърхнина, известни като сеизмограми, от огромни трусове през последното десетилетие. Нашето проучване стана допустимо с помощта на невижданото разширение на световните сеизмични мрежи ", добавя Фам.
Външната обвивка на вътрешното ядро и неотдавна доказаната му вътрешна сфера са задоволително горещи, с цел да се разтопят, само че резервират твърдото си положение на твърда сплав от желязо и никел под голямото налягане от центъра на Земята.
" Харесва ми да мисля за вътрешното ядро като за планета в планетата. То в действителност е твърдо кълбо, с размерите на Плутон и малко по-малко от Луната ", споделя Хрвое Ткалчич, геофизик от Австралийския народен университет и съавтор на проучването. " Ако по някакъв метод успеем да разглобим Земята, като премахнем мантията и течното ѝ външно ядро, вътрешното ядро ще се появи ослепително като звезда. Неговата температура се прави оценка на към 5500-6000 градуса по Целзий, сходно на температурата на повърхността на Слънцето ", споделя той.
Преходът от външното ядро към вътрешната сфера наподобява е по-скоро еволюционен, в сравнение с внезапен, означи Фам. Изследователите са съумели да разграничат двата района, тъй като сеизмичните талази са работили по друг метод сред тях. " Това може да се дължи на особеното нареждане на стоманените атоми при високи температури и налягания или на пожеланото нареждане на растящите кристали ", сподели Фам.
Вътрешното ядро постепенно усилва размерите си за сметка на външното ядро посредством сгъстяване на разтопените материали при последователното изстудяване на Земята - както се случва от образуването ѝ преди към 4,5 милиарда години.
" Латентната топлота, отделяна по време на втвърдяването на вътрешното ядро на Земята, провокира конвекция в течното външно ядро, което генерира геомагнитното поле на Земята ", сподели Фам. " Животът на Земята е предпазен от нездравословните галактически лъчи и не би бил вероятен без такова магнитно поле ", добавя откривателят. /БГНЕС
Във вторник учени оповестиха, че интензивно проучване на земните глъбини, учредено на държанието на сеизмичните талази по време на мощни трусове, е удостоверило съществуването на отчетлива конструкция в ядрото на нашата планета - извънредно гореща твърда топка от желязо и никел с диаметър към 1350 км.
Диаметърът на Земята е към 12 750 километра. Вътрешната конструкция на другата ни планета се състои от четири пласта: външна скална кора, по-късно скална тога, външно магмено ядро и твърдо вътрешно ядро. Това железно вътрешно ядро, с диаметър към 2440 км, е намерено през 30-те години на предишния век, също въз основа на сеизмични талази, преминаващи през Земята. През 2002 година учените развиват концепцията, че навътре в това ядро има вътрешна част, отделена от останалата, конструкция, сходна на кукла Матрьошка. Все по-усъвършенстваното съоръжение за сеизмичен мониторинг удостовери този факт.
Земетресенията провокират сеизмични талази, които минават през планетата и могат да разкрият контурите на нейната вътрешна конструкция посредством изменящата се форма на вълните. Досега учените са съумели да открият талази, които са се популяризирали най-много два пъти от едната страна на Земята до другата и назад. В новото проучване са оценени талази от 200 трусове с магнитуд над 6, които са се отразили като топчета за пинг-понг до пет пъти навътре в планетата.
" Възможно е да знаем повече за повърхността на други далечни небесни тела, в сравнение с за дълбоката сърцевина на нашата планета ", споделя сеизмологът Тхан-Сон Фам от Австралийския народен университет в Канбера, водещ създател на проучването, оповестено в научното списание Nature Communications. " Анализирахме цифрови данни за придвижването на земната повърхнина, известни като сеизмограми, от огромни трусове през последното десетилетие. Нашето проучване стана допустимо с помощта на невижданото разширение на световните сеизмични мрежи ", добавя Фам.
Външната обвивка на вътрешното ядро и неотдавна доказаната му вътрешна сфера са задоволително горещи, с цел да се разтопят, само че резервират твърдото си положение на твърда сплав от желязо и никел под голямото налягане от центъра на Земята.
" Харесва ми да мисля за вътрешното ядро като за планета в планетата. То в действителност е твърдо кълбо, с размерите на Плутон и малко по-малко от Луната ", споделя Хрвое Ткалчич, геофизик от Австралийския народен университет и съавтор на проучването. " Ако по някакъв метод успеем да разглобим Земята, като премахнем мантията и течното ѝ външно ядро, вътрешното ядро ще се появи ослепително като звезда. Неговата температура се прави оценка на към 5500-6000 градуса по Целзий, сходно на температурата на повърхността на Слънцето ", споделя той.
Преходът от външното ядро към вътрешната сфера наподобява е по-скоро еволюционен, в сравнение с внезапен, означи Фам. Изследователите са съумели да разграничат двата района, тъй като сеизмичните талази са работили по друг метод сред тях. " Това може да се дължи на особеното нареждане на стоманените атоми при високи температури и налягания или на пожеланото нареждане на растящите кристали ", сподели Фам.
Вътрешното ядро постепенно усилва размерите си за сметка на външното ядро посредством сгъстяване на разтопените материали при последователното изстудяване на Земята - както се случва от образуването ѝ преди към 4,5 милиарда години.
" Латентната топлота, отделяна по време на втвърдяването на вътрешното ядро на Земята, провокира конвекция в течното външно ядро, което генерира геомагнитното поле на Земята ", сподели Фам. " Животът на Земята е предпазен от нездравословните галактически лъчи и не би бил вероятен без такова магнитно поле ", добавя откривателят. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ