Дойче веле: Петилетка по китайски или капитализъм по комунистически
В Китай към момента се одобряват петгодишни проекти, без значение, че стопанската система на страната значително е сложена на пазарни основи. Правителството залага на трайно развиване и битка против бедността, отбелязва в специфичен разбор Дойче веле. В съпоставяне със 70-те години на предишния век, сегашен Китай е напълно друго място. От извънредно бедна страна в Третия свят, той израсна до втората най-голяма стопанска система на земното кълбо. Ако благосъстоянието преди се смяташе за нещо непристойно, през днешния ден заможните китайци обичат да демонстрират на обществото с какво разполагат.
Многобройните небостъргачи напряко дърпат към небето огромните градове, а там, където преди се движеха единствено колела, към този момент са се ширнали автомагистрали с по шест ленти за придвижване, които така и не съумяват да поемат големия поток от коли. Колкото и неуместно да звучи, таман Комунистическата партия изведе страната на пътя към капитализма.
Има обаче един централен детайл на китайската политика, който си остава неизменен и до през днешния ден, без значение от всички промени: въпреки че значително действа въз основата на пазарните закони, втората в света стопанска система към момента приема петгодишни проекти за развиване. Те обаче главно се разграничават от петилетните проекти по времето на Мао. Днес в тях се фиксират рамковите условия за развиването на стопанската система, а не съответните инструкции кое дружество какъв брой продукция да създаде и на каква цена, споделя Дорис Фишер, професорка по китайска стопанска система към университета във Вюрцбург.
Критична фаза
Приетият тези дни нов петгодишен проект е първият, откогато страната се ръководи от президента Си Цзинпин и премиера Ли Къцян, които поеха властта през 2013 година. Планът идва в миг, когато китайската стопанска система демонстрира известна уязвимост. През третото тримесечие тя се развива с най-бавните темпове за последните шест години. Брутният вътрешен продукт се е нараснал единствено с 6.9%, оповестява статистическата работа в Пекин. Политбюро на Централен комитет на КП разгласи, че Китай в този момент навлизал във „ фаза на естествен стопански приръст, в която ще се изправи освен пред стратегически благоприятни условия за развиване, само че и пред комплицирани и огромни предизвикателства”.
Качество вместо количество
Основен детайл на настоящия петгодишен проект е новият модел за стопански напредък. Президентът Си разгласи, че отсега нататък основни цели ще бъдат качеството и успеваемостта. Занапред стопанската система трябвало да се ориентира все по целеустремено към потреблението, а не да черпи растежа си само от вложенията и експорта. Ще се реформират държавните концерни, въпреки и да не се чака някаква огромна приватизация. Планът планува в бъдеще по-бавен, само че пък по-траен стопански приръст – държавното управление приказва за началото на „ нова нормалност”.
"Китайската стопанска система до момента растеше непрекъснато, а това значи, че в бъдеще цифрите на растежа неизбежно ще намаляват”, споделя Фишер. Тя допуска, че прирастът последователно ще спадне до равнище от 6.5% годишно.
Борба против бедността
В обществената политика Китай си слага единствено една амбициозна цел: до 2020 година да отстрани бедността. За задачата са планувани просветителни стратегии, финансови тласъци за компаниите, възстановяване на опазването на здравето и създаване на нова инфраструктура.
През последните десетилетия Китай избави от последна беднотия близо 600 милиона души, само че без значение от икономическия взрив, в страната към момента има близо 70 милиона души, които вегетират на ръба на бедността. Те претърпяват годишно с 2 300 юана, или към 320 евро. Голямата част от бедните хора в Китай са в провинциалните и най-отдалечени западни области на страната.
Охлаждането на конюнктурата буди страхове, че пропастта сред небогати и богати ще се разшири още повече, а откриването на нови работни места ще се забави. Явно борбата против бедността ще става все по-трудна. Това проличава и от цифрите, представени от организация Синхуа: през 2011 от бедността са били избавени 43.3 милиона души, а през 2014 – едвам 12.3 милиона.
Многобройните небостъргачи напряко дърпат към небето огромните градове, а там, където преди се движеха единствено колела, към този момент са се ширнали автомагистрали с по шест ленти за придвижване, които така и не съумяват да поемат големия поток от коли. Колкото и неуместно да звучи, таман Комунистическата партия изведе страната на пътя към капитализма.
Има обаче един централен детайл на китайската политика, който си остава неизменен и до през днешния ден, без значение от всички промени: въпреки че значително действа въз основата на пазарните закони, втората в света стопанска система към момента приема петгодишни проекти за развиване. Те обаче главно се разграничават от петилетните проекти по времето на Мао. Днес в тях се фиксират рамковите условия за развиването на стопанската система, а не съответните инструкции кое дружество какъв брой продукция да създаде и на каква цена, споделя Дорис Фишер, професорка по китайска стопанска система към университета във Вюрцбург.
Критична фаза
Приетият тези дни нов петгодишен проект е първият, откогато страната се ръководи от президента Си Цзинпин и премиера Ли Къцян, които поеха властта през 2013 година. Планът идва в миг, когато китайската стопанска система демонстрира известна уязвимост. През третото тримесечие тя се развива с най-бавните темпове за последните шест години. Брутният вътрешен продукт се е нараснал единствено с 6.9%, оповестява статистическата работа в Пекин. Политбюро на Централен комитет на КП разгласи, че Китай в този момент навлизал във „ фаза на естествен стопански приръст, в която ще се изправи освен пред стратегически благоприятни условия за развиване, само че и пред комплицирани и огромни предизвикателства”.
Качество вместо количество
Основен детайл на настоящия петгодишен проект е новият модел за стопански напредък. Президентът Си разгласи, че отсега нататък основни цели ще бъдат качеството и успеваемостта. Занапред стопанската система трябвало да се ориентира все по целеустремено към потреблението, а не да черпи растежа си само от вложенията и експорта. Ще се реформират държавните концерни, въпреки и да не се чака някаква огромна приватизация. Планът планува в бъдеще по-бавен, само че пък по-траен стопански приръст – държавното управление приказва за началото на „ нова нормалност”.
"Китайската стопанска система до момента растеше непрекъснато, а това значи, че в бъдеще цифрите на растежа неизбежно ще намаляват”, споделя Фишер. Тя допуска, че прирастът последователно ще спадне до равнище от 6.5% годишно.
Борба против бедността
В обществената политика Китай си слага единствено една амбициозна цел: до 2020 година да отстрани бедността. За задачата са планувани просветителни стратегии, финансови тласъци за компаниите, възстановяване на опазването на здравето и създаване на нова инфраструктура.
През последните десетилетия Китай избави от последна беднотия близо 600 милиона души, само че без значение от икономическия взрив, в страната към момента има близо 70 милиона души, които вегетират на ръба на бедността. Те претърпяват годишно с 2 300 юана, или към 320 евро. Голямата част от бедните хора в Китай са в провинциалните и най-отдалечени западни области на страната.
Охлаждането на конюнктурата буди страхове, че пропастта сред небогати и богати ще се разшири още повече, а откриването на нови работни места ще се забави. Явно борбата против бедността ще става все по-трудна. Това проличава и от цифрите, представени от организация Синхуа: през 2011 от бедността са били избавени 43.3 милиона души, а през 2014 – едвам 12.3 милиона.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ