Китай вече има отговор на американските санкции
В Китай влезе в действие нов закон за надзор на износа, който има за цел да консолидира съществуващите механизми за отбрана на националните ползи на страната на фона на възходящият външнотърговски напън. Анализаторите считат, че в действителност този нормативен акт представлява отговора на Пекин на глобите на Вашингтон против китайските компании, написа Nikkei Asia Review.
Приет от Постоянният комитет на Общокитайския национален конгрес на 17 октомври, законът идва година, откакто Съединени американски щати постановиха ограничавания върху износа, ориентиран към китайски софтуерни компании като Huawei Technologies и ByteDance.
Законът открива няколко категории „ следени артикули “, които са подложени на по-строг контрол, като в тях влизат нуклеарните материали, военните продукти и стоките, които имат приложимост в отбранителния бранш.
Крайните консуматори също са обект на закона, както и всяка транзакция, при която следените артикули се реекспортират. Реекспортът може да докара до включване в черен лист и до санкции, които да са до 20 пъти по-високи от цената на противозаконната транзакция.
Макар че държавното управление към момента не е разгласило лист с съответните наранени артикули, упованията са бизнесите да имат потребност от спомагателни запаси, с цел да отговорят на новите условията.
„ В момента законът е много неразбираем и не включва нужната уточненост, нужна за неговото осъществяване оттатък правната рамка “, разясняват анализатори от английската консултантска компания Mondaq.
Законът раздруса пазарите още преди влизането му в действие.
Цените на редки минерали и метали, употребявани в производството на съвсем всички модерни електронни устройства, в това число и смарт телефоните, набъбнаха обилни през ноември в очакване на включването им в листата на следените артикули. Например, цената на неодима, който се употребява за основаването на магнити, набъбна с 37% през ноември, сочат данни на „ Глобал таймс “. Китай, който държи 80% от пазара и 37% от всички ресурси на редки метали.
„ Въпреки че е по-изчерпателен по своята същина, законът за надзор на износа не е първият от този вид за Китай. Пекин отдавна приема ограничения за ограничение на износа на артикули, които са чувствителни от позиция на националната сигурност “, разяснява Нейтън Буш от правната компания DLA Piper.
Пекин се намеси в продажбата на мобилното приложение Tiktok на ByteDance в Съединени американски щати преди няколко месеца, като на процедура дефинира технологията, от която зависи работата на обществената мрежа, като лимитирана стока.
„ Важното развиване с новия закон за надзор на износа е, че Пекин към този момент разполага с отговор на „ черния лист “ на Вашингтон “, разяснява Буш, визирайки листата, който Съединени американски щати ипозлва за налагането на наказания против китайските компании в името отбраната на националната сигурност.
На фона на идното президентство на Джо Байдън, Буш чака контрола върху износа да продължи да бъде учредената форма на стопански наказания и да продължи да играе ролята на „ основна динамичност “ в китайско-американските връзки.
„ Не единствено Съединени американски щати, само че към този момент и Пекин, може да лимитира износа до задгранични компании, за които смята, че работят против китайските национални ползи “, сподели още той.
Този закон обаче изпраща смесени сигнали до комерсиалните сътрудници на страната и по-специално до тези, които неотдавна подписаха контракта за „ Регионално всеобхватно икономическо партньорство “ (Regional Comprehensive Economic Partnership – RCEP).
Тъй като закона изисква от бизнесите да аплайват за лиценз за стоките, които влизат в листата, Пекин получава спомагателен коз в редица области, в това число и прехвърлянията на технологии.
„ Тъй като Пекин към този момент има равни благоприятни условия на тези на Вашингтон във връзка с инструментите за наказания, фирмите отвън Съединени американски щати може да се окажат в сложна обстановка. Тези компании рискуват или да станат обект на солени наказания от страна на Съединени американски щати, в случай че продължат да вършат бизнес с китайските компании, включени в черния лист на Вашингтон, или да разгневят Пекин и да изгубят достъпа до основни артикули. “, разяснява той.
Приет от Постоянният комитет на Общокитайския национален конгрес на 17 октомври, законът идва година, откакто Съединени американски щати постановиха ограничавания върху износа, ориентиран към китайски софтуерни компании като Huawei Technologies и ByteDance.
Законът открива няколко категории „ следени артикули “, които са подложени на по-строг контрол, като в тях влизат нуклеарните материали, военните продукти и стоките, които имат приложимост в отбранителния бранш.
Крайните консуматори също са обект на закона, както и всяка транзакция, при която следените артикули се реекспортират. Реекспортът може да докара до включване в черен лист и до санкции, които да са до 20 пъти по-високи от цената на противозаконната транзакция.
Макар че държавното управление към момента не е разгласило лист с съответните наранени артикули, упованията са бизнесите да имат потребност от спомагателни запаси, с цел да отговорят на новите условията.
„ В момента законът е много неразбираем и не включва нужната уточненост, нужна за неговото осъществяване оттатък правната рамка “, разясняват анализатори от английската консултантска компания Mondaq.
Законът раздруса пазарите още преди влизането му в действие.
Цените на редки минерали и метали, употребявани в производството на съвсем всички модерни електронни устройства, в това число и смарт телефоните, набъбнаха обилни през ноември в очакване на включването им в листата на следените артикули. Например, цената на неодима, който се употребява за основаването на магнити, набъбна с 37% през ноември, сочат данни на „ Глобал таймс “. Китай, който държи 80% от пазара и 37% от всички ресурси на редки метали.
„ Въпреки че е по-изчерпателен по своята същина, законът за надзор на износа не е първият от този вид за Китай. Пекин отдавна приема ограничения за ограничение на износа на артикули, които са чувствителни от позиция на националната сигурност “, разяснява Нейтън Буш от правната компания DLA Piper.
Пекин се намеси в продажбата на мобилното приложение Tiktok на ByteDance в Съединени американски щати преди няколко месеца, като на процедура дефинира технологията, от която зависи работата на обществената мрежа, като лимитирана стока.
„ Важното развиване с новия закон за надзор на износа е, че Пекин към този момент разполага с отговор на „ черния лист “ на Вашингтон “, разяснява Буш, визирайки листата, който Съединени американски щати ипозлва за налагането на наказания против китайските компании в името отбраната на националната сигурност.
На фона на идното президентство на Джо Байдън, Буш чака контрола върху износа да продължи да бъде учредената форма на стопански наказания и да продължи да играе ролята на „ основна динамичност “ в китайско-американските връзки.
„ Не единствено Съединени американски щати, само че към този момент и Пекин, може да лимитира износа до задгранични компании, за които смята, че работят против китайските национални ползи “, сподели още той.
Този закон обаче изпраща смесени сигнали до комерсиалните сътрудници на страната и по-специално до тези, които неотдавна подписаха контракта за „ Регионално всеобхватно икономическо партньорство “ (Regional Comprehensive Economic Partnership – RCEP).
Тъй като закона изисква от бизнесите да аплайват за лиценз за стоките, които влизат в листата, Пекин получава спомагателен коз в редица области, в това число и прехвърлянията на технологии.
„ Тъй като Пекин към този момент има равни благоприятни условия на тези на Вашингтон във връзка с инструментите за наказания, фирмите отвън Съединени американски щати може да се окажат в сложна обстановка. Тези компании рискуват или да станат обект на солени наказания от страна на Съединени американски щати, в случай че продължат да вършат бизнес с китайските компании, включени в черния лист на Вашингтон, или да разгневят Пекин и да изгубят достъпа до основни артикули. “, разяснява той.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ