В Китай е океан от конкуренция, като се започне от

„ В Китай е океан от конкуренция, като се стартира от Норман Фостър и се стигне до всички огромни архитектурни компании в света - споделя Марин. - Може и да не те виждат в този океан. Как се печелят планове? С доста храброст, огромно ексцентрично мислене, истински хрумвания и доста гений. “

Неговите смели футуристични арт музеи, галерии и арт комплекси оставят хората без мирис с невероятния обсег на въображението и смелостта на проектирането. Прочутата постройка на операта в Сидни, Австралия към този момент има собствен заслужен съперник - футуристичния арт комплекс на арх. Марин Керемидски за $229 млн. в град Донгуан.

Арт комплекс в Нанчан, зала за електронни спортове върху повърхност от 26, 000 кв. м и художествена изложба в Чънду, публичен мултифункционален комплекс върху повърхност от 100 дка в Чанша, телевизионни студия и офис в Шанхай, Шенжен, Пекин...

Това са единствено част от перлите в короната на един от най-успешните ни архитекти зад граница - професор Марин Керемидски, който става и любим на суперзвездата Джеки Чан. Той е трето потомство проектант, зад тила му е над 100-годишната история на неговите предшественици, само че избира грандиозните мащаби на Китай.

Още от детството роденият в София Марин знае, че ще стане проектант. Рисунките му непрекъснато са закачени най-отгоре от учителките в детската градина, а игрите му са все със строителни конструктори. Следването си във ВИАС свързва с доста хубави мемоари.

През 2002-ра записва лична проектантска компания - „ Студио Керемидски “ и няколко години създава огромни планове във всички браншове в България - публични, жилищни, търговски, офис, развлекателни, спортни, хотелиерски и други здания. „ В един миг това просто не ми стигаше “, споделя архитектът.

През 2006 година той е на екскурзия в Китай и с огромно любознание преглежда оборудванията за идната олимпиада. Даже се промъква на строителните площадки на стадион „ Птичето гнездо “ и на Водния клуб. Силно е впечатлен и през 2010-а още веднъж отива в Китай на ЕКСПО, по-късно за няколко месеца на изследване и през 2013-а взема решение да се реалокира там. Не познава никого, с изключение на един другар, който не е сътрудник.

Първия месец попада на план за общоприет дизайн на френския фешън бранд Daniel Hechter - Париж, с интериор на всичките им над 200 магазина в цялостен Китай. Представя им 3 разновидността в 3D анимация. Те са толкоз впечатлени, че им е мъчно да изберат - не сред българина и другите две конкурентни компании от Япония и Южна Корея, а кой от неговите 3 плана да осъществят.

А българинът е преди малко дошъл, още няма записана компания в Китай, не може да издава фактури, не знае езика... „ Китайците откриха метод по какъв начин всичко да се случи. Казаха: „ Ще ви изчакаме, умерено, няма проблем с заплащанията, с договорите...

Когато човек желае да работи с теб, намира метод “ споделя Марин.

„ Китайците са съществени търговци, най-сериозните в света - прибавя той. - Гледат си интереса и доста бързо вземат решение всеки проблем, когато видят, че някъде може да изкарат съществени пари от нещо. “ Впоследствие от компанията майка от Хонконг, държаща правата на марката в Китай, му разпореждат и втори план за интериор - на американския фешън бранд Jeep Spirit. Работи и по още няколко други марки, до момента в който не излиза и първият му огромен план за постройка - залата за електронни спортове в Чънду. Успоредно проектира търговски център.

Веднага по-късно стартира поредност от галерии на един китайски филантроп, който влага в изкуството. Той има упоритостта да се разрасне, като построи арт центрове из цялостен Китай с архитектура по образеца на музеите „ Гугенхайм “. Оказва се, че в страната има задоволително заможни хора, които дават пари за изкуство.

съперничещ си с операта в Сидни, е същинско предизвикателство и за архитекта, и за строителите, със супер комплицираните си технологии. Вълнообразната повърхнина е построена от 2000 панела, във всички измерения, като нито един от тях не е като другите. Всеки е с големи размери и е мъчно както да се създаде, по този начин и да се инсталира.

В комунистически Китай няма частна земя, тя е единствено държавна и с цел да построи частен бизнесмен нещо, би трябвало да подписа контракт за концесия - че обектът ще бъде негов за избран брой години. Всеки план би трябвало наложително да се презентира на идейна фаза в общината, пред партийния секретар, кмета и общинския съвет. Тази комисия взема смелото решение арт центърът в Донгуан, планиран за височина от 30 м, да се вдигне на височина 50 м.

„ Просто ей по този начин, подвигнаха котата от 30 м на 50 м по време на презентацията - толкоз им хареса планът “, разяснява Марин. Разположен е на полуостров с две реки като водни пътища. „ Той самият е като произведение на изкуството, пред него няма здания и е фантазията на архитекта - споделя българинът. - Интересното е, че нито един мой план не е отритнат от община в Китай. На китайците това им липсва при локалните архитекти - креативност, храброст и обсег. “

Художествената изложба в Чънду е като някакъв галактически пейзаж. „ Не сме завършили, продължаваме с галериите. Предстои построяването на такива в Шенжен (или Шънджън) и Чанша, евентуално следващата година. Сега завършват арт комплекса в Нанчан и се довършва този в Донгуан. Те са ми перлите “, споделя Марин.

Междувременно през 2014 година той става обичан проектант на доста обекти на артиста, режисьор, продуцент, сценарист, експерт по бойни изкуства, артист и каскадьор Джеки Чан. Казват на Марин, че ще работи за мъж на име Чан Кун-сан („ роден в Хонконг “). После схваща, че това е китайското име на Джеки Чан.

„ И в живота е доста деятелен и бърз - споделя Марин. - Преди това трябваше да показва плана пред една дама, неговата дясна ръка, нещо като китайската Опра Уинфри. Първата ни среща беше в един хотел, той пътуваше с над 200 индивида личен състав. Пуснах първо презентацията на дамата, а тя стана на крайници, ръкопляска ми и ме вкараха при него.

Той самият мигновено одобряваше моите хрумвания. И там имах убийствена конкуренция, няколко компании се бореха за плановете му. Когато видя презентацията, той просто подвигна палец, сподели

То беше малко като на филм, всяка седмица пътувах по 2-3 пъти в някой град. Започнахме с дизайн на снимачното му студио. Винаги ме е посрещал супер топло. Били сме дружно на снимачните площадки, работили сме по време на негови фотоси, той облечен като рицар, с отворен преносим компютър и аз до него, скицираме студиото му.

По едно време вика: „ Чакай малко да напиша нещо “. Пише известие на Джеймс Камерън, той му дава отговор и по този начин. Вечеряхме с всякакви холивудски звезди - Джон Кюсак, Ейдриън Броуди. Като ни видеха, китайците крещяха и желаеха подписи и от мен. А той споделя през смях: „ Няма метод, разписвай “. “ Тогава Марин не осъзнава каква популярност ще му донесе фактът, да е обичан проектант на Джеки Чан, само че това му докарва доста клиенти.

„ През 2017-а се върнах да пребивавам в България,защото доста ми липсваха кебапчетата и лютеницата “, майтапи се Марин. Днес работи отдалечено от студиото си в София, като постоянно пътува по работа в Китай. В Шанхай също има студио с 12 архитекта.

Последно работи по многофункционален комплекс в Чанша, микс от жилищни и търговски зони. „ Плод е на пандемията, когато хората схванаха, че може да работиш и да се забавляваш на едно и също място “, споделя Марин. Комплексът е на повърхност от 100, 000 кв. м.

През 2017-а учени от 10 страни го предлагат за професор по архитектурни науки към Международната академия за архитектура. Проф. Керемидски преподава архитектурно планиране на студенти в разнообразни страни. Член е на Германо-китайския „ Данке клуб “, САБ, Международния съюз на архитектите, на Камарата на архитектите в Германия и е представител на Муждународната академия по архитектура за района на Китай. Носител е на доста български и интернационалните награди за архитектура.

Отзвукът от триумфите на надарения българин се придвижва и в други страни. „ Сега съм навръх кръстопът и задачата ми е Близкият Изток, най-много Саудитска Арабия и Дубай, където ми се отварят доста порти “, споделя архитектът.

Освен дома си в София, той има къща и в Созопол и обичаният му релакс е край морето. Дори обича да работи на плажа, и сега е на море. Все още мисли по къщата на фантазиите си, оглежда имоти в София и в близост. Но сигурно неговият дом ще е доста самоуверен план - постройката на бъдещето.

Bgvoice.bg