В Киото и до днес е жива вековна традиция: какви са задълженията на бъдещата гейша?
В Киото и до през днешния ден е жива вековна традиция. Това е един от градовете, в които към момента можем да срещнем професионална гейша.
Какво съставлява тази специалност и какви са отговорностите на гейко, както още са наричани гейшите?
Майко-сан е чиракуваща гейша. Основната ѝ отговорност е да усвои изкуството на танца. „ Ние не посещаваме елементарни учебни заведения и гимназии, а специфични учебни заведения, в които се учи изкуството на майко и гейко. В Киото има едвам 60 майко, а гейко са 250. Майко са на възраст от 15 до 20 години, а гейко – след 20-годишна възраст. Косите на майко са същински, а гейко носят перуки “, споделя една майко.
След няколко години тя също ще се трансформира в професионална гейко-сан.
Гейша значи артистична персона, която е подготвена в разнообразни изкуства. Гейко свирят на струнните принадлежности шамисен, направени от дърво и животинска кожа, и цудзуми - дървен тъпан. Тренират неуморно, с цел да се научат да свирят. Задачата на гейко е да сътвори чувство за успокоение и уют, да забавлява гостите и да бъде гаранция за авторитет. Гейко не могат да се омъжват. Работата и домашните отговорности не могат да се съчетаят. Ако се бракосъчетаят, те стопират да бъдат гейко. Причината е, че денем, в случай че си гейко, вечер няма по какъв начин да смогнеш с домакинските отговорности.
Облеклото на майко и гейко се дефинира от сезона. Цветовете на кимоното са разнообразни по отношение на сезоните, написа NOVA.
Друга от виновните на майко-сан е обвързвана с подготовката на обичайна чаена гала. Зеленият чай матча се съдържа в съд, наименуван „ нацуме ”. Първо съдът се забърсва по капака с червеникава забрадка. После се избърсва и лъжицата. Чаят се поставя в специфична чаша, наречена „ чаван ”. После се сипва вода в нея и се разбърква с бъркалка, наречена „ часен ”. Накрая гостът отпива. Домакинът само подготвя чая, само че единствено гостите имат право да го опитат.
