В Киев температурите вече падат под минус 10 градуса, а

В Киев температурите към този момент падат под минус 10 градуса, а през по-голямата част от денонощието няма ток. В опит да разберем от първо лице по какъв начин се живее и работи при такива условия се свързахме с Наталия Дидух, която е преподавател в киевското 159-о учебно заведение. Между уроците по физика тя ни описа за живота в Киев през днешния ден и за това ще има ли градът празнични светлини в навечерието на Нова година. С нея беседва нашият стажант Анастасия Пейчева.

Къде се намирате сега, г-жо Дидух?

- Намирам се в Киев, в учебното заведение, в което работя.

Разкажете, апелирам ви, по какъв начин се организира образователния развой сега, в тези тежки условия, когато от време на време няма електричество или вода?

- Нека кажем по този начин, в случай че преподавателят желае да научи на нещо децата, нищо няма да му попречи. Така че, несъмнено, учебното заведение прави всичко допустимо. Първо, при нас, спрямо предходната образователна година, когато войната за първи път почука във вратата, ние не знаехме по какъв начин да преподаваме. Обучението беше просто отдалечено до края на образователната година. След това, през лятото взехме решение, че този вид не работи, образованието не е качествено и по тази причина би трябвало да се дава опция на дечица, които се намират на територията на Украйна, в нашия случай в Киев, да се учат присъствено. Така че част от децата, според от това какъв брой места има в учебното бомбоубежище, вървят присъствено. Паралелно с това учител приказва на двете аудитории: и на тези, които съдят в класа, и на тези, които по същия метод посредством преносими компютри и таблети слушат същия урок, подвигат ръчичка, дават отговор и т.н, само че от у дома. Част от децата, които се образоват редом в други учебни заведения и се намират в други страни не слушат нашите уроци, само че получават от преподавателите си мемоари, информация онлйан, линкове към забавни разнообразни материали. По подобен метод пробваме да не изгубим нито един от учениците. Когато нямаше светлина пропадаше интернета, беше мъчно. Сега всяко учебно заведение провежда непрестанен интернет, доколкото е допустимо, само че това са към този момент финансови въпроси. Все отново организирахме процеса и в този момент имаме опция да водим уроци даже когато прекъсва тока, по тази причина възпитаници получават от нас всичко.

А по време на въздушна паника какви са вашите дейности като учител? Имахте ли някакви инструктажи?

- Да, несъмнено, имаме инструктажи и ние ги минаваме постоянно, постоянно има промени. Очевидни всеки учител схваща, че той дава отговор не за класа, на който е класен началник, а за класа, който има урок при него сега. Когато зазвучи сигнала на въздушната паника, несъмнено, бързо изключваме цялото електричество за няколко секунди, с цел да не предизвикаме пожар, пази Боже. Бързо взимаме всичките ни деца и слизаме подземен. Всеки клас знае къде би трябвало да върви и какъв път да поеме, с цел да стигне до нашето бомбоубежище. Едно по едно децата умерено влизат. Те са подготвени. Първите пъти се образуваше огромно скупчване, само че в този момент дечицата умерено се отнасят към тези сутуации. За жал, някои го одобряват като някаква игра, само че може би е по-добре по този начин, с цел да не страда доста душeвността им. След като всички към този момент слязат, всеки учител седи със своя клас и следи те да бъдат в сигурност. Сега бомбоубежищата към този момент има тоалетни, опция децата да си измият ръцете или даже да хапнат кифлички или нещо друго топло и вкусно за ястие. Единствено неприятно е, че в този миг, несъмнено, урокът прекъсва. Няма по какъв начин когато към 300 души са на едно място учителите да си преподават материала. И да сме почтени, децата не са подготвени да те слушат в такива моменти. Прекъснатите уроци се компенсират с изпратения материал на онлайн платформи, с цел да получат децата знанията, които са планувани за съответния миг. В бомбоубежищата постоянно има отговорник, който следи за благополучието на всички. Също по този начин има и медицински пункт със сестра, в случай че някое от децата има потребност от незабавна помощ. За благополучие, още не се е налагало да употребяваме нейните услуги, само че тя е постоянно подготвена да помогне. Когато зазвучи специфичният сигнал за анулация на паниката, по същия метод, учителите извеждат класа си назад в класната стая и продължава със идващия урок. Ако е края на образователен ден, умерено ги изпращаме вкъщи.

С какво се занимавате по време на моментите без ток? Как успявате да свършите домакинските си действия, като пране, миене на съдове и приготвене на вечеря?

- При нас в този момент има в Киев такава украинска шега, че никакви инструктури, разнообразни таймлидери не биха могли да научат украинците така да си провеждат времето, както сегашни прекъсвания на тока. Особено когато те бяха в действителност по график и човекът знаеше в какъв брой часа ще изключат електричество. А когато го имаше, ти небрежно всичко си правиш и по-късно можеш да си почиваш или да спиш. Например, в случай че аз знам, че през вечерта ток няма да има, а през нощта ще го пуснат, за жал, тогава се постанова просто да си легна рано вечерта, а по-късно когато има светлина през два, три през нощта, се разсънвам да ревизирам домашните работи на учениците. И това се случваше доста постоянно. Засега спирането, за жал, рядко се случва по график, а в противен случай – става ненадейно, защото нашите източни съседи не ни дават опцията напълно да подновим електропреносната си мрежа. Така че се получава, в случай че няма ток, човек да прави всичко допустимо, което може да се прави без светлина. Аз да вземем за пример си издърпвам на телефона някакви видеа, някакви книги, с цел да имам с какво да се занимавам. Когато има ток, човек много бързо прави всичко, което е планирал. Сега се съобразяваме и да вземем за пример не ползваме нагреватели или микровълнови фурни, с цел да няма пренатоварване на мрежата.

А вие по какъв начин планирате да празнувате новогодишни празници? Има ли предпразнично въодушевление в Киев?

- Не знам имат ли такова въодушевление възрастните, до в този момент не го забелязах, само че за децата, несъмнено, Нова година си е Нова година. Ние към този момент позволихме на учениците ни да си украсят класните стаи, да вървят в учебно заведение с разнообразни играчки, изглеждайки като Дядо Коледа или Снигуронка. Цял месец зимна отмора заради неприятно или въобще отсъстващо отопление и спестовност на електричество докара до това децата да стартират да честват доста по-рано. Независимо от всичко децата въпреки всичко желаят празници. Ние тук носим, черпим всички с бонбони, даваме им време за занимания. Като цяло, при децата има Нова година. А при възрастни, почтено казано, мисля, че всички си пожелават единствено едно – този смут да завърши по-бързо, Украйна да стане спокойна и свободна и да знаем, че на следващия ден въобще ще настане. Как ще чествам? Не знам, ние даже не можем да кажем дали ще има електричество или не, ще мога ли да си виждам телевизия или не. Аз персонално със своето семейство възнамерявам да изтегля някакви новогодишни филми на преносимия компютър си, ако в този миг няма да има светлина, с цел да не бъде скучно. Да, в среднощ аз ще чествам, ще си поисквам нещо, ще апелирам всичките вероятни сили, които могат да ме чуят, да стане по-добре.

Ние всички ще се надаваме, че този празник ще се случи в Украйна и то с електричество. И, несъмнено, пожелаваме на Украйна и на целия свят мир. Благодаря Ви доста за това изявление. За нас беше наслаждение.