Как Украйна възнамерява да реинтегрира Крим?
В Киев е основана поредна комисия, която би трябвало да се занимава с така наречен реинтеграция на Крим и Донбас. Кой оглави този чудноват орган и за какво техническите стъпки на Киев към доближаване на Крим и Украйна са механически нужни, само че от политическа позиция изцяло обречени? Отговор на тези въпроси търсят в редакцията на съветския вестник „ Взгляд “, написа " Фокус ".
Президентът на Украйна Зеленски утвърди състава на комисията с непроизносимо и незапомнящо се име. Накратко, главната задача, сложена пред екипа от 100 души, е да разработят тактика за завръщане „... в конституционното пространство на Украйна на окупираните територии и популацията “. Т.е., елементи от региона на Донецк и Луганск, както и Крим.
С непосредствената реинтеграция е претрупан Антон Кориневич. Личността е много забележителна. През юли Зеленски го назначи на поста представител на президента на Украйна в Автономна република Крим. Не, несъмнено, в Крим няма представител на президента на Украйна. Това е единствено името на поста - от времето, когато Крим беше под украинска пълномощия. И с цел да не показва единодушието си с обстоятелството, че от март 2014 година той престава да бъде част от страната, Киев към момента назначава чиновници в Крим.
Повечето от тях намерено бездействат в Херсонската област, само че Кориневич е изключение измежду тях. Достатъчно е да се каже, че той е бил разработчикът на правните актове, с които Украйна реагира на референдумите в Крим и Донбас. По-специално, законът за така наречен Свободна икономическа зона „ Крим “. Екипът на тогавашния президент Петро Порошенко поръча правенето им, и – несъмнено, въпреки в Украйна да има малко положителни интернационалните адвокати, Зеленски си затваря очите.
И не на вятъра. Позицията на Кориневич е занимателна, само че самият той явно е рационален човек. В скорошно изявление той съобщи, че една от първите стъпки, които той инициира като представител на президента, ще бъде главен ремонт на контролно-пропускателните пунктове „ Чунгар " и „ Каланчак ".
До Крим през Украйна през днешния ден пътуват единствено живеещите на полуострова, тъй че останалите руснаци се нуждаят от малко побяснение.
1. От няколко години Украйна забрани всевъзможен постоянен превоз до Крим. Незаконен водач може да ви транспорти единствено до контролно-пропускателен пункт; би трябвало да минете през границата пешком.
2. Естествено през лятото прекосяването на границата се трансформира в първото (и също последното, на връщане) премеждие за празниците: опашки, жега, а няма къде да се купи вода и храна. Тоалетните също прозорливо не са обезпечени: търпете до съветския надзорен пункт, скъпи украинци.
И по този начин: новият представител на президента на Украйна беше първият, който направи предложение на държавно равнище - да построи клозет на контролно-пропускателните пунктове. И да опъне тенти – за предпазванеот дъжда и слънцето. Първият от повече от пет години. И това е същинска контрареволюция. Човек пътува до Крим, с цел да почива и вижда, че изгодите от познатата му цивилизация стартират единствено от съветската страна.
Разбира се, тактиката за „ реинтеграция “ не се изчерпва единствено с тоалетните. Същият Зеленски по време на визитата си в Турция разгласи опростяването на издаването на позволения за турските жители да пътуват до Крим: „ Разбираме какъв брой е значимо за вас да посетите родственици и родната земя. В близко бъдеще на законодателно равнище ще бъде призната наредба, която ще опрости приемането на позволение за посещаване на Крим ".
И още веднъж конкретизиране. Гражданите на трети страни не могат да преминат границата сред Украйна и Крим без особено позволение на Службата за сигурност на Украйна. И би трябвало да го вземете в Херсон. И единствено оттова – към Крим. Въпреки че можете да плюете на това позволение и да летите, да вземем за пример, до Краснодар, а от там - до Симферопол.
Това е освен по-прост, само че и доста по-бърз метод. Ако жителите на Турция и други страни, които желаят да посетят роднините си в Крим, изберат скоростта и комфортта, то за тактиката за реинтеграция това е доста неизгодно. Защото всеобщото признание на съветската пълномощия над Крим се състои, апропо, от такива дреболии.
Обещанието на Зеленски е, несъмнено, е повърхностната част на айсберга. „ Под водата “ остана връзката сред външните министерства на Украйна и Турция по този въпрос:
- Вашите жители отиват при родственици в Крим?
- Разбира се!
- Колко?
- Толкова доста.
- Значи издадохме 100 позволения по-малко!
- Те минават през РФ или с ферибот непосредствено.
- Но това е невероятно, ще протестираме.
- Първо започнете да издавате позволения онлайн и по-късно протестирайте.
Кой тъкмо би трябвало да стачкува - украинците. Подобен ход на Зеленски повдига логически въпрос: за какво той отива в Турция и дава обещание да опрости и усъвършенства логистиката в Крим за кримските татари там, само че не дава обещание нещо сходно на жителите на Украйна?
Но назад към „ реинтеграцията ". Самата дума също е доста показателна. В последна сметка предходният президент направи тъкмо противоположното. Водоснабдяването на Крим през Северно-Кримския канал беше спряно. После – и железопътните връзки. Търговията последователно замря - блокадата на границата от националисти я направиха невъзможна. По-късно подкопаха електропроводите, прекъсвайки връзката на електроенергийните системи сред Крим и континентална Украйна.
И тук идва сложният миг. Оказва се, че за реинтеграция е належащо връщане обратно: възобновяване на постоянен превоз, търговия, стартиране на вода през канала. Да се изградят още веднъж тоалетни. И освен украинците ще кажат благодаря, само че и турците (може би), и ще стартират да пътуват до Крим през Херсон.
Има обаче две огромни „ само че “, които обричат такава „ реинтеграция “ на проваляне. Първо, какво ще направи екипът на Зеленски с куп националисти, които няма да пропуснат да излязат на митинг?
На второ място, стъпките към Крим ще го приближат за жителите на Украйна - чисто механически във връзка с логистиката. Но те няма да го върнат в Украйна.
Какви бяха тези години за Крим? Изграждане на Кримския мост, енергиен мост, две нови Топлоелектрическа централа, реорганизация на летището в Симферопол, началото на строителството на автомагистрала „ Таврида “. А съседите за пет години узряха единствено за нуждата от създаване на тоалетни. Мащабът е неизмерим.
Всъщност тактиката стартира, несъмнено, не с тоалетните - а с 4030 $. Това беше тъкмо индикаторът за украинския Брутният вътрешен продукт на глава от популацията през 2013 година Исторически най-много. През 2018 година - съвсем 1000 $ по-малко и е малко евентуално Украйна да успее да повтори този резултат през първия мандат на Зеленски. И до момента в който Брутният вътрешен продукт на глава от популацията доближи най-малко 4030 $, всевъзможни украински тактики за „ реинтеграция “ на Крим и Донбас ще бъдат толкоз смешни, колкото е една тоалетна спрямо Кримския мост.
Превод и редакция: Агенция " Фокус "
Президентът на Украйна Зеленски утвърди състава на комисията с непроизносимо и незапомнящо се име. Накратко, главната задача, сложена пред екипа от 100 души, е да разработят тактика за завръщане „... в конституционното пространство на Украйна на окупираните територии и популацията “. Т.е., елементи от региона на Донецк и Луганск, както и Крим.
С непосредствената реинтеграция е претрупан Антон Кориневич. Личността е много забележителна. През юли Зеленски го назначи на поста представител на президента на Украйна в Автономна република Крим. Не, несъмнено, в Крим няма представител на президента на Украйна. Това е единствено името на поста - от времето, когато Крим беше под украинска пълномощия. И с цел да не показва единодушието си с обстоятелството, че от март 2014 година той престава да бъде част от страната, Киев към момента назначава чиновници в Крим.
Повечето от тях намерено бездействат в Херсонската област, само че Кориневич е изключение измежду тях. Достатъчно е да се каже, че той е бил разработчикът на правните актове, с които Украйна реагира на референдумите в Крим и Донбас. По-специално, законът за така наречен Свободна икономическа зона „ Крим “. Екипът на тогавашния президент Петро Порошенко поръча правенето им, и – несъмнено, въпреки в Украйна да има малко положителни интернационалните адвокати, Зеленски си затваря очите.
И не на вятъра. Позицията на Кориневич е занимателна, само че самият той явно е рационален човек. В скорошно изявление той съобщи, че една от първите стъпки, които той инициира като представител на президента, ще бъде главен ремонт на контролно-пропускателните пунктове „ Чунгар " и „ Каланчак ".
До Крим през Украйна през днешния ден пътуват единствено живеещите на полуострова, тъй че останалите руснаци се нуждаят от малко побяснение.
1. От няколко години Украйна забрани всевъзможен постоянен превоз до Крим. Незаконен водач може да ви транспорти единствено до контролно-пропускателен пункт; би трябвало да минете през границата пешком.
2. Естествено през лятото прекосяването на границата се трансформира в първото (и също последното, на връщане) премеждие за празниците: опашки, жега, а няма къде да се купи вода и храна. Тоалетните също прозорливо не са обезпечени: търпете до съветския надзорен пункт, скъпи украинци.
И по този начин: новият представител на президента на Украйна беше първият, който направи предложение на държавно равнище - да построи клозет на контролно-пропускателните пунктове. И да опъне тенти – за предпазванеот дъжда и слънцето. Първият от повече от пет години. И това е същинска контрареволюция. Човек пътува до Крим, с цел да почива и вижда, че изгодите от познатата му цивилизация стартират единствено от съветската страна.
Разбира се, тактиката за „ реинтеграция “ не се изчерпва единствено с тоалетните. Същият Зеленски по време на визитата си в Турция разгласи опростяването на издаването на позволения за турските жители да пътуват до Крим: „ Разбираме какъв брой е значимо за вас да посетите родственици и родната земя. В близко бъдеще на законодателно равнище ще бъде призната наредба, която ще опрости приемането на позволение за посещаване на Крим ".
И още веднъж конкретизиране. Гражданите на трети страни не могат да преминат границата сред Украйна и Крим без особено позволение на Службата за сигурност на Украйна. И би трябвало да го вземете в Херсон. И единствено оттова – към Крим. Въпреки че можете да плюете на това позволение и да летите, да вземем за пример, до Краснодар, а от там - до Симферопол.
Това е освен по-прост, само че и доста по-бърз метод. Ако жителите на Турция и други страни, които желаят да посетят роднините си в Крим, изберат скоростта и комфортта, то за тактиката за реинтеграция това е доста неизгодно. Защото всеобщото признание на съветската пълномощия над Крим се състои, апропо, от такива дреболии.
Обещанието на Зеленски е, несъмнено, е повърхностната част на айсберга. „ Под водата “ остана връзката сред външните министерства на Украйна и Турция по този въпрос:
- Вашите жители отиват при родственици в Крим?
- Разбира се!
- Колко?
- Толкова доста.
- Значи издадохме 100 позволения по-малко!
- Те минават през РФ или с ферибот непосредствено.
- Но това е невероятно, ще протестираме.
- Първо започнете да издавате позволения онлайн и по-късно протестирайте.
Кой тъкмо би трябвало да стачкува - украинците. Подобен ход на Зеленски повдига логически въпрос: за какво той отива в Турция и дава обещание да опрости и усъвършенства логистиката в Крим за кримските татари там, само че не дава обещание нещо сходно на жителите на Украйна?
Но назад към „ реинтеграцията ". Самата дума също е доста показателна. В последна сметка предходният президент направи тъкмо противоположното. Водоснабдяването на Крим през Северно-Кримския канал беше спряно. После – и железопътните връзки. Търговията последователно замря - блокадата на границата от националисти я направиха невъзможна. По-късно подкопаха електропроводите, прекъсвайки връзката на електроенергийните системи сред Крим и континентална Украйна.
И тук идва сложният миг. Оказва се, че за реинтеграция е належащо връщане обратно: възобновяване на постоянен превоз, търговия, стартиране на вода през канала. Да се изградят още веднъж тоалетни. И освен украинците ще кажат благодаря, само че и турците (може би), и ще стартират да пътуват до Крим през Херсон.
Има обаче две огромни „ само че “, които обричат такава „ реинтеграция “ на проваляне. Първо, какво ще направи екипът на Зеленски с куп националисти, които няма да пропуснат да излязат на митинг?
На второ място, стъпките към Крим ще го приближат за жителите на Украйна - чисто механически във връзка с логистиката. Но те няма да го върнат в Украйна.
Какви бяха тези години за Крим? Изграждане на Кримския мост, енергиен мост, две нови Топлоелектрическа централа, реорганизация на летището в Симферопол, началото на строителството на автомагистрала „ Таврида “. А съседите за пет години узряха единствено за нуждата от създаване на тоалетни. Мащабът е неизмерим.
Всъщност тактиката стартира, несъмнено, не с тоалетните - а с 4030 $. Това беше тъкмо индикаторът за украинския Брутният вътрешен продукт на глава от популацията през 2013 година Исторически най-много. През 2018 година - съвсем 1000 $ по-малко и е малко евентуално Украйна да успее да повтори този резултат през първия мандат на Зеленски. И до момента в който Брутният вътрешен продукт на глава от популацията доближи най-малко 4030 $, всевъзможни украински тактики за „ реинтеграция “ на Крим и Донбас ще бъдат толкоз смешни, колкото е една тоалетна спрямо Кримския мост.
Превод и редакция: Агенция " Фокус "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ