В казана на БРИКС
В казана на БРИКС. Водещите страни от БРИКС не желаят да изместват Запада, желаят да работят с него. Мнозина гледат с интерес на срещата на БРИКС в съветския град Казан.
У нас най-често от русофилския бранш ускоряват значимостта на една такава среща.
Тя обаче няма този сакрален заряд, който й приписват. Срещата е опит, ни повече, ни по-малко, на Русия да се опита да наподобява като страна, която не е в изолацията, в която явно е. С други думи, Русия отново се пробва с пропагандни принадлежности да реши нерешим проблем.
Фактическата конюнктура е, каквато е, а точно – Руската федерация е в тежка интернационална изолираност от страна на свободния свят, а затъването в Украйна и глобите заличиха страната от международната икономическа карта.
Това е действителността, каквито и розови очила да си поставят русофилите.
Впрочем, една специфичност има – даже и БРИКС не одобряват опитите на Москва да дирижира процеса като задълбочава разделянето със свободния свят и търси по какъв начин да заобиколи $ като международна аварийна валута.
Тези две неща – нежеланието на БРИКС да се ескалира спора със свободния свят и фактическото невъвеждане на „ единна валута “ – са значимите послания от казана, в който Русия си ври в град Казан.
Между другото, единственият интернационален фактор, който си разреши да легитимира хулиганското държание на Москва, е трагичният облик на португалския левичар Гутериш, който по силата на личната си неприложимост реши да участва на форума.
Като по този метод, уви, въвлича и Организация на обединените нации, на която има съмнителното благополучие да е началник, в русофилските опити за мека дипломация. Не е инцидентна острата реакция на Израел към персоната на Гутериш, който с ръководената от Организация на обединените нации Агенция за Палестина търси всевъзможни механизми да легитимира терористите от Хамас.
Достатъчно достоверни данни има към този момент, че в управлението на тази организация всеобщо са назначавани фрагменти на Хамас. Но Гутериш се прави на заплеснат по този въпрос, до момента в който върви да легитимира режима на Путин и опитите на Кремъл да се нарежда като фактор. За страдание с наличието на такива като Гутериш в Организация на обединените нации единствено се усилват апелите Организация на обединените нации да се саморазпусне скоропостижно, само че това е друга тематика.
Извън злободневието от Казан и несъстоятелността на ръководителя на Организация на обединените нации, би трябвало да се знае нещо значимо.
БРИКС в никакъв случай не е била, не е и в никакъв случай няма да бъде организация, която може да сътвори витална опция на свободния свят. Това е безформен и халтав опит на едни страни да търсят опит за по-добра интеграция между тях.
Учредителите й – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка – са значими страни със лично наличие на интернационалната сцена, които имат интерес да си сътрудничат. Дотук добре.
Проблемът обаче на фетишизиращите тази организация е, че тези страни нямат нищо общо между тях, с изключение на желанието да имат някаква комерсиална съгласуваност.
Нещо повече, измежду тях има огромни вътрешни разделения и конкуренции, които в никакъв случай не ще разрешат някакво по-тясно консолидиране.
Бразилия е голяма страна, една от най-големите на планетата, само че заради особеностите на геополитическото си разположение е постоянно обречена да е в периферията на огромните процеси.
Първо, тъй като голяма част от страната е заета от необитаемата джунгла на Амазония, което не разрешава някакъв кой знае какъв огромен стопански и демографски взрив.
Второ, Южна Америка е в комплицираната обстановка да е ситуирана в това, което русофилите пробват да брандират като „ Глобален юг “, т.е. там има усложнения от логистично естество за достъп до огромните търговски пътища.
Казвам, че терминът „ световен юг “ се употребява от Русия пропагандно, тъй като с изключение на формалното си разположение на юг, нищо друго не свързва тези страни.
Какво общо имат Бразилия и Южна Африка?
Австралия също е в „ световния юг “, само че на нея руснаците й споделят „ запад “. Въобще, географията стартира да се употребява с политически цели, а то това, отвън другото, просто не работи. Русия търси да построи мостове и да сплоти общественост на анти-западните настроени страни.
Само че е самотна в тези си старания даже и в самия БРИКС. Ето, вижте една Южна Африка, която за жалост от ден на ден се отдалечава от заветите на огромния Нелсън Мандела. Да, страната към момента е свободна, богата и значима, само че с всеки минал ден расовите напрежения и престъпността наподобяват все по-трудно ограничаеми.
Индия и Китай също са добър образец за какво БРИКС е орел, рак и щука.
Първо, Индия е народна власт. Несъвършена и прохождаща, само че народна власт. Китай е властническа комунистическа страна, която се управлява от единоначалието на Китайската комунистическа партия. Отделно, отвън историческите им вражди, тези две страни са най-големите съперници за пазарите на Съединени американски щати и Европа.
Индия неотдавна стана най-многолюдната страна на планетата, измествайки Китай.
Китайската стопанска система е по-голяма, само че индийската компактно се старае да я догони, давайки положителни условия за западните корпорации, които да изместят производствата си там. Тази конкуренция посред им няма да разреши в никакъв случай двете да имат общо дълготрайно бъдеще. Сътрудничество, да. Ситуационна поддръжка, да. Но дълготрайна и стратегическа работа сред тях няма и не може да има.
Отделно Путин мощно надценява желанието на останалите в БРИКС да са опция на Запада.
Водещите страни в тази организация не желаят да изместват Запада, желаят да работят с него. Другото са измислици и мечти на кремълски опорни хора – осъзнати или неосъзнати.
Просто няма по какъв начин да се случи – БРИКС няма да измести Съединени американски щати и Европа, разбирай НАТО и Европейски Съюз, това няма по какъв начин да стане. Причините са доста. Първата е икономическа – Китай и Индия желаят да търгуват със Съединени американски щати и Европейски Съюз, не да водят война с тях.
И китайската, и индийската стопански системи са директно свързани със свободния свят.
Ако Китай на следващия ден спре да продава артикули в Съединени американски щати и Европейски Съюз, китайската стопанска система ще се срине. Затова Пекин желае политическа равноправност от западния свят, само че в никакъв случай няма да пожелае да загуби западните пазари.
Втората причина е културната. Европа и Съединени американски щати споделят общ цивилизационен код. Към него, най-схематично казано, можем да прибавим и Канада, Австралия, Нова Зеландия, а за какво не и Корея и Япония.
Да, Сеул и Токио са разнообразни културно от Съединени американски щати и Европа, само че свободната търговия, обменът на хрумвания и артикули сред тях е свел тези разлики до културни особености в границите на едно и също цивилизационно пространство.
С други думи – има „ Запад “, не тъй като той географски се намира на запад, а тъй като той споделя обща цивилизационна рамка.
Най-схематично казано тя се събира в думите независимост, народна власт, правов ред, свободна стопанска система. Това е общия цивилизационен пиедестал на този свят. А какво е общото сред авторитаризма на Москва и Пекин с демокрацията на Бразилия и Индия? Какви са споделените полезности посред им? Културните им връзки? Универсални ли са разбиранията им за останалия свят, схващат ли се, поддържат ли се?
Няма по какъв начин БРИКС да измести каквото и да е било.
Просто, тъй като БРИКС е ситуационен състезател, който търси уплътняване на хлабави стопански пространства. И още 100 страни да одобряват, това няма да промени горното.
Докато свободният свят е стопански и културен хегемон, той единствен ще оформя ценностно пространство, с което останалите да се преценяват. Едни ще го отхвърлят, други ще се стремят към него, само че това не трансформира извода.
Автор: Д-р Петър Кичашки, Труд
Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews
Още вести четете в: Коментари За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News