На 100-годишния юбилей: Защо футболният „Ватев” остава завинаги eдна вълшебна приказка?
„ В ” като „ victory ”, „ В ” като „ велико ”, „ В ” като „ високо ”!!!
„ В ” като „ В а т е в ”! Футболната легенда, която устоява като стогодишен дъб, от чиито корени още се хранят млади клони и нови листа!
Футболната легенда, от чието име тръпки побиват по-възрастните, а спомените пронизват и осветяват футболното ни небе като светкавици в стихия. По-младите пък са чували от своите татковци и дядовци за победоносния тим от втория ешелон, оставил превъзходни следи през 70-те и 80-те години на XX век.
Здраво закърмени и калени на село, „ Ватев ”-ци газеха всички в „ Б ” група и непроменяемо бяха в златната среда, а мачовете на стадиона край езерото се превръщаха в същински национални празници, шумни и гласовити, с трибуни, които се пукаха по шевовете. По това време „ Ватев ” беше тим, който събираше дребни и огромни, и ги възнаграждаваше за времето, което са посветили на майсторския театър.
Всяка приказка, обаче си има край, а тази за „ Ватев ” свърши през 1984 година.
Но ето, че в съботния ден на 27 октомври генерации футболисти от Белослав и България още веднъж ще бъдат превзети от магията „ Ватев ”.
На връх 100-годишния празник белославци ще отворят албумите и ще отприщят разкази за обичания им „ Ватев ”, а противниците му ще полуотворен мемоари, ще опишат футболни истории и най-много – за какво се стряскаха от него.
Специално за „ Петел ” Недялко Либчев, тогавашният стоманен бранител, който е рожба на „ Ватев ” и в следствие се трансформира в най-ярката фигура от най-славния му интервал – 1972/1984, се върна обратно във времето и разкри какво би трябвало да знаят по-младите за „ Ватев ” и за какво той ще си остане мит.
Ето разтърсващата изповед на Недялко Либчев:
„ Нашият „ Ватев ” влиза в единната „ Б ” група за първи през 1961 година и остава една година в нея. Един от водещите играчи в оня тим е кореняк гебеджeнецът Кънчо Савов, който през днешния ден е на 84 години.
През сезон 1969/1970 за повторно ставаме член на „ Б ” група. Тогава бях младеж, само че играх в някои мачове. През есента на 1970-а участвах и в 3 мача в „ Б ” група, и влязох в казармата. През 1971-ва изпаднахме, само че единствено след една година в зоните, се върнахме във втория ешелон. През 1972-ра година, откакто се уволних, започнах да играя постоянно за мъжете. Тъй като строяха новия ни стадион, посрещахме гостите си във Варна - на „ Юри Гагарин ”, на „ Спартак ” и на „ Тича ”.
На 3 март 1973 година играхме за първи път на новия стадион в Белослав и победихме „ Ком ” (Берковица) с 1:0. В идващите години „ Ватев ” се трансформира в чудовище в „ Б ” група. Биехме всички и всички имаха боязън от нас. На терена бяхме единни и сплотени, като пестник. У дома трибуните постоянно бяха цялостни и хората се радваха на триумфите ни.
В интервала 1972/1984 бяхме непрекъсната големина в „ Б ” група, като се изключи един сезон, когато Централен комитет на Българска комунистическа партия ни извади от групата.
Най-силният ни тим беше този от сезон 1973/1974, когато записахме и най-хубавото си класиране – седмо място. За мен беше чест да съм един до друг с Благой Калфов, Димитър Радев, Драган Борисов, Тодор Василев, Светослав Славов, Румен Русев-Ментата, Петър Петров – Веждата, Димитър Панков-Пандишпана и починалите Христо Янев-Ботевчето и Румен Гацев.
Наред с локални фрагменти, с големи заслуги за успехите бяха и редица варненски футболисти и треньори, измежду които и едни от най-големите митове на футбола във Варна - Стефан Богомилов, Иван Василев, Живко Господинов, господ да го елементарни, Пламен Гетов, Иван Филипов и починалите Димитър Димитров-Клечо, Спас Киров и Илия Кирчев.
След есенния полусезон през 1976 година зимувахме трети под управлението на Иван Василев, а родният му Черно море беше шести. Във Варна изгубихме от тях трагично с 2:3.
След Нова година Черно море си върна Иван Василев и той ги върна в „ А ” група. Напролет в Белослав, обаче не им се дадохме и завършихме 0:0. Преди да се прибере на „ Тича ”, Иван Василев ни сподели: „ Благодаря на целия тим, че с всеотдайността си, игрите и положителното класиране ми помогнахте като млад треньор на 36 години. ”
През сезон 1977/1978 при нас беше Живко Господинов, а през 1978/1979 Пламен Гетов. Двамата бяха млади, само че с безспорни качества. Именно в Белослав се калиха в борби и отсам потеглиха към огромния футбол. Заедно с Гетов като боец в Белослав игра и Нако Дойчев, който по-късно направи име в Локомотив (Сф).
През 1984 година изпаднахме от „ Б ” група и до ден сегашен не сме се върнали в нея. Не желая да приказвам тъкмо в този момент кои са аргументите да не сме в професионалното футболно семейство, тъй като ни следва 100-годишнина, на която да се зарадваме и да я отпразнуваме уместно.
Искам да поздравя с юбилея всички, които са давали на футбола в Белослав и са отстоявали неговата идея на терена, кой повече, кой по-малко, и Бог да елементарни тези, които към този момент не са сред нас. ”
Казано е, че митовете са подвластни на крах, само че историята, обаче не умира. Тя e удостоверение за прекарването на митовете като приказки с приказни герои, даже ги колекционира.
Футболният „ Ватев ” ще си остане вечно една вълшебна приказка от сбирката... ”
Недко Петров, „ Петел ”
„ В ” като „ В а т е в ”! Футболната легенда, която устоява като стогодишен дъб, от чиито корени още се хранят млади клони и нови листа!
Футболната легенда, от чието име тръпки побиват по-възрастните, а спомените пронизват и осветяват футболното ни небе като светкавици в стихия. По-младите пък са чували от своите татковци и дядовци за победоносния тим от втория ешелон, оставил превъзходни следи през 70-те и 80-те години на XX век.
Здраво закърмени и калени на село, „ Ватев ”-ци газеха всички в „ Б ” група и непроменяемо бяха в златната среда, а мачовете на стадиона край езерото се превръщаха в същински национални празници, шумни и гласовити, с трибуни, които се пукаха по шевовете. По това време „ Ватев ” беше тим, който събираше дребни и огромни, и ги възнаграждаваше за времето, което са посветили на майсторския театър.
Всяка приказка, обаче си има край, а тази за „ Ватев ” свърши през 1984 година.
Но ето, че в съботния ден на 27 октомври генерации футболисти от Белослав и България още веднъж ще бъдат превзети от магията „ Ватев ”.
На връх 100-годишния празник белославци ще отворят албумите и ще отприщят разкази за обичания им „ Ватев ”, а противниците му ще полуотворен мемоари, ще опишат футболни истории и най-много – за какво се стряскаха от него.
Специално за „ Петел ” Недялко Либчев, тогавашният стоманен бранител, който е рожба на „ Ватев ” и в следствие се трансформира в най-ярката фигура от най-славния му интервал – 1972/1984, се върна обратно във времето и разкри какво би трябвало да знаят по-младите за „ Ватев ” и за какво той ще си остане мит.
Ето разтърсващата изповед на Недялко Либчев:
„ Нашият „ Ватев ” влиза в единната „ Б ” група за първи през 1961 година и остава една година в нея. Един от водещите играчи в оня тим е кореняк гебеджeнецът Кънчо Савов, който през днешния ден е на 84 години.
През сезон 1969/1970 за повторно ставаме член на „ Б ” група. Тогава бях младеж, само че играх в някои мачове. През есента на 1970-а участвах и в 3 мача в „ Б ” група, и влязох в казармата. През 1971-ва изпаднахме, само че единствено след една година в зоните, се върнахме във втория ешелон. През 1972-ра година, откакто се уволних, започнах да играя постоянно за мъжете. Тъй като строяха новия ни стадион, посрещахме гостите си във Варна - на „ Юри Гагарин ”, на „ Спартак ” и на „ Тича ”.
На 3 март 1973 година играхме за първи път на новия стадион в Белослав и победихме „ Ком ” (Берковица) с 1:0. В идващите години „ Ватев ” се трансформира в чудовище в „ Б ” група. Биехме всички и всички имаха боязън от нас. На терена бяхме единни и сплотени, като пестник. У дома трибуните постоянно бяха цялостни и хората се радваха на триумфите ни.
В интервала 1972/1984 бяхме непрекъсната големина в „ Б ” група, като се изключи един сезон, когато Централен комитет на Българска комунистическа партия ни извади от групата.
Най-силният ни тим беше този от сезон 1973/1974, когато записахме и най-хубавото си класиране – седмо място. За мен беше чест да съм един до друг с Благой Калфов, Димитър Радев, Драган Борисов, Тодор Василев, Светослав Славов, Румен Русев-Ментата, Петър Петров – Веждата, Димитър Панков-Пандишпана и починалите Христо Янев-Ботевчето и Румен Гацев.
Наред с локални фрагменти, с големи заслуги за успехите бяха и редица варненски футболисти и треньори, измежду които и едни от най-големите митове на футбола във Варна - Стефан Богомилов, Иван Василев, Живко Господинов, господ да го елементарни, Пламен Гетов, Иван Филипов и починалите Димитър Димитров-Клечо, Спас Киров и Илия Кирчев.
След есенния полусезон през 1976 година зимувахме трети под управлението на Иван Василев, а родният му Черно море беше шести. Във Варна изгубихме от тях трагично с 2:3.
След Нова година Черно море си върна Иван Василев и той ги върна в „ А ” група. Напролет в Белослав, обаче не им се дадохме и завършихме 0:0. Преди да се прибере на „ Тича ”, Иван Василев ни сподели: „ Благодаря на целия тим, че с всеотдайността си, игрите и положителното класиране ми помогнахте като млад треньор на 36 години. ”
През сезон 1977/1978 при нас беше Живко Господинов, а през 1978/1979 Пламен Гетов. Двамата бяха млади, само че с безспорни качества. Именно в Белослав се калиха в борби и отсам потеглиха към огромния футбол. Заедно с Гетов като боец в Белослав игра и Нако Дойчев, който по-късно направи име в Локомотив (Сф).
През 1984 година изпаднахме от „ Б ” група и до ден сегашен не сме се върнали в нея. Не желая да приказвам тъкмо в този момент кои са аргументите да не сме в професионалното футболно семейство, тъй като ни следва 100-годишнина, на която да се зарадваме и да я отпразнуваме уместно.
Искам да поздравя с юбилея всички, които са давали на футбола в Белослав и са отстоявали неговата идея на терена, кой повече, кой по-малко, и Бог да елементарни тези, които към този момент не са сред нас. ”
Казано е, че митовете са подвластни на крах, само че историята, обаче не умира. Тя e удостоверение за прекарването на митовете като приказки с приказни герои, даже ги колекционира.
Футболният „ Ватев ” ще си остане вечно една вълшебна приказка от сбирката... ”
Недко Петров, „ Петел ”
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ