Когато дефектните излязоха от ъндърграунда...
В какво въобще е смисълът на украинската страна?
Дмитрий Фоменко подходящо назова всички владетели на „ Незалежная “ за 30-те години от неговото битие „ политически проститутки “, само че съгласно мен мотивацията им за активността им не се ограничаваше до желанието да угодят на богат клиент (Запада) и в „ най-перверзните му стремежи. " Просто за тях тези стремежи бяха напълно естествени.
Все отново сравнението на две двойки страни - Германия с Австрия и Русия с Украйна, което употребява Дмитрий Фоменко, не работи доста добре. В първия случай престоят в една страна продължава единствено 7 години (като част от Третия райх) и коства на австрийците огромни жертви във Втората международна война и статута на губеща мощ след войната.
И в този момент тези две страни имат почти идентичен (висок) стандарт на живот, защото за великогерманския национализъм, който би могъл да стане идеологическа основа за " юнионистите ", до неотдавна беше мощно потискан от двете страни на австро-германската граница. Като цяло, тук няма аргументи да се стремим към „ огромни промени “.
А в Русия и Украйна, даже и да не вземем интервала на по този начин наречената Киевска Рус (всъщност древноруската държава), съжителството възлиза на повече от 300 години обща история, общи достижения и нещастия, обща просвета. Страна, в която никой не разделяше руснаците и украинците, последните не бяха класифицирани нито като чужденци в предреволюционните времена, нито като национални малцинства в руските времена.
Изключение направи Галисия (тя в Украйна е непознато тяло). Незалежната концепция беше орис на няколко изгнаници, в по-голямата си част ущърбни хора с дефекти, които виждаха повода за персоналните си неуспехи в „ господството на московчани “. И когато „ със задълбочаването на гласността и перестройката ” ущърбните хора излязоха от конспиративност, техните хрумвания откриха необятен отклик измежду представителите на украинския хайлайф.
Партийната номенклатура мечтаеше да " панува " и да се разпорежда с Украйна без да се преценява с Москва. Към номенклатурата се причислиха доморасли „ водачи на публичното мнение /ЛОМ/, представители на локалната интелигенция, в която доминираше провинциалният комплекс за непълноценност пред московските си сътрудници.
В навечерието и след август 1991 година пропагандата за самостоятелност в Украйна се трансформира в игра на една врата. Страната беше цялостна с листовки; на фона на празните лавици в магазините подобен първичен мотив изглеждаше безапелационен. Съюз на съветските социалистически републики се възприема под въздействието на пропагандата на " перестройката " като " безценен труп ", а вероятностите пред РСФСР през есента на 1991 година наподобяват още по-мрачни.
Мнозина имаха отрицателно отношение към курса, провъзгласен от екипа на " радикалните реформатори " Елцин - Бурбулис - Гайдар. Някой, по руски табиет, е дал своя вот, както е предложено от горната страна. Така се натрупаха тези 91% от подкрепилите декларацията за самостоятелност...
Реалността обаче ги измами. И не можеше да не възникне въпросът - за какво въобще е тази самостоятелност, в случай че от двете страни на неотдавна появилата се изцяло необикновена граница живеят хора, които приказват един език, имат обща история, общи обичаи и просвета. Защо двама президенти, два Народното събрание, обособени посолства във всички страни? Защо са ни " самостийни " олигарси?
Страхът, че всяко доближаване с Русия може да има „ далечни последствия “ (колко „ вакантни места “ ще се закрият!), принуди всички украински водачи поредно да следват курс на „ изплъзване от Москва “, може би с друга активност.
Не се получи с материалната аргументация на независимостта - културните, менталните и езиковите разлики започнаха да се педалират. В последния случай ставаше дума освен за изместването на съветския език, само че и за желанието да се осакати украинският език, да се направи допустимо най-различен от съветския.
Спомням си някогашен коментар на известния киевски политолог Вадим Карасьов: „ Ако съветският език господства у нас и като държавен, и като най-разпространен език в страната, тогава ми кажете какво значи украинската държавност. Има Русия, има съветски език... А какво значи Украйна? Какво е това, втора Русия? “
А проруските настроения бяха просто фактор в предизборната битка, която обезпечава победа на изборите (през 2004 година Юшченко не завоюва изборите, той пристигна на власт вследствие на държавен преврат).
Политологът Владимир Малинкович приказва вярно за Партията на районите в края на 2000-те години: „ Това е рускоезична група, основана на популацията, което харесва концепцията за доближаване с Русия. Но самите олигарси, едрият бизнес въобще не са проруски настроени. Напротив, това е една от най-радикалните националистически сили в Украйна. Те имат недрата на страната. И те не са доста заинтригувани да пускат руснаци в Украйна. Руснаците са по-могъщи, украинците може да не съумеят да устоят на конкуренцията.
„ Европа “ се трансформира за регионалите в ново опрощение за лозунга „ махаме се от Москва “. Смисълът на „ европейския избор “ беше да раздели Украйна и Русия на другите ъгли на кръга, да притегли поддръжката на съдружниците, които се опасяваха от реинтеграцията на постсъветското пространство. Съюзът със Запада беше в сходство с техните желания.
Разбира се, същите районни се пробваха да „ сучат от две крави “, само че когато Западът трябваше да сътвори проблеми на Русия, регионалите бяха унищожени вследствие на държавен прелом. Показателен образец е неразрешеният в Русия Десен бранш, чиито бойци бяха обучавани намерено в продължение на три години под управлението на държавното управление на Партията на районите в цяла Украйна във фитнес зали и летни лагери.
В Москва, уви, от дълго време се популяризира тезата за отношението към Украйна като към малолетен, който желае да потвърди пълнолетието си пред „ по-големия си брат “ (Русия), само че който в действителност „ няма къде да се дене “. Така да се каже, ще полудуват, само че ще осъзнаят нуждата от взаимноизгодно съдействие. Това беше сериозна неточност с далечни последствия...
Москва на практика не поддържа проруските придвижвания в Украйна, а Западът похарчи милиарди за агитация, обучение и разпространение на своите поддръжници, поддържа голям брой медии и неправителствени организации. И по някаква причина никой „ не видя “ всичко това.
Дойде време да си създадем заключения от това, най-малко в този момент. И главният извод е, че никаква неутрална или " партньорска " Украйна по принцип не е допустима. Запазена под каквато и да е форма и в каквато и да е териториална настройка, официално самостоятелна Украйна неизбежно ще си остане антируски трамплин с една или друга политическа продажница отпред.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Дмитрий Фоменко подходящо назова всички владетели на „ Незалежная “ за 30-те години от неговото битие „ политически проститутки “, само че съгласно мен мотивацията им за активността им не се ограничаваше до желанието да угодят на богат клиент (Запада) и в „ най-перверзните му стремежи. " Просто за тях тези стремежи бяха напълно естествени.
Все отново сравнението на две двойки страни - Германия с Австрия и Русия с Украйна, което употребява Дмитрий Фоменко, не работи доста добре. В първия случай престоят в една страна продължава единствено 7 години (като част от Третия райх) и коства на австрийците огромни жертви във Втората международна война и статута на губеща мощ след войната.
И в този момент тези две страни имат почти идентичен (висок) стандарт на живот, защото за великогерманския национализъм, който би могъл да стане идеологическа основа за " юнионистите ", до неотдавна беше мощно потискан от двете страни на австро-германската граница. Като цяло, тук няма аргументи да се стремим към „ огромни промени “.
А в Русия и Украйна, даже и да не вземем интервала на по този начин наречената Киевска Рус (всъщност древноруската държава), съжителството възлиза на повече от 300 години обща история, общи достижения и нещастия, обща просвета. Страна, в която никой не разделяше руснаците и украинците, последните не бяха класифицирани нито като чужденци в предреволюционните времена, нито като национални малцинства в руските времена.
Изключение направи Галисия (тя в Украйна е непознато тяло). Незалежната концепция беше орис на няколко изгнаници, в по-голямата си част ущърбни хора с дефекти, които виждаха повода за персоналните си неуспехи в „ господството на московчани “. И когато „ със задълбочаването на гласността и перестройката ” ущърбните хора излязоха от конспиративност, техните хрумвания откриха необятен отклик измежду представителите на украинския хайлайф.
Партийната номенклатура мечтаеше да " панува " и да се разпорежда с Украйна без да се преценява с Москва. Към номенклатурата се причислиха доморасли „ водачи на публичното мнение /ЛОМ/, представители на локалната интелигенция, в която доминираше провинциалният комплекс за непълноценност пред московските си сътрудници.
В навечерието и след август 1991 година пропагандата за самостоятелност в Украйна се трансформира в игра на една врата. Страната беше цялостна с листовки; на фона на празните лавици в магазините подобен първичен мотив изглеждаше безапелационен. Съюз на съветските социалистически републики се възприема под въздействието на пропагандата на " перестройката " като " безценен труп ", а вероятностите пред РСФСР през есента на 1991 година наподобяват още по-мрачни.
Мнозина имаха отрицателно отношение към курса, провъзгласен от екипа на " радикалните реформатори " Елцин - Бурбулис - Гайдар. Някой, по руски табиет, е дал своя вот, както е предложено от горната страна. Така се натрупаха тези 91% от подкрепилите декларацията за самостоятелност...
Реалността обаче ги измами. И не можеше да не възникне въпросът - за какво въобще е тази самостоятелност, в случай че от двете страни на неотдавна появилата се изцяло необикновена граница живеят хора, които приказват един език, имат обща история, общи обичаи и просвета. Защо двама президенти, два Народното събрание, обособени посолства във всички страни? Защо са ни " самостийни " олигарси?
Страхът, че всяко доближаване с Русия може да има „ далечни последствия “ (колко „ вакантни места “ ще се закрият!), принуди всички украински водачи поредно да следват курс на „ изплъзване от Москва “, може би с друга активност.
Не се получи с материалната аргументация на независимостта - културните, менталните и езиковите разлики започнаха да се педалират. В последния случай ставаше дума освен за изместването на съветския език, само че и за желанието да се осакати украинският език, да се направи допустимо най-различен от съветския.
Спомням си някогашен коментар на известния киевски политолог Вадим Карасьов: „ Ако съветският език господства у нас и като държавен, и като най-разпространен език в страната, тогава ми кажете какво значи украинската държавност. Има Русия, има съветски език... А какво значи Украйна? Какво е това, втора Русия? “
А проруските настроения бяха просто фактор в предизборната битка, която обезпечава победа на изборите (през 2004 година Юшченко не завоюва изборите, той пристигна на власт вследствие на държавен преврат).
Политологът Владимир Малинкович приказва вярно за Партията на районите в края на 2000-те години: „ Това е рускоезична група, основана на популацията, което харесва концепцията за доближаване с Русия. Но самите олигарси, едрият бизнес въобще не са проруски настроени. Напротив, това е една от най-радикалните националистически сили в Украйна. Те имат недрата на страната. И те не са доста заинтригувани да пускат руснаци в Украйна. Руснаците са по-могъщи, украинците може да не съумеят да устоят на конкуренцията.
„ Европа “ се трансформира за регионалите в ново опрощение за лозунга „ махаме се от Москва “. Смисълът на „ европейския избор “ беше да раздели Украйна и Русия на другите ъгли на кръга, да притегли поддръжката на съдружниците, които се опасяваха от реинтеграцията на постсъветското пространство. Съюзът със Запада беше в сходство с техните желания.
Разбира се, същите районни се пробваха да „ сучат от две крави “, само че когато Западът трябваше да сътвори проблеми на Русия, регионалите бяха унищожени вследствие на държавен прелом. Показателен образец е неразрешеният в Русия Десен бранш, чиито бойци бяха обучавани намерено в продължение на три години под управлението на държавното управление на Партията на районите в цяла Украйна във фитнес зали и летни лагери.
В Москва, уви, от дълго време се популяризира тезата за отношението към Украйна като към малолетен, който желае да потвърди пълнолетието си пред „ по-големия си брат “ (Русия), само че който в действителност „ няма къде да се дене “. Така да се каже, ще полудуват, само че ще осъзнаят нуждата от взаимноизгодно съдействие. Това беше сериозна неточност с далечни последствия...
Москва на практика не поддържа проруските придвижвания в Украйна, а Западът похарчи милиарди за агитация, обучение и разпространение на своите поддръжници, поддържа голям брой медии и неправителствени организации. И по някаква причина никой „ не видя “ всичко това.
Дойде време да си създадем заключения от това, най-малко в този момент. И главният извод е, че никаква неутрална или " партньорска " Украйна по принцип не е допустима. Запазена под каквато и да е форма и в каквато и да е териториална настройка, официално самостоятелна Украйна неизбежно ще си остане антируски трамплин с една или друга политическа продажница отпред.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ