Готов ли е ЦСКА за Вечното дерби?
В каква степен може да дадем отговор на въпроса: Готов ли е ЦСКА за дербито с Левски? Ще поразсъждаваме върху това. Най-напред огромно отлично на Саша Илич, който евентуално е фигурата, която най-добре от всички работещи чужденци у нас знае какво е това дерби, заедно с всичките му специфики. На въпрос след края на мача със Славия, обвързван с мача с Левски, сърбина безусловно подскочи като жилнат и за разлика от мнозина свои сътрудници, които минават фино с клишето " Мач като мач " и че без значение против кого се играе трите точки били три точки, Илич разясни, че идващия мач е по-специален и той доста добре осъзнава това. А в действителност ние най-добре си знаем какво значи точно този мач. За 90 минути даден състезател, треньор или целия тим могат да влязат в историята или пък могат да срутен цялата добре свършена работа до този миг.
Точно последното дерби, финала за Купата през май, донесе голямото отчаяние в алената футболна общественост. Толкова импотентен, толкоз неопределен футбол алените не бяха показвали от години. И то тъкмо във финала, където от единствено себе си се чака да се раздадеш на макс. Степента на безидейното показване на тима на ЦСКА в това дерби даже мина границите на огорчението и измежду немалка част от последователите даже се прокрадна зрънцето на подозрението. Заговори се за извънфутболни намеси, спортът остана на назад във времето, прокраднаха се тайни теории. И всичко това само и единствено заради обстоятелството, че в действителност бе мъчно обяснима чак пък толкоз безобразна игра. И то в миг, когато Сектор Г към този момент бе декларирал своята подготвеност за протест, само че особено за финала се активизира и още веднъж бе познатата алена армада в северната естрада. Но по-късно зрелище в алено, към този момент нямаше мощ на света, която да разубеди бранша в осъществяване на желанията му. Ето това прави този мач друг. Финал против който и да е различен тим надали щеше да докара до такива крайни реакции.
А дали в този момент Сектор Г ще остане празен? Това е извънредно мъчителен въпрос и на моменти даже е безконтролно по какъв начин в разбори и мнения се вършат плахи опити за неглижиране на обстановката и за принизяване в исторически проект на ролята на бранша. Засега няма индикации, че още веднъж в името на безконечното дерби алените шалчета ще се завърнат там, където по време на сходни мачове точно те дават главния жар по трибуните. Три-четири месеца след анонса за протест е извънредно дребен интервал да се реши има ли солидна смяна в метода на ръководство на ЦСКА - нещо, което действително бе главната причина за отдръпването. Тук става въпрос за нещо надалеч по-мащабно от другояче чудесните и симпатични начинания преди част от домакинските мачове, лекия маркетингов прогрес и огромната селекция, която най-малко на доктрина демонстрира планове за нещо по-различно от второто място.
Саша Илич не може да се оплаче. Въпреки, че не знаем дали взетите от началото на сезона до предходната седмица десетина нови играчи са негов първи избор, то откъм количество сърбина разполага с огромен капацитет. Похвалата към Илич идва за неговото сполучливо до този миг ротиране на състава, разпределение сред допустимо максимален брой играчи на игровите минути, приготовление на най-различни разновидности във всяка една от зоните по терена. В ЦСКА има подготвеност да играе всяка една двойка централни бранители, отбранителни халфове, крила, нападател на върха на офанзивата. Започвайки да отговаряме на въпроса: " Готов ли е ЦСКА за Левски? " това е едно от главните преимущества за алените. Може би двойно по-дългата аварийна пейка. И тук въобще не включваме в сметките последните три прехвърлянето - Марселино Кареасо, Жираир Шагоян и Симеон Александров. Без да имаме визия дали ще съумеят да бъдат уредени писмено, а и в каква кондиция са, само че всеки един от тримата може да бъде неочакван ход на Саша Илич. Представете си чисто хипотетичната обстановка в която даже един от тези тримата стартира като титуляр, без да е изиграл даже минута за ЦСКА. Съперникът няма по какъв начин да е квалифициран за сходен ход. Ще ви върна в средата на 90-те с един сходен образец. Тогава ЦСКА взе един от нашумелите играчи от школата на Марица - Румен Христов-Ромарио. Той бе взет късно, посред сезона и дебютира тъкмо в дербито против Левски. Помня, че удари греда след един от фирмените си флангови пробиви. Е, добре де, някой ще каже, образецът не ти е доста сполучлив, припомняйки си крайният резултат от мача тогава - 0:3. Но е реалност, че се създаде резултат от неговото включване. Сега всичко е в ръцете на Илич и дали това, че несъмнено показва държание на рисков състезател досега, ще докара до някакво сходно решение, може единствено да гадаем. Но най-малко наставника е с развързани ръце за решения. ЦСКА завоюва на пръв взор тихомълком една дълга серия от победи в шампионата, застана на върха дружно с Лудогорец и в този момент с повишено самочуствие, успокоение и към този момент позарбавени страсти от отпадането от Базел влиза в дните преди дербито. Няма някакви съществени травми, няма санкции, няма каквито и да е аргументи, ЦСКА да не е подготвен за този мач. Евентуална алена победа, ще направи двуцифрена точковата разлика сред двата противника, което е спомагателен тласък пред Саша Илич и неговия щаб.
Да, алените са подготвени. И спортно-технически, също по този начин и психически. Едва ли в идващите дни ще се случат някакви събития, които да отклонят концентрацията от дербито. ЦСКА е подготвен да победи Левски и в този миг приказваме само и единствено за това, за този мач. За нещо друго, за освен това - по-нататък. А и към този момент се поуморихме от прибързано угаснали очаквания.
Точно последното дерби, финала за Купата през май, донесе голямото отчаяние в алената футболна общественост. Толкова импотентен, толкоз неопределен футбол алените не бяха показвали от години. И то тъкмо във финала, където от единствено себе си се чака да се раздадеш на макс. Степента на безидейното показване на тима на ЦСКА в това дерби даже мина границите на огорчението и измежду немалка част от последователите даже се прокрадна зрънцето на подозрението. Заговори се за извънфутболни намеси, спортът остана на назад във времето, прокраднаха се тайни теории. И всичко това само и единствено заради обстоятелството, че в действителност бе мъчно обяснима чак пък толкоз безобразна игра. И то в миг, когато Сектор Г към този момент бе декларирал своята подготвеност за протест, само че особено за финала се активизира и още веднъж бе познатата алена армада в северната естрада. Но по-късно зрелище в алено, към този момент нямаше мощ на света, която да разубеди бранша в осъществяване на желанията му. Ето това прави този мач друг. Финал против който и да е различен тим надали щеше да докара до такива крайни реакции.
А дали в този момент Сектор Г ще остане празен? Това е извънредно мъчителен въпрос и на моменти даже е безконтролно по какъв начин в разбори и мнения се вършат плахи опити за неглижиране на обстановката и за принизяване в исторически проект на ролята на бранша. Засега няма индикации, че още веднъж в името на безконечното дерби алените шалчета ще се завърнат там, където по време на сходни мачове точно те дават главния жар по трибуните. Три-четири месеца след анонса за протест е извънредно дребен интервал да се реши има ли солидна смяна в метода на ръководство на ЦСКА - нещо, което действително бе главната причина за отдръпването. Тук става въпрос за нещо надалеч по-мащабно от другояче чудесните и симпатични начинания преди част от домакинските мачове, лекия маркетингов прогрес и огромната селекция, която най-малко на доктрина демонстрира планове за нещо по-различно от второто място.
Саша Илич не може да се оплаче. Въпреки, че не знаем дали взетите от началото на сезона до предходната седмица десетина нови играчи са негов първи избор, то откъм количество сърбина разполага с огромен капацитет. Похвалата към Илич идва за неговото сполучливо до този миг ротиране на състава, разпределение сред допустимо максимален брой играчи на игровите минути, приготовление на най-различни разновидности във всяка една от зоните по терена. В ЦСКА има подготвеност да играе всяка една двойка централни бранители, отбранителни халфове, крила, нападател на върха на офанзивата. Започвайки да отговаряме на въпроса: " Готов ли е ЦСКА за Левски? " това е едно от главните преимущества за алените. Може би двойно по-дългата аварийна пейка. И тук въобще не включваме в сметките последните три прехвърлянето - Марселино Кареасо, Жираир Шагоян и Симеон Александров. Без да имаме визия дали ще съумеят да бъдат уредени писмено, а и в каква кондиция са, само че всеки един от тримата може да бъде неочакван ход на Саша Илич. Представете си чисто хипотетичната обстановка в която даже един от тези тримата стартира като титуляр, без да е изиграл даже минута за ЦСКА. Съперникът няма по какъв начин да е квалифициран за сходен ход. Ще ви върна в средата на 90-те с един сходен образец. Тогава ЦСКА взе един от нашумелите играчи от школата на Марица - Румен Христов-Ромарио. Той бе взет късно, посред сезона и дебютира тъкмо в дербито против Левски. Помня, че удари греда след един от фирмените си флангови пробиви. Е, добре де, някой ще каже, образецът не ти е доста сполучлив, припомняйки си крайният резултат от мача тогава - 0:3. Но е реалност, че се създаде резултат от неговото включване. Сега всичко е в ръцете на Илич и дали това, че несъмнено показва държание на рисков състезател досега, ще докара до някакво сходно решение, може единствено да гадаем. Но най-малко наставника е с развързани ръце за решения. ЦСКА завоюва на пръв взор тихомълком една дълга серия от победи в шампионата, застана на върха дружно с Лудогорец и в този момент с повишено самочуствие, успокоение и към този момент позарбавени страсти от отпадането от Базел влиза в дните преди дербито. Няма някакви съществени травми, няма санкции, няма каквито и да е аргументи, ЦСКА да не е подготвен за този мач. Евентуална алена победа, ще направи двуцифрена точковата разлика сред двата противника, което е спомагателен тласък пред Саша Илич и неговия щаб.
Да, алените са подготвени. И спортно-технически, също по този начин и психически. Едва ли в идващите дни ще се случат някакви събития, които да отклонят концентрацията от дербито. ЦСКА е подготвен да победи Левски и в този миг приказваме само и единствено за това, за този мач. За нещо друго, за освен това - по-нататък. А и към този момент се поуморихме от прибързано угаснали очаквания.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ