Какво се случи с моралния капитализъм?
В какъв вид стопанска система имат вяра демократите в Съединени американски щати? Джо Байдън приканва за " по-силни трудови закони и данъчен кодекс, който възнаграждава междинната класа ". Бърни Сандърс желае да увеличи налозите на богатите и да подсигурява работа на всеки пълновръстен американец. Елизабет Уорън има обилие от проекти, които плануват служащите да получат места в управителните препоръки на корпорациите и разбиването на великански компании като Фейсбук и Amazon. Камала Харис приканва за огромни данъчни понижения за елементарните фамилии и " по-строги санкции за фирмите, които лъжат своите служащи ".
Най-новите изследвания на публичното мнение демонстрират, че американската общност поддържа от ден на ден оферти от този вид. Нито един от тези, които се надяват да завоюват номинацията на Демократическата партия за президентските избори в Съединени американски щати следващата година, обаче не е излязъл с по-обща визия, която да вдъхне живот на тези хрумвания, които си коства да бъдат взети под внимание. Без въодушевяващ метод за тяхното свързване, те могат да доближат до гласоподавателите като едно криво-ляво меню на храна за у дома: задоволително вкусно, само че такова, което ще бъде забравено.
Така че дано оставим един правилен, въпреки и причиняващ грижи демократ да предложи решение: " честен капитализъм ", система, която, по думите на конгресмена Джо Кенеди Трети от щата Масачузетс, ще бъде " оценена не по това какъв брой създава, а по това какъв брой благоприятни условия открива, подкрепяна от държавно управление, което не се плаши да сътвори изискванията за почтени и обективни пазари ".
Това е задачата, която водачите на демократите афишират, под разнообразни имена, от учредяването на партията преди близо два века. Те са разбрали, че множеството гласоподаватели харесват общата концепция за пазарна стопанска система, при която те ще имат почтен късмет да се повдигнат, само че и роптаят против стопанска система, която не е изпълнила розовите обещания на своите бранители от бизнеса и държавното управление.
Традицията води началото си от 30-те години на 19-и век, когато президентът Андрю Джаксън постанова несъгласие на актуализирания правилник на Втората банка на Съединените щати (частна банка, през която са минавали преводите на американското държавно управление - бел. прев.), обявявайки, че " е почтено за жалост, че богатите и мощните прекомерно постоянно подчиняват дейностите на държавното управление на своите егоистични цели ". Президентът Гроувър Кливланд възобновява офанзивата със своята офанзива против защитните мита през 80-те години на 19-и век, по този начин както вършат и Уилям Дженингс Брайън в кръстоносния си поход против " властта на парите " в края на 19-и век, и президентът Франклин Делано Рузвелт с офанзивата против " икономическите роялисти " през 30-те години на 20-и век.
Най-новите изследвания на публичното мнение демонстрират, че американската общност поддържа от ден на ден оферти от този вид. Нито един от тези, които се надяват да завоюват номинацията на Демократическата партия за президентските избори в Съединени американски щати следващата година, обаче не е излязъл с по-обща визия, която да вдъхне живот на тези хрумвания, които си коства да бъдат взети под внимание. Без въодушевяващ метод за тяхното свързване, те могат да доближат до гласоподавателите като едно криво-ляво меню на храна за у дома: задоволително вкусно, само че такова, което ще бъде забравено.
Така че дано оставим един правилен, въпреки и причиняващ грижи демократ да предложи решение: " честен капитализъм ", система, която, по думите на конгресмена Джо Кенеди Трети от щата Масачузетс, ще бъде " оценена не по това какъв брой създава, а по това какъв брой благоприятни условия открива, подкрепяна от държавно управление, което не се плаши да сътвори изискванията за почтени и обективни пазари ".
Това е задачата, която водачите на демократите афишират, под разнообразни имена, от учредяването на партията преди близо два века. Те са разбрали, че множеството гласоподаватели харесват общата концепция за пазарна стопанска система, при която те ще имат почтен късмет да се повдигнат, само че и роптаят против стопанска система, която не е изпълнила розовите обещания на своите бранители от бизнеса и държавното управление.
Традицията води началото си от 30-те години на 19-и век, когато президентът Андрю Джаксън постанова несъгласие на актуализирания правилник на Втората банка на Съединените щати (частна банка, през която са минавали преводите на американското държавно управление - бел. прев.), обявявайки, че " е почтено за жалост, че богатите и мощните прекомерно постоянно подчиняват дейностите на държавното управление на своите егоистични цели ". Президентът Гроувър Кливланд възобновява офанзивата със своята офанзива против защитните мита през 80-те години на 19-и век, по този начин както вършат и Уилям Дженингс Брайън в кръстоносния си поход против " властта на парите " в края на 19-и век, и президентът Франклин Делано Рузвелт с офанзивата против " икономическите роялисти " през 30-те години на 20-и век.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ