Мъдрата постъпка на брат ми
В живота си имах прелестен интервал. Бях 13-годишна тийнейджърка и бях цялостен убитак (извинете за израза, само че по този начин си беше): имах големи очила (тогава към момента нямаше рамки за деца), железни скоби върху зъбите, а с изключение на всичко друго бях отличничка по всичко и момичето на мама. Досещате се, че никак не ми вървеше в връзките с младежите.
Естествено, пристигна моментът, когато издевателствата на близките ме доведоха до плач и аз със сълзи отидох при по-големия си брат. Разказах му, оплаках се. Очаквах, че той ще се пръвърне поради мен в оръжие за всеобщо заличаване и ще откри всеки, който ме е погледнал „ на макар “.
Но не. Брат ми намерения, поразсъждава и сподели: „ Хайде да те науча да свириш на китара! “ Амаче простак, помислих си аз. Но защото от дълго време го карах да ме научи да изсвирвам на китара, не отхвърлих.
И по този начин, всеки ден вечерта ходехме в двора на учебното заведение и започвахме да дрънкаме на китарата. Без непотребна невзискателност ще кажа, че се научих бързо и всичко ми се получи чудесно.
След месец разбрах, че нашата поява се чака от целия двор и към нас стартират да се събират хора. И че, най-важното – към този момент не ме посрещаха другарски гаври, а другарски усмивки.
Сега, когато съм пораснала, съзнавам какъв брой умно постъпи брат ми. Той не се би поради мен, не влезе в спорове. Той ме научи да бъда специфична. И му благодаря!
