Мъжът ми излезе пияница, разведохме се, детето го взех аз. Исках да го изуча, да има всичко – тя, на мама принцесата
В живота сама бях постоянно аз
Mайка и татко нямах…Умряха като бях дребна. С баба си пораснах.
Като приключих 8-и клас, омъжих се. Едно дете имах, към този момент майка бях.
Трябваше да работя доста.
Мъжът ми излезе алкохолик, разведохме се, детето го взех аз. Исках да го изуча, да има всичко – тя, на мама принцесата!
Тичах аз от работа на работа, денонощно, с цел да има за нея играчки, дрешки, колело…
Порасна моята принцеса. Мама съм аз – би трябвало да работя, с цел да има щерка ми бъдеще по-красиво. Тичам аз през нощите – зима, сняг, дъжд…
„ Няма нищо “ – си крещя. „ Две смени ще карам, на детето преносимия компютър ще плащам… “
„ Едничка си ми, мамо, ти си кралица! “ – ми викаше тя.
Работя като луда, с цел да има хубави облекла и обувки.
„ Телефонът ми е негоден, мамо! “.
„ Няма нищо “ – си крещя. „ Ще работя повече, ще купим. “
„ Балът наближава, мамо. Избрах си доста красива рокля за 1000 лв.. “
„ Ще ти купим, мамо, най-красивата ще си ти! “
Мисля си: „ С 300 лв. заплата, такава рокля по какъв начин да купя аз?! “
Събирам аз багажа в куфар дребен и търча за рейса, който в Атина ще ме кара. Пари огромни ще спечелвам.
Така, едно след друго, студентка стана моята щерка…
„ Семестъра ще заплащам, мамо, ток, вода, телефон… Парички носиш ли ми? “
„ Да, мамо, не пердах се! Ще работя! Нали за теб тук съм аз… “
Минават годините. Влюбена, моята принцеса ми вика: „ Мамо, ще се омъжа! “.
Като гръм от ясно небе ми падна гръмотевица в главата!
„ Ама нали учиш, бе, мамо?! “
„ Ще го довърша, мамо, следващата година. “
Пак тичам аз, с луди баби да се мъча… Какво да се прави? Нали женитба ще върша?
Така, едно след друго, пристигна и внучето. Пак пари трябват – баба бях към този момент.
Един ден си крещя: „ Що не си купя една кола?! Не мога към този момент – болят ме краката от влагата, пък по автобуси да не тичам… Те, децата, ще ми помгнат. “
„ Абе, мамо, ти ум имаш ли?! Защо ти е кола на теб? Ти май не си добре към този момент. Взе луди работи да приказваш. Дай парите, на детето детска стая да създадем. “
И по този начин, аз разбрах – по какъв начин от кралица луда бабичка бях за тях вече… Преглътнах сълзите!
„ Няма нищо “ – си споделих. „ Ще се оправя и сама, но към този момент с побеляла коса… “
Под дъжда си споделих: „ Майка е! И тя ще види!!! “.
Анонимна
Инфо: Прекрасна
