Трогателно писмо на момиченце, адресирано до Бог
В живота има обстановки, в които човек не може да откри излаз. Той просто не знае към кого да се обърне, какво да каже или направи.
Точно в такива моменти хората стартират да търсят някаква могъща мощ, с цел да получат отговор. Например прочетох история за момче, което написало писмо до Дядо Коледа. Той изискал вместо подарък, Дядо Коледа да излекува болната му сестричка.
Днес ще ви разкажем сходна история. Разказала я жена на своята страница в една обществена мрежа.
В нейното семейство умряло куче на име Аби. Тя била на 14, разболяла се и времето й пристигнало Но 4-годишната щерка на фамилията на име Меридит се разчувствала доста и помолила майка и да напише писмо до Бог, с цел да го пита по какъв начин живее Аби на небето.
Ето тук стартира и нашата история… Ще ви я разкажем от името на майката на дребната Меридит по този начин като тя я е описала на своята страница.
„ Както някои от вас знаят, преди месец фамилията ни загуби куче на име Аби. То беше на 14 години. Дъщеря ми Меридит не съумя въобще да се помири с това събитие. Тя ме помоли да напиша писмо до Бог, с цел да разпознае Аби на небето и да се грижи за нея. Не ми остана друго, с изключение на да хвана химикала и да пиша под диктовката на моето мъниче:
„ Скъпи Бог,
Не можеш ли изключително деликатно да се грижиш за нашето куче Аби? Тя умря през вчерашния ден и се насочи на небето. Ние бяхме щастливи че с Твое позволение тя стана наше куче, даже тогава, когато се разболя. Надявам се, че ще си играеш с нея. Тя доста обичаше да си играе и да плува, до момента в който заболяването я победи. Изпращам Ти някои нейни фотоси, с цел да можеш да я познаеш, когато дойде. Липсва ми толкоз доста! “
С обич, Мередит Клер!
P.S. Мама написа думите под диктовката на Мер “.
Сложихме писмото и фотосите в плик, посочихме домашния си адрес, а вместо адрес на получателя написахме: „ На небето/до Бог “. Меридит ме помоли да залепя повече марки, тя се опасяваше, че писмото може да не стигне до получатела, въпреки всичко е толкоз надалеч.
На идващия ден помогнах на дребната да пъхне писмото в една от кутиите на пощата.
След няколко дни Мер ме попита пристигнало ли е към този момент писмото. Казах, че съгласно мен е пристигнало. След това цялото семейство заминахме на отмора в различен град, а когато се върнахме, открихме у нас на прага пакет в позлатена хартия.
В него беше книгата „ Когато почине домашният любим “. Освен това там намерихме писмо със забележката „ Да се върне на подателя поради неверен адрес “, то беше разпечатано, само че в него бяха непокътнати и текста, и двете фотоси на Аби. Но видяхме и розов пай хартия, върху което пишеше следното:
„ Скъпа Мер,
Мисля, че ще бъдеш щастлива да научиш, че Аби наред дойде при нас. Със фотосите й в ръка аз незабавно познах твоето куче.
Искам да ти кажа, че тя повече не боледува. Душата й се е запазила също толкоз млада и щастлива, както е останала тя в твоето сърце. Знай,ч е на нея й харесва да бъде твое куче. Но защото на небето нямаме нито телефон, нито има джобове, не мога да запазя твоето писмо Изпращам ти го назад, с цел да можеш да си спомняш за своето куче. Освен това, желая да ти подаря книга, която ще ти помогне да се оправиш със загубата.
Благодаря ти за прелестното писмо. Благодаря на твоята майка, че го изпрати. Знай, че просто имаш страхотна мама!
С обич, Бог и специфичният ангел, който записваше всички негови думи “.
Това е най-хубавото събитие в живота ми. Не мога да схвана кой го е направил, само че желая да благодаря на този човек. Стига ми да знам, че има някоя добра душа, която работи в нашата поща “.
