В живота и пред камера той е толкова смешен, че

В живота и пред камера той е толкоз комичен, че хората от близкото му обграждане, както и членовете на снимачния екип безусловно се напикават от смях всякога, когато Робин реши да импровизира. Спонтанно измислените реплики и лицевите мимики оставят всички без мирис и… изсъхнало долни дрехи. Иронично е някак по какъв начин един от най-гениалните комици на нашето време, Дон Жуан по душа и неуморен Арлекин по природа, си отива от този свят по толкоз печален метод, че даже ангелите в Рая и до ден сегашен не са спрели да ридаят.

За нас е привилегия да ви поканим в света на една холивудска звезда, който живя на цялостна скорост, обичаше доста дами, забавляваше с изкуството си дребни и огромни, неприятни и положителни, само че самият той беше преследван през целия си живот от демони на злото, които в последна сметка успяваха да надмогнат над волята му за живот.

Добре пристигнали в черната комедия на Робин Уилямс!

Започваме…

През 1976 година Робин одеве е напуснал предварително влиятелното нюйоркско учебно заведение за артистични гении “Джулиард ” (защото съгласно преподавателите му по актьорско майсторство той няма шансове да нагоди самородния си комедиен гений към консервативните университетски условия на школата). Вярно, без тапия е, само че по тази причина пък е зареден до козирката с огромни упоритости да завладее света. Мести се в Сан Франциско, където взе участие в ситкоми и се опитва като стендъп комедиант по всякакви клубове. За да припечелва в допълнение по някой $, работи и като барман. Именно на бара, застанал откъм страната на напитките и резенчета лимон, се среща с първата си брачна половинка, Валъри Веларди. Много е готина, разкрепостена и също така самата тя е възпитаничка на “Джулиард ”, единствено че в балетната група. Робин е от тези вид бармани, които дрънкат непрестанно (при това с великолепно подправен френски акцент!) и в случай че си леко подпийнала кокона, просто няма по какъв начин да не си паднеш по него. Въпреки косматите си ръце, клюновидния нос и цялостното лъчение на ирландски пакостник, Валъри остава влюбена в чаровния палячо даже откакто отрезнява. Двамата се женят на 4 юни 1978 година

Няколко години Валъри философски търпи наркоманските изцепки и разгулния начин на живот на мъжа си. Но все пак таи някаква вяра за връзката им. Надеждата се оказва илюзорна, само че задоволително действителна в нейната глава, с цел да я подмами да роди дете на Уилямс. Синът им Закари се ражда през април 1983 година Щастливият баща се заклева, че по този мотив ще се отърве от кокаиновата си взаимозависимост. И фактически го прави. Обаче да шмъркаш е едно, а да имаш синдрома на “палавото око ” – напълно друго. На Валъри й е ясно, че мъжът й не е от най-верните, само че също по този начин й е ясно, че пристрастеността му към противоположния пол е доста по-трудно преодолима, в сравнение с тази към тежките опиати. И се оказва права. Хваща го “по долни гащи ” да й изневерява с някоя си Мишел Триш Картър, сервитьорка. Робин може и да се кълне, че “скъпа, не е това, което наподобява ”, но мис Картър не е на същото мнение, тъй като през 1986 година съди любовника си за 6.4 млн. $ по обвиняване, че я е заразил с херпес. Уилямс съумява да се спазари с ищцата чрез извънсъдебно съглашение и таман си е отдъхнал, когато, единствено няколко месеца по-късно, под задника му още веднъж стартира да пари, когато Валъри подава молба за бракоразвод.

Робин и Марша

През 1983 година Уилямс стартира да се заиграва с бавачката на сина им, Марша. Връзката им, както и правосъдното дело, заведено от другата държанка Мишел, идват допълнително на законната брачна половинка и тя се развежда с Уилямс през 1988-а. Запитан какво мисли за развода си, в типичния си самоироничен жанр Уилямс дава отговор: “Развод идва от латинската дума за ‘да откъсна гениталиите на брачна половинка си през портфейла му. ”

Робин не остава дълго ерген. Няма и година по-късно, когато се дами за бавачката. Тя от своя страна не се оказва някоя заспала и сляпо влюбена слугиня – навреме се е постарала да забременее от работодателя си и когато двамата се женят, тя към този момент носи в утробата си щерка им Зелда. Две години по-късно Марша ражда второ дете на Уилямс, който кръщават Коди Алън. Не сме напълно сигурни какво се е случвало по време на 19-годишния им брак, само че е реалност, че и на Марша й писва по някое време да съжителства дружно с “трудния ” Робин и подава молба за бракоразвод като формалният претекст е “непреодолими несъвместимости в характерите. ” Да бе, да, знаем ги тия – другото им название е “Махни се, че ми пречиш. ”

Почти две десетилетия Уилямс съумява да се задържи “чист ”. Въздържанието му се дължи на обстоятелството, че по нещастно стичане на събитията е дружно с Джон Белуши в нощта, в която последният умира от свръхдоза през 1982-а, едвам на 33-годишна възраст. Робин е толкоз изплашен от случилото си, че си дава обещание повече в никакъв случай да не шмъркане и половин грам кока. Но обещанията са за това да се нарушават. През 2003 година душeвността му поддава и той още веднъж се обръща към дрогата. Случва се по време на фотосите на The Big White в Аляска. През идващите три години се пробва да крие обстоятелството от медиите и най-много от жена си Марша, че отново друса, само че това не е като да скриеш от майка си, че скрито си ял бисквити преди вечеря. През пролетта на 2006 година по своя воля постъпва за лекуване в център за рехабилитация в Орегон. Биографите на артиста подозират, че мотив за връщането към опиатите през този интервал може да се дължи на безпокойството му, подбудено от шумотевицата към новоизгрялата комедийна звезда на холивудския хоризонт. Името му е Джим Кери и дава съществени поръчки да го задмине както по приходи, по този начин и по известност. Как да не полудее човек!

Уилямс се дами за третата си и последна брачна половинка през 2011-а. С графичната дизайнерка Сюзън Шнайдер се среща, до момента в който той се възвръща от сърдечна интервенция. Двамата са чудесна двойка. И се обичат до лудост. Въпреки че на пръв взор наподобява, че 60-годишният комедиант най-сетне се е кротнал, на процедура нещата не стоят по този начин. Патилите и препатилите ненапразно споделят, че няма някогашни наркомани. Така и с Робин. Зависимостта към опиатите артистът заменя с други обсесивни практики като маратонско колоездене и безконечни видео игри. За човек, който през целия си умишлен живот се е борил с тежки депресивни положение, да се затваря в една стая и да прекарва часове наред пред компютъра е освен рисково, а напряко пагубно за душeвността. Скоро Уилямс още веднъж стартира да залита към старите си привички. Започва да пие. Много. Оприличава действителността с патерица, която служи на непоправимите наркомани (като него) за поддръжка. На този стадий обаче към този момент не му пука кой знае и какви унизителни нелепости ще пишат за него в таблоидите. През май 2014 година продуцентите на новия сериал The Crazy Ones са принудени да го спрат единствено след един сезон, тъй като звездата на шоуто, Робин Уилямс, още веднъж би трябвало да постъпи в клиника за лекуване от алкохолизъм и наркомании.

Но тъй като животът е кучка и неприятните неща в никакъв случай не се случват по график, а постоянно ненадейно и по едно и също време, някъде по това време артистът е диагностициран с заболяването на Паркинсон.

Когато злокобната вест за самоубийството на Робин Уилямс обикаля света на 11 август 2014 година, всички са в шок и не могат да престанат да си задават въпроса: “Защо? ”

Защо го е направил?

По това време даже вдовицата Сюзън не може да даде еднопосочен отговор. От няколко години Уилямс се бори със признаците на прогресиращото си заболяване. Чак след аутопсията обаче се оказва, че Уилямс в действителност не е страда от Паркинсон, а от сложната за диагностициране деменция с телца на Леви – невродегенеративно заболяване сходно на Алцхаймер, което води до фрапантни промени в менталния статус на пациентите, халюцинации и нарушавания в моториката. Тежките лекарства, които са му предписани, наподобява не са били в положение да забавят развиването на заболяването и Робин все по-често има “инциденти ” поради невъзможността да управлява крайниците си, при един от които по този начин се удря във вратата, че си сцепва челото. Въпреки напредващата деменция Уилямс осъзнава, че е на път изцяло да загуби разсъдъка си и да се трансформира в зарзават с треперещи ръце, лиги, стичащи се по брадичката.

“С малко шанс, споделя Сюзън, Робин щеше да живее още две-три години. Но това щяха да са непоносими години! ”

Въпреки че самата тя е извънредно скептична по отношение на прогнозите за продължителността на живота на 63-годишния й брачен партньор, Сюзън не може да не се радва на позитивната смяна в държанието му през първите десетина дни на август 2011-а. “Параноидните моменти бяха престанали и започнах да си мисля, че медикаментите най-сетне са почнали да работят. На девети правихме всички неща, които сме привикнали да вършим в събота. Прекарахме си отлично – все едно бяхме гаджета на доста дълга среща. На другия ден, неделя, бях уверена, че Робин в действителност се усъвършенства, тъй като изглеждаше доста добре, и нищо не подсказваше какво е намислил. Вечерта се готвех да си лягам, когато Робин влезе в стаята и сподели: Лека нощ, скъпа моя. ” Изчака нормалния ми отговор: “Лека нощ, скъпи ” и излезе. Но по-късно се върна отново с iPad-а в ръка – изглеждаше като човек, който би трябвало да свърши нещо значимо. Отново ми сподели “Лека, лека ” и това беше. На другата заран към този момент беше мъртъв. Не депресията го умъртви, а терористите в мозъка му. ”

Цветя пред апартаментът, където е сниман „ Mrs. Doubtfire “, август 2014 година

Само няколко дни преди гибелта си Уилямс разгласява пост в Инстаграм по случай рождения ден на щерка си Зелда: “Честит рожден ден на девойка Зелда Мей Уилямс! Днес навършва четвърт век, само че постоянно ще си бъде моето малко момиченце. Обичам те. ”

Попитана за гибелта на татко й по време на изявление за NBS, Зелда споделя: “Нямаме пояснение за случилото се. Няма смисъл да се ровим в събитията, да упрекваме себе си или света… Просто се случи. Много хора усещат неналичието му. Онази част от него, която те познават и обичат, са в действителност облиците, в които той се превъплъщаваше. А те остават. ”