В желанието си да се впише в дискусията за Паметника

В желанието си да се впише в полемиката за Паметника на руската войска съпредседателят на Политическа партия Кирил Петков още веднъж блесна с неначетеност.

Бившият министър председател пусна фейсбук статус, в който приказва за репресираната си баба. Очевидно обаче текстът не е претърпял редакторска интервенция, тъй като единствено в първите два реда има няколко правописни неточности.

“През 1952 година е била вербована за сътрудник на службата и отказала да работи като струдник. На срещата ce яви с одеало и различен багаж - подготвена да я изпратят в пандиза. ” - това е откъс от досието на моята баба, когато отхвърля да бъде част от държавна сигурност с риск за живота си. По същото време първата копка на бъдещия паметник е направена на 5 юли 1952 година, а при откриването през 1954 година участва руският маршал Сергей Бирюзов.

Откакто се появи на полето на политиката, речникът на Петков се трансформира в неговото едва място. И в джука, и в писмена форма българският език е негов огромен зложелател. Не инцидентно изявленията на Петков, непроменяемо гарнирани с куп лапсуси, неведнъж бяха претворявани в занимателни монтажи.