В източната част на остров Ява, Индонезия, се намира вулканът

В източната част на остров Ява, Индонезия, се намира вулканът Кава Иджен, който през последните години се трансформира в гореща туристическа точка. Причината е, че през нощта по тъмните му скатове се появяват неземни сини светлини. Те се дължат на огромните количества серни отлагания на повърхността на вулкана – когато високите температури от вътрешността му нагреят тези серни отлагания, те се разпалват в сини пламъци.

Но колкото и впечатляващи и загадъчни да са тези прояви, те крият един по-тъмен аспект на този вулкан, обвързван с хората, които добиват ресурсите му. Те работят в рискови и рискови условия, с цел да се доберат до сярата – или това, което назовават „ дяволско злато “.

Сярата е значим естествен запас и хората са били очаровани от нея в продължение на епохи. Днес тя се употребява в редица артикули и промишлености по целия свят – в захарта, запалките и батериите, а другите съединения на сярата са неразделна част и от химикалите за произвеждане на торове и медикаменти. Тя е също по този начин съществена съставна част на каучуковите произведения, фойерверките, барута и така нататък И това също е огромен бизнес. В съпоставяне с други работни места на острова, добивът на сяра е сносно заплатен, което го прави привлекателна претовареност за служащите.

Това обаче е и доста рискова работа; освен че е физически тежка, постоянно изискваща изнурителни старания, само че е и извънредно токсична за миньорите.

Сярният газ се извлича от вътрешността на вулкана посредством железни тръби. След като излезе на повърхността, той се сгъстява в течност и при охлаждането се втвърдява в жълти плочи, които по-късно се разрушават на части и се слагат в плетени кошове. След това тези кошове се слагат от двете страни на дървен кол и се придвижват на повърхността по стената на кратера върху раменете на миньора.

Всеки, който е работил тежък труд, знае, че преместването на сходни товари още веднъж и още веднъж може да има съществени последствия за здравето; а в този случай миньорите постоянно придвижват товари, които са по-тежки даже от самите тях (около 70-90 килограма). По този метод изтощителното и нестабилно пътешестване назад нагоре е обвързвано с мъчителни последици, които дават на множеството служащи междинна дълготрайност на живота, рядко надвишаваща 50 години, както и водят до контузии на гръбначния дирек и обезобразени гърбове.

Към провокациите при преместването на жълтата суровина се прибавя и фактът, че въздухът в подножието на кратера е изпълнен и с токсични изпарения от серен диоксид. В множеството случаи миньорите работят без подобаваща отбрана, тъй че вдишват този газ, който изгаря белите им дробове и кара очите им непрекъснато да сълзят. В задоволително високи концентрации серният диоксид може да докара до дихателни проблеми и даже до изострен белодробен оток.

Миньорските общности на остров Ява са измежду последните на планетата. В множеството случаи сярата се извлича от нефт, природен газ и други изкопаеми запаси (където се получава под формата на сероводород). Стойността на промишлеността за произвеждане на сяра се прави оценка на към 13 милиарда щатски $ и се чака да нарасне през идващите години.

Добиваната сяра не е толкоз чиста, колкото тази, рафинирана посредством горепосочените процеси, заради което и цената ѝ не е толкоз висока. Но макар тези проблеми промишлеността на остров Ява остава важна… само че подла опция за тези, които не могат да намерят работа другаде.