В изкуството на мима той откри не просто форма на

В изкуството на мима той откри не просто форма на изложение, а цяла философия. Един необикновен метод да допира човешката душа, посредством жест, пауза, взор. Това сподели театроведът Александър Жеков при, по самодейност на Народно читалище „ Славянска сказка “. На този ден артистът и един от.

„ Събрали сме се на едно особено място, белязано от смях, сълзи, памет – „ Сълза и смях “. Отбелязваме 80-годишнина на един прелестен актьор, създател със забележителна сензитивност и доста ярка театрална орис “, сподели още Жеков.

„ Изпълненията му носиха и тишина, изпълнена със смях, със сълзи, зад което постоянно се криеше премеждия, болежка, само че и дълбока човещина. Вельо бе човек, който посвети живота си на това да предава магията на безмълвния спектакъл. Изпълненията му бяха знак на чистотата и хубостта на човешките усеща. За него тази сцена беше дом, място за изява. Дом, в който той остави парченце от себе си, от своята отдаденост, дисциплинираност и безкомпромисна обич към изкуството. Неговият нелек креативен път мина през основаването и управлението на първата и, за жалост, единствена в тези години професионална конструкция в държавния тогава нов трагичен спектакъл „ Сълза и смях “, наречена студио „ Пантомима “, описа Жеков.

В рамките на тези по-малко от 10 години бяха осъществени повече от 11 премиерни представления, някои от които останаха в съкровищницата на българския спектакъл, напомни театроведът: „ По-нататъшният му път мина през спектакъл „ Движение “ и приключи още веднъж на тази сцена, към този момент откритата сцена „ Сълза и смях “, за чието предпазване и развиване Вельо вложи доста сила – персонална, материална поддръжка и ангажираност, в извънредно турбулентните последни две десетилетия. Наред с това той ще бъде запомнен и като учителя и вдъхновителя на няколко генерации актьори, които се посветиха на движенческия спектакъл “.

„ Днес, с откриването на паметна плоча, във фоайето на открита сцена „ Сълза и смях “ ние не просто означаваме предишното. Ние сътворяваме мост сред поколенията, сред паметта, бъдещето. Това е знак на благодарност, само че и на отговорност – да помним, да описваме, да предаваме нататък образеца на един същински актьор. На национално читалище „ Славянска сказка “ , като собственик на тази знакова за театрална София сцена, се пада нелеката отговорност да съхранява паметта за незаобиколимия вклад на плеадата актьори, творили на нея. С откриването на паметната плоча на Вельо във връзка на годишнината от неговото рождение, имам вяра, че слагаме началото на една традиция. Нека името на Вельо Горанов остане живо – освен в архивите и спомените, а и в сърцата на тези, които ще прекрачват този предел – млади артисти, фенове, мечтатели “, сподели още Александър Жеков.

Авторът на барелефа – скулпторът Атанас Карадечев , описа че през 2015 година се е срещнал с „ този необикновен човек “: „ Беше получил направена от мен премия, от този момент станахме близки другари, за което благодаря на ориста. Щастлив съм, че съм бил допрян от този популярен мъж “.

На събитието през днешния ден бяха излъчени и документални фрагменти с Вельо Горанов – постановки с негово присъединяване, подготовки, изявленията.

Вельо Горанов е роден в Стара Загора. Учи актьорско майсторство за трагичен спектакъл в класа на Боян Дановски във ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “. Завършва през 1971 година Играе в Драматично-кукления спектакъл „ Иван Радоев “ – Плевен, спектакъл „ София “ и „ Сълза и смях “. Един от основателите е на студио „ Пантомима “ през 1976 година, дружно с Пейо Пантелеев и Милчо Милчев. През 1988 година основава спектакъл „ Движение “, на който става и началник. Театърът е закрит през 1994 година Изнася свои спектакли, измежду които „ Един мим споделя “, „ Швейк “ и „ Дон Жуан “. Преподавател е в НАТФИЗ. Участва във филмите „...И пристигна денят “ (1973), „ Авантаж “ (1977), „ Всеки ден, всяка нощ “ (1978), „ Колкото синапено зърно “ (1980), „ 24 часа дъжд “ (1982), както и в серийния филм „ Фильо и Макензен “ (1979). Жени се за актрисата Венета Зюмбюлева, само че след това се развеждат. Имат две дъщери – Рада Горанова и журналистката Калина Горанова. По-късно се дами за Боряна Горанова, костюмограф. Умира на 74 години, на 25 декември 2020 година в София.

/ДД